Кънчо Стойчев е сред най-известклите социолози у нас. Заедно с Андрей Райчев ръководи „Галъп“. Преди дни той избухна срещу фрапиращите данни на колежката си Мира Радева, която твърдеше, че ГЕРБ ще има мнозинство в следващия парламент.
– Господин Стойчев, смятате ли, че има разкол в партията на Меглена Кунева?
– Нямам подробна информация какви процеси се случват. Научавам всичко за нейната партия от медиите и разбирам, че съществува напрежение при съставянето на листите.
– Тя не взе ли максимума избиратели на президентските избори?
– Не. За нейната партия особено важни са последните 40 дни, които остават, защото електоратът й е специфичен – по-интелигентни хора. Тя има възможност да дръпне напред, ако отправя правилните послания.
– Смятате ли, че протестиращите изпуснаха шанса да влязат в управлението?
– Времето беше твърде малко, събитията се развиха много бързо. Твърде вероятно е нито една група, обособила се покрай протестите, да не влезе в този парламент, но винаги има шанс за следващия. Гледам напред, тъй като следващото управление може да е по-късо, ако не се намери устойчива форма на управление.
– Кой политик или партия спечелиха от протестите?
– Националистическите партии засега печелят от тях тъй като те сами по себе си са протестиращи партии. На първо място слагам „Атака“. Те видяха, че протестиращите не са достатъчно добре структурирани и го използваха. Но дали трайно са привлекли протестния вот, ще видим тепърва в оставащите 40 дни.
– Навярно очаквате нови динамични събития през последните 40 дни?
– Ще сгреши онзи, който си мисли, че обстановката трайно се е успокоила. Областта на високо атмосферно налягане не си е отишла. В облаците има много голям потенциал за гръмотевици. Имам основание да считам, че напрежението не е отминало. Не знам кога ще се материализира – преди или след изборите.
Най-малко от година преди протестите регистрирахме страшно напрежение в обществото.
Детонаторът се оказаха забавените сметки за ток. Когато запалителната течност е пръсната навсякъде, произволна искра може да я възпламени. Това, че не горим в момента, не бива да ни успокоява.
– Смятате ли, че ходът на Борисов с подаването на оставка е премислен и той ще се окаже спасителен за следващите избори?
– Не мисля, че става дума за нещо планирано, по-скоро е емоционална реакция, която обаче може да се окаже от технологична гледна точка удачна за него и партията му. Дърпайки се от гръмотевиците, той ще се съхрани Но за страната това не е добре, защото не успя да изчисти напреженията и конфликтът си остана латентен.
– Тези крайни актове на самоубийство от какво са породени?
– От безизходица. Ситуацията в страната в резултат от управлението на Борисов стана напълно безизходна. Нямаше никаква чуваемост. Имаше само един мегафон като в концлагер, от който постоянно струяха лъжи.
Това бе най-лъжовното правителство, но неговите лъжи бяха поднесени с талант. Напълно загърби реалния смисъл на политиката – повече хора да живеят по-добре, в името на едно хипертрофирало его и рязане на лентички. Непрекъснато се воюваше всяка сутрин с тройни и четворни коалиции, змейски глави се режеха героически. Човекът бе напълно забравен.
Икономическата политика на ГЕРБ доведе до взривовете и протестите. Еластичността на домакинския бюджет се сви жестоко. По време на тройната коалиция тези пари, които оставаха след разплащането на сметките, бяха между 150 и 200 лева, което значи, че с тях можеш да спестиш, да вземеш кредит, да планираш своето бъдеще. Политиката на ГЕРБ сви еластичността до 20-30 лева. Слава Богу, не става въпрос да няма хляб, а за това, че губиш елементарната си свобода. И когато изведнъж започнеш да дължиш със сто лева повече сметка за ток, забавил си кредита, значи променяш своя социален статус. Тоест не може и двете ти деца да ходят на скъпа детска градина, ще трябва да се откажеш от частните уроци, да не караш кола често. Това декласиране потиска.
– Изкуствено поддържана ли е средната класа у нас?
– Не. Тя съществуваше и по времето на социализма, тогава много хора имаха горе-долу равни възможности. Онова общество не беше особено справедливо, но сегашното – още по-малко. Сега пропастта между класите става гигантска.
И така е в началото на всяко капиталистическо общество със слаба икономика като нашата. В момента сме тип латиноамериканско общество с огромна граница между богати и бедни.
У нас наблюдаваме най-свирепата форма на капитализъм поради отсъствие на държава. Държавността у нас е слаба. Ние сме оцелявали семейно. След османското робство сме минали през много превратности, през много цикли на унищожаване на елита. Вместо в последните 20 години да съградим наново държавността, ние допълнително я унищожаваме. Най-много обаче я унищожи ГЕРБ.
– Смятате ли, че медиите имат вина за създаването на балона ГЕРБ?
– Не трябва да преувеличаваме ролята на медиите, но по времето на ГЕРБ те бяха потиснати. Истината е, че хората вярват на очите си. Икономическата политика на Борисов доведе до декласация на социалните структури, до рязко обедняване. Ако не беше това, нямаше българинът да се интересува от състоянието на медиите. Ако му вървеше животът наред, щеше да търпи другото. Проблемът е, че тази икономическа политика е като газова камера за малкия и средния бизнес.
Факт е, че не ГЕРБ измисли монополите но също така е факт, че за 2012 година сметките за ток са скочили с 231%. Всъщност най-късият път към тази декласация е усилването на монополите, а ГЕРБ помогна за това, оставяйки ги да действат. Оттук вече виждаме и колко некомпетентна и глупава бе финансовата политика на Симеон Дянков.
– Но нали се хвалехме, че сме финансово стабилна държава?
– Тук винаги давам класическия пример за финансовата дисциплина, която е наложил стопанинът върху магарето, което таман се научило да не яде, и взело, че умряло.
– ГЕРБ се оправдава със световната икономическа криза.
– Това би било валидно преди 3 години. След това кризисните явления и ръстът на безработицата са генерирани вътрешно. Става дума за изцяло грешна политика. Напоследък чувам и признания в това отношение, но под сурдинка, от рода на: „Ние бяхме прекрасни, но с малката подробност, че забравихме за хората, и сега ще се коригираме“. Все едно шофьор на автобус да забрави пътниците.
– Мислите ли, че в последните седмици вашата професия се дискредитира от колеги социолози?
– Категорично, но не от наши колеги, а от една конкретна наша колежка, чието име аз не искам да споменавам, за да не се мърся и да спазвам хигиена на духа. Става дума за фрапираща некомпетентност, съчетана с мания за величие.
– Дали не става дума за обслужване на политически интереси?
– Вероятно, но аз не искам да гледам в чуждата паница и да влизам в любимия на българите спор кой какви пари и от кого ги взема. Отвращава ме тази тема. За мен основното е, че липсва професионализъм. Ролята на медиите е ключова, защото въпросното лице през всичките години е ясно какви пируети е правило и кого е обслужвало. Колкото до въпросната госпожа, аз предложих един прост механизъм – да изчакаме до 13 май. Ако тогава няма абсолютно мнозинство на ГЕРБ, както тя предрича, става ясно, че всичко е една тотална лъжа, и трябва да се реагира.
Мен с нея няма да ме видите никъде, защото не искам да легитимирам посредствеността.
– Стана ясно, че сте били подслушвани.
– Мисля, че сегашният ни разговор в тази стая се записва, и то не само от вашия диктофон. Така е било винаги при мен, но сегашните прекалиха.
Самата цифра от сто милиона за подслушвания показва за какво става дума. При това подслушването се използваше за политически цели. Не съм против него при специални условия с цел защита на държавните интереси, но тук става въпрос за дечурлига, които си играят в детска градина.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Аз избирам нормалността и честността на Движение България на гражданите.
Браво на Стойчев. Много и важни истини каза за политическата обстановка у нас. С повечето съ съгласен. Истината е, че ГЕРБ убиха средната класа у и разслоението нарастна неимоверно. Тези които продължават да свързват двата края могат и да подкрепят Борисов, защото се страхуват от нови протести и хаос, който би навредил на собственото им съществуване. Бедните мислят, че с национализацията и връщането ни 23 години назад може да се постигне днес нещо. Те предпочитат крайните националисти от атака, които в момента са и крайно ляви. Интелигентните хора и студентите се ориентират къв Кунева, която представлява най голямата надежда за излизане от кризата на гласуващите в дясното политическо пространство.