Стефани стана известна още на 15 години, когато партнира на Софи Маринова в шоуто „Пей с мен“. По-късно подписа договор с „Ара мюзик“ и вече има няколко хита, сред които „Не се прави“ и „След теб“. В момента следва в университета в Благоевград.
– Стефани, къде се изгубихте напоследък?
– Има няколко причини, най-сериозни са финансовите. Освен това следвам в Благоевград, имам много изпити и ми е трудно да ги съчетавам с кариерата.
Иначе наскоро излезе новият ми клип „Избирам да те имам“, за който получавам доста положителни коментари.
– Феновете обаче недоволстват, че не използвате достатъчно потенциала, който имате като певица.
– Не мога да се правя на маймуна по медиите, за да говорят за мен. Не съм от хората, които свалят задръжките си и са готови на всичко. Няма никога например да се съблека гола.
– Вие всъщност стартирахте с риалити шоуто на Слави Трифонов „Пей с мен“.
– Имам невероятни спомени от онова време. „Ку-ку бенд“ са страхотни музиканти, с които беше голямо удоволствие да работя. Слави също е невероятен човек, идваше специално да слуша нашите репетиции със Софи Маринова. Бях много малка – само на 15 години и учех в музикалното училище. Още тогава разбрах, че в България е много трудно да се реализира човек в каквато и да е било сфера, да не говорим за музикалната. Aз сякаш имам една обиколка преднина пред колегите ми в университета, защото съм подписала професионален договор. Ще ви изненадам с нещо, състудентите ми не желаят да стават известни, а искат да станат преподаватели. Самата аз записах висше образование заради майка ми, която много настояваше да уча.
Моята учителка, народната певица Бинка Добрева, също ме насърчаваше, защото казваше, че имам огромен потенциал.
– Вярно ли е, че родителите ви са много богати?
– Нямаме финансови притеснения, но не бих казала, че сме страшно богати. Майка ми има фризьорски салон, баща ми се занимава с бизнес. Вярно е, че никога не ни е липсвало нещо. Именно той ме подкрепя и финансово, и морално в кариерата ми. Майка ми каза, че ако ще се занимавам с музика, трябва да съм грамотна. И е права, защото е много смешно да претендираш, че си певица, а когато станеш да изпееш песен с оркестър, да не си наясно в коя тоналност трябва да се изявиш. Има и изключения обаче като Софи Маринова. Тя е велик талант и без диплома.
– Как се чувствате в Благоевград?
– Много ми е добре там. Идвам в София веднъж седмично, за да се видя с приятели и роднини. Няма го това напрежение в по-малкия град. Там има 4 светофара и движението не те изнервя. Въздухът е много чист. Искам да си купя една къща и да живея там, даже баща ми ми предлага да отворим фризьорски салон в града, от който да изкарвам допълнителни доходи. Освен това имам и нов приятел.
Той сякаш ми е изпратен отгоре, много добре се държи с мен. Нападател е в ,,Пирин“ (Благоевград). Онзи ден дори бях на негов мач.
– Известно е, че сте от ромски произход.
– Майка ми е ромка, баща ми е българин. Не крия, че имам такава кръв. Баба ми е първата ромска певица, която е записала нашия химн „Джелем, джелем“. Била е страшно красива и много талантлива. Аз приличам визуално на нея, но ме мога да се меря с хубостта й. Дядо ми е бил известен бас китарист, но е починал, преди да се родя. Любопитно е, че леля ми, Деница Михайлова, работи във Външно министерство, занимава се с издаването на паспорти. Миналата година пък се снима в сериала „Стъклен дом“. Там играеше дискриминирана ромка и я мачкаше героят на Бойко Кръстанов. Той имаше проблем с нейната фамилия и отказа да я назначи на работа заради произхода й. Сега пък прави кастинг в нашата махала за малки момичета и момчета, ромчета, които да заснеме в специален филм.
– Вие самата била ли сте жертва на дискриминация?
– В работата не, но в училище и в университета, определено. Чувала съм подмятания от рода на: „Тази е циганка, зарежи я!“ без никакъв конкретен повод. Глупаво е, защото мисля, че хора като мен, като Софи са за пример, че сме се развили, че правим нещо смислено.
Интересното е, че хората, които ми се подиграваха, започнаха да ме ухажват, когато станах популярна. А приятел в нужда се познава. Наскоро ми се наложи да се изнеса от квартирата ми в Благоевград. В даден момент увиснах, останах на улицата. Три седмици живях на хотел. За щастие имах верни приятели, които веднага ми протегнаха ръка, приютиха ме, докато си намеря нов апартамент. Храниха ме и ме гледаха като тяхно дете. Никога няма да забравя този жест.
– Имали ли са проблем майка ви и баща ви, когато са се женили?
– За щастие, не. Нейните родители са с много широко мислене, позитивно настроени са, образовани и интелигентни. Родителите ми са се оженили много млади – на 18 години. Имам по-голяма сестра, тя роди момче миналата година, живее в Германия. Брат ми е футболист.
Самата аз не говоря ромски език, разбирам го чудесно, но дори „чаша“ не знам как е.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи