Зам.-шефът на Сатирата Васил Банов: Обиден съм на махленския манталитет на Павел Поппандов! ИНТЕРВЮ

  Роли в куп хитови сериали има зад гърба си Васил Банов. по времето на соца той играеше в „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“ и „Дом за нашите деца“, а напоследък имаше изяви и в „Столичани в повече“ и „Седем часа разлика“. Сега 66-годишният артист пак е на екран – като адвокат Каменов в „Дървото на живота“. Тези дни интервюирахме актьора, но не в качеството му на звезда от тв поредици, а като зам.-директор на Сатирата. Дадохме му думата, за да отвърне на нападките, които наскоро изсипа срещу него Павел Поппандов. Последният си тръгна с грандиозен скандал от театъра и разбуни сериозно духовете в арт средите.

– Г-н Банов, как я карате?
– В Сатирата ми се налага понякога да се изправям срещу хора, които искат да направят „добро“ на театъра. Натискат се да продават билети, ще им се главно те да печелят. Казах дори на едно момче да затвори вратата от външната дръжка. Много съм си добре иначе, въпреки че това изглежда леко дразнещо на моята възраст. Но така е, не мога да се оплача. Винаги съм имал работа. Ако съм затварял една врата, се е отваряла друга.

– Тръгналият си от Сатирата Павел Поппандов изговори доста неща по ваш адрес и по адрес на директора Калин Сърменов…
– Калин Сърменов даде отговор на много въпроси на пресконференцията. След това аз показах документите кой за колко е играл, откога не е играл и т.н. Павел Поппандов, Марил Статулова и Филип Трифонов са били знакови артисти. Подчертавам – били са някога. Сега е пазарно време и има нова схема на заплащане – кой колкото играе, толкова и получава.

Не може да сложиш приоритет на частните си проекти, а мястото, където си на заплата, да го оставиш на заден план. Това е и причината аз самият да не играя в някои продукции, откакто съм в Сатирата, въпреки че съм имал и имам покани от режисьори. Не постъпвам по този начин не защото съм обещал на Вежди Рашидов, а защото смятам, че така е редно.

– Обиден ли сте на Поппандов?
– Обиден ми е махленският му манталитет. Но пък аз имам една особеност – като махна някой от себе си, не го връщам никога повече. Видите ли, бил съм казал да не се плаща от Сатирата поклонението на Георги Калоянчев. Всички знаем кой е Калата за Сатиричния театър! На четвъртата минута след смъртта му Калин Сърменов звънна на сина му Ивайло и заяви, че Сатирата ще поеме цялото погребение. След това се намеси Христо Мутафчиев и СБА плати половината.

– Ако се срещнете с някой от тримата – Поппандов, Статулова и Филип Трифонов, ще се поздравите ли?
– От тримата най-близък съм бил с Мария Статулова, с другите двама не съм имал отношения. С Поппандов въобще няма какво да говоря след тези случки.

Мен в Сатирата ме покани Вежди Рашидов да стана зам.-директор. Сърменов дори не знаеше за това решение на министъра. Поппандов няколко пъти казва, че съм бил пенсионер. Така е и аз не отричам! Преди 3 години обаче Иван Попйорданов е предложил и на Павел да го пенсионира. Тогава той отишъл в „Личен състав“ и им казал да му дадат документите, уж за да се консултира. Е, консултирал се е 3 години. По закон въпросните документи трябва да са в Сатирата. Ами глупостите за колата, която купихме?! Автомобилът беше на 4 месеца, взехме го на лизинг и на изгодна цена заради Калин Сърменов.

– Владо Пенев стана министър на културата в служебното правителство. Ще се справи ли?
– Не мога да кажа. Когато някой е ангажиран с нещо, аз не се обаждам. А и с Владо не сме близки приятели, че да го коментирам. Мисля си все пак, че той никога не е бил администратор. Актьорски талант обаче има, и то безспорен. Дори когато чете текст зад кадър, е добър. За него знам, че е много справедлив, умерен и балансиран.

Надявам се, че ще подходи справедливо и в качеството си на министър на културата.

– На 66 години сте. Не се ли чувствате изморен?
– Всяка сутрин ставам в 6,30 часа. Изморявам се само когато нещата зациклят и организираността липсва.

– Ако трябваше да разчитате, само на пенсията си, как щяхте да преживявате?
– Никога няма да разчитам само на пенсията си, освен ако не съм в много тежко положение и ми е невъзможно да работя. Ще се хвана като шофьор или пазач, ако трябва, но пак ще се занимавам с нещо.

– Какви са ангажиментите ви в телевизията към момента?
– Приключи сериалът „7 Часа разлика“, където отношенията между Магърдич Халваджиян и Би Ти Ви явно са зациклили. Участвам и в „Дървото на живота“. Много мощна продукция и като сценарий, и като костюми, грим и т.н. Героят ми – адвокат Каменов, е съпруг на доста по-млада жена, която има отношения и с Христо Вълчев (Башар Рахал). За мен беше притеснително, когато ми предложиха тази роля, но пък любовният триъгълник е интересен като драматизъм.

– „7 часа разлика“ беше проект на Би Ти Ви, а „Дървото на живота“ е на ТВ 7. Нямахте ли проблеми? Нали се говори, че актьорите са принудени да сключват закрепостяващи. Актьорът се договори с телевизиите…
– Подписал съм нормалния ужасяващ и заробващ договор, но Би Ти Ви просто ме разбраха и ми написаха едно писмо, че след края на февруари ми разрешават да снимам и за друга медия. Аз им казах само, че в краен случай могат да ме вкарат в затвора или да ме убият.

– Интересни случки от снимачната площадка на „Дървото на живота“?
– Отивам подготвен и снимките минават доста пъргаво с мен. Но нещата в никакъв случай не се правят повърхностно, като за сериал. Всичко се изпипва, търси се втори план и дълбочина. За мен най-интересен е декорът – като го погледнеш, усещаш, че така е било навремето.

– Случвало ли се е да отказвате предложения за роли?
– Рядко се е случвало. Не защото съм всея ден, а защото това е работата ми. Звездите имат право да отказват, аз съм работник.

– Кога ви е било най-трудно в живота?
– Имам три броя кейджове, тоест 3 чужди диска, във врата си. Спал съм по време на тежката операция и са мислели, че ще умра. Това бе преди 4 г.

– Преди години решавате да се откажете от театъра, но Асен Блатечки успява да ви върне отново на сцената…
– В един момент се промени статуквото в „Сълза и смях“ и доста хора останаха без роли. Аз не се притесних, просто отидох да работя в една фирма.

Първо бях в митническия отдел, след това отидох в транспортния. Завършил съм механотехникум, имам отношение към коли и камиони. Работил съм и като стругар преди години. Колкото до Блатечки, той може и от гроба да върне човек. За възрастта си е най-качественият артист. Не е екологично да не бъде забелязван и номиниран от разни „специалисти“. Голям противник съм на групата хора, която определя кое е добро и кое не. Много често употребяват една фраза – „за масовата публика“. Аз не знам да се прави театър или кино и те да не са за публиката!

– Някой даде ли ви начален тласък в актьорската ви кариера?
– С киното ми потръгна още в съвсем началните години във ВИТИЗ. Играх шофьорчето в „На всеки километър“, участвах в „Капитан Петко войвода“, в „Дом за нашите деца“…

Киното е като полицията – призоват ли те, отиваш.

– Имате три брака, три деца и трима внуци. От години живеете с жена, която е 22 години по-млада от вас…
– С всички мои жени съм в нормални отношения. Най-дълго продължи третият ми брак. С жена ми Радост не сме се венчали официално.

– Не се ли притеснявате, че жена ви е значително по-млада от вас?
– Притеснявам се, но какво да направя. То е като земетресението – като раздруса, ще му мисля. Предполагам, че тя не ме ревнува. А и няма защо, вече съм дядо. Аз обаче винаги съм ревнувал.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: