В знаменитата си книга „Моята автобиография“ великият Чарли Чаплин отделя място, за да разкаже за срещата си с човек, когото нарича „българина Джордж“. В книгата си знаменитият актьор описва мистериозния нашенец като темпераментен и обаятелен човек и разказва, че се е срещнал с него при странни обстоятелства в Ню Йорк и Берлин скоро след края на Първата световна война. Впечатлението, което е оставил у Чаплин „българинът Джордж“, явно е било голямо, защото актьорът разказва за срещата си с него след повече от 40 години. Освен в мемоарите на Чаплин загадъчният българин се появява и в спомените на американския пре зидент Франк Рузвелт и на руския революционер Лев Троцки.
Кой е „българиньт Джордж“? Истинското име на този човек с уникална съдба е Георги Андрейчин. Роден през 1894 година в разложкото село Белица, което тогава е в пределите на Османската империя, в невръстна възраст Андеейчин става свидетел на Илинденското въстание от 1903 година.
Вследствие на бойните действия селото му е опожарено и по неведоми пътища той попада в София. В българската столица, като сирак, Андрейчин е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков.
По време на Балканската война, едва на 18 години, той се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. Остава на фронта и по време на Междусъюзническата война. В нея Андрейчин оцелява по чудо, след като е ранен край град Кукуш.
Веднага след войната младият българин емигрира в САЩ. Когато през 1915 година получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, се превръща в дезертьор.
В страната на неограничените възможности Андрейчин започва от най-ниското стъпало. Първоначално работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, Минесота. По време на тази си работа става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“. Това е повратен момент в живота му, който ще го свърже завинаги с идеите на социализма и профсъюзното движение в САЩ. За кратък период от време обаятелният българин се издига в профсъюзната йерархия и е назначен за редактор в печатния синдикат. Бойното му кръщение в синдикатите е през 1916 г., когато участва активно в организацията на серия от стачки. Заради тази си дейност Андрейчин е интерниран и заплашен от екстрадиция. Това обаче не го спира. Той се установява в Ню Йорк и веднага се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която стои твърдо на антивоенни позиции.
Именно в този период Георги Андрейчин се запознава с Чарли Чаплин, който е възхитен от идеализма и интелигентността на българина. Малко след срещата си с големия актьор Андрейчин е обвинен по силата на Закона за шпионажа в прогерманска саботажна дейност и е осъден на 20 години затвор.
В американския затвор социалистът престоява по-малко от година. Той е освободен под гаранция след намесата на американски работнически организации. След излизането си на свобода Андрейчин се захваща с журналистическа дейност и негови текстове се отпечатват в редица леви американски издания.
През 20-те години на миналия век Американската социалистическа партия се разпада на три крила и никога не се възстановява. В този период Андрейчин става член на най-крайното крило, което носи името Американска комунистическа партия на труда.
Този период от живота му обаче трае кратко, защото българинът емигрира от САЩ в новосъздадения СССР. В младата комунистическа държава Андрейчин се сближава с Лев Троцки, който по това време е в първите редици на революцията, но малко след това ще стане една от нейните първи жертви. В Москва Андрейчин участва в учредителния конгрес на профинтерна като американски делегат и влиза в изпълнителното му бюро.
Малко пo-късно става член н болшевишната партия и съветски гражданин. Съветският период на Георги Андрейчин е сложен и непредвидим. Първоначално той работи в няколко съветски завода, а след това се издига до специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Първият му раздор със съветските комунисти идва през 1927 г., когато Андрейчин се обявява срещу гоненията на троцкистите и е изключен от болшевишката партия. Следва заточение в Казахстан. През 1930 г. съветската власт се смилява над него – той е освободен и започва работа в Народния комисариат на търговията, където остава до 1935 година. Тогава отново е арестуван. Следва заточение в Сибир и поредно предсрочно освобождаване. Този път причината за пускането на Андрейчин е започналата Втора световна война, в която българинът участва като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
След комунистическия преврат от 1944 г. Георги Андрейчин се завръща в България след 20-годишно отсъствие. В родината си той веднага е назначен за началник на канцеларията на Временното председателство на републиката. В периода 1948-1949 годна е пълномощен министър на външните работи. През пролетта на 1949 г. Георги Андрейчин изненадващо е арестуван, след което изчезва безследно. Десетилетия по-късно е установено, че „българинът Джордж“ е разстрелян от съветските тайни служби през 1950 година. Причината все още е неизвестна.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Heya i am for the first time here. I came across this board and I find It really useful
& it helped me out much. I hope to give something back
and aid others like you aided me.