Ако всяка вечер влизаш в домовете на хората, няма как да не си една от най-големите знаменитости в държавата. Мария Янакиева четеше новините на БНТ по времето на соца и популярността й бе сравнима с тази на партийните вождове. Днес славната водеща на „По света и у нас“ е пенсионерка, но хората не са я забравили – разпознават я дори и по гласа й. С годините Янакиева не е загубила нито приятния си тембър, нито чара си, с който някога покоряваше зрителите.
– Г-жо Янакиева имате ли професионални ангажименти днес, години след оттеглянето ви от „По света и у нас“?
– Около честването на Левски бях много ангажирана. Имаше концерт, който конферирах. След това с камерен хор „България“, в който пее и съпругът ми, бяхме в Босилеград. Пак конферирах и имах изпълнения на стихове. Миналата година ме извикаха около Великден в БНТ за предаване, където трябваше да обяснявам какво точно се прави на празника. Преди известно време пък ми се обадиха и поискаха да направя 3 предавания с Памбос, да му предавам уроци. Посочих му езиковите недостатъци, дадох му съвети.
– Доволна ли сте от пенсията си? Със здравето как сте?
– Не съм доволна, взимам 319 лева пенсия. В здравословно отношение имам болежки в кръста. Проблемно ми е и кръвното.
– Разпознават ли ви все още по улиците?
– Да, дори по гласа ме разпознават и се обръщат.
– Гледате ли новинарските емисии на БНТ? Какво мислите за тях?
– Новините на БНТ са много добри. Но от водещите са ми любими Виктория Петрова и Юксел Кадриев. Приятни са. В началото обаче не можех да ги възприемам – та те дори не говореха правилно.
– Започвате работа в радиото, а след това сте водили популярното предаване „Говори Москва“ от Русия. Как се озовахте в БНТ?
– Докато работех в радиото, ми предлагаха да отида в телевизията да замествам Мария Тролева, която беше бременна. Отказах, тъй като и аз чаках дете. От БНР ме бяха задължавали да отида в телевизията, да видят как изглеждам. Одобриха ме, но заминах за Москва. Дъщеря ми беше на няколко месеца, майка ми я гледаше в България. Чувахме се по телефоните, ние пътувахме или те идваха при нас, когато можеше. Като се прибрах от Москва, ме извикаха отново в телевизията на пробни снимки. Одобриха ме пак и този път вече започнах работа в БНТ. Вкъщи бяха против, тъй като се бях утвърдила в радиото. Не беше лесно в телевизията, нямаше кой да ти показва какво да правиш. Трудно свикнах да чета новини с изправена глава. Имахме много лоши текстове, набрани на пишеща машина. Четяхме повечето неща на примависта.
– Работили сте с Иван Славков…
– Славно време! Много сърдечен човек! Не е имало и не знам дали ще има друг такъв шеф в БНТ. Той гледаше непрекъснато „По света и у нас“. Като се отидеше при него за помощ, винаги откликваше. Иван Славков дори ми помогна да си взема лека кола. Изпрати ме при Георги Караманев, дадоха ми бележка и си взех жигули
– След смъртта на Иван Славков обаче не сложиха некролог в БНТ…
– Страшно е, не мога да си обясня защо се стигна дотам и чия беше тази идея или заповед. Нямаше дори цветя! Оказа се, че ръководството не е разрешило! Защо?! Май Лили Попова не е най-лошото за БНТ. Това, което стана с Васа Ганчева, с Алис Крайчева… Неприятна история.
– Кога беше най-зле в БНТ?
– Чувала съм, че при Лили Попова. Кожухаров, шефът на „Информация“, пък беше много строг. Веднъж четох материали и накрая видях текст, написан на ръка, който не ми стана ясен. Спрях, докъдето разбирах. Излизайки от студиото, ме посрещна Кожухаров. Попита ме защо не съм прочела цялата новина. Отвърнах му, че не съм могла да разчета почерка. Той каза, че лично го е написал и аз се извиних.
– Асен Агов ви уволнява…
– Ние тогава не знаехме защо. Бяхме в лоши отношения с Асен след уволнението ни. Някога той ни беше колега, дойде от БТА. Много добър човек, разбирахме се. Като стана голям шеф в БНТ, секретарката му се обаждаше и ни казваше да си пуснем мониторите, защото сме щели да говорим с него. Какво ще говорим, след като ние само можем да слушаме?! Той ни казваше, че идват добри времена, че телевизията ще бъде много богата и просто седим върху жълтици. Изнесохме цялата промяна ние, всичко беше на примависта, Асен в един момент каза, че няма да работи с нас. Попитах го с кого ще работи. „С нови хора“, отвърна ми. След това ме извика секретарката и заяви, че Агов бил казал да обучавам новите. Отказах. След като не желаеше мен и другите ми колеги в телевизията, защо искаше ние да учим новите кадри?! Оказа се, че Асен е изпълнявал поръчка на СДС.
Новите управници ни свързвали пряко с Живков. Като че ли ние можехме да прочетем новина без параф. Новините се изчитаха в ефир след одобрение с 3 парафа.
– Какво стана с вас, след като ви уволниха от БНТ?
– Взеха ме в Телевизионната кула да обявявам програмата. Тогава още нямах години за пенсия. На кулата изкарах няколко години.
– С вас от БНТ Асен Агов уволнява Георги Ламбрев, Никола Филипов, Мария Тролева, Анахид Тачева, Лили Банкова…
– Георги Ламбрев много тежко го понесе. Не искаше да чуе за телевизията. Разболя се и си отиде бързо. Лили Банкова също беше много обидена. Аз имам проблеми с кръвното, а Никола Филипов закъса със зрението.
– Имахте ли врагове в БНТ?
– Да, голяма злоба. Правеха се разни номера. Колегата, който отговаряше за нашия екип, ни сменяше дежурствата, без да знам. Няколко пъти се случи да ми звъни в последния момент секретарката да ме пита защо не съм на работа. Тогава ми се разстроиха нервите и влязох в Първа градска.
– Каква беше заплатата ви?
– Към двеста и нещо лева.
– Наказвана ли сте в телевизията?
– Владилен Попов, водеше шахмата. Редеше на табло пешките. Добър човек, но много ни разсейваше.
С Даниел Илиев, лека му пръст, казахме на Владилен да не вдига шум. После четейки си, Владилен пръдна и операторите започнаха да се смеят на глас. Ние двамата с Даниел също се подсмихнахме. Гълъбов, шефът на новините, се обади по телефона на режисьорката и каза да отидем при него. Искаше да дадем обяснение защо накрая емисията не е била така стегната. Даниел впоследствие му обяснил, че бил много сух въздухът в студиото. Гълъбов заявил, че ако това се случи още веднъж, ще ни накаже. Не издадохме Владилен Попов.
– Били сте близка приятелка с Бригита Чолакова, въпреки че тя е била доста труден човек…
– Много я обичах. Съпругът ми Веско беше приятел с брат й. Събирахме се и така станахме близки. Моето куче беше внучка на нейния Додо. Бригита си учеше кучето да говори на немски.
– Виждали ли сте се с Тодор Живков?
– Да. С Мария Тролева го поканихме на празника на радиото и телевизията. Тогава Иван Славков ни беше шеф в БНТ. Втората ни среща с Живков беше на ул. „Секвоя“. На Тодоров ден бяхме със съпруга ми на гости на дъщеря ни, която живееше в близост до вилата на Живков. Излязохме на улицата с мъжа ми Веско и няколко младежи ме разпознаха. Помолиха ме да ги вкарам при Тодор Живков. Тогава той беше под домашен арест. Отидох с тях. Посрещна ни охраната и аз обясних, че молим да ни приеме Живков, за да го поздравим за имения му ден.
– Пуснаха ли ви?
– Живков ни прие. И се зарадва, като ни видя. Попита ме как е Мария Тролева. Обясних му, че е починала, а той се учуди, че не са му казали. Поинтересува се и за Анахид Тачева. Тъй като в групата имаше и журналисти, поискаха да зададат няколко въпроса на Живков. Той се съгласи, но постави условие – да не се записва и да не го снимат.
– Какво още си говорихте с бившия Първи?
– Живков ме попита: „Я, кажи, Мария, ти ходеше ли на почивка?“. Отвърнах му, че съм ходила и на ски, и на море. Той тогава рече: „Е, сега вече няма да можеш да ходиш! Много тежко време идва! Вие не знаете какво ви чака!“. Журналистите от групата ни му казаха, че искат да платят на БНТ да пусне интервю с него. „Това няма да стане никога! Никога няма да позволят аз да се покажа по телевизията!“, заяви Живков.
– Разкажете за семейството си. Как се запознахте със съпруга си?
– Веско беше състудент с моя колега Богомил Алексиев от радиото. Той ни запозна. Започнахме да се срещаме и така се събрахме. Съпругът ми Веско Цоневски дълги години пее в известния хор „Гусла“. Дъщеря ни завърши икономика. Имаме внук на 23 години и внучка на 24. Внучката Стефи се омъжи във Франция и роди момче. Така че имам и правнук.
1 Trackback / Pingback