Ивайло Зартов е зам.-председател на „Движение за социален хуманизъм“ – организация, приближена до бившия кмет на Бургас Йоан Костадинов и до Александър Томов – Лупи. Носител е на няколко бутафорни титли като „Благодетел на Бургас“ и „Кавалер на годината“.
На 28 юни 2010 г. е арестуван и оттогава досега е сред редовните клиенти на Темида. Зартов е обвинен в присвояване на над 1 милион евро от своите тогавашни партньори – бившия депутат Генадий Гудков и руския консул Тонко Фотев. Според обвинението е точил крупни суми от сметките на българо-руското дружество „Инглиш вилидж“, за да плаща разточителната кампания на Йоан Костадинов и „Движението за социален хуманизъм“. През 2006 г. фирмата, в която той е съдружник, обявява грандиозен проект за строеж на луксозен ваканционен комплекс затворен тип край бургаското село Димчево. 4 години по-късно става ясно, че селището е само в добрите намерения на богаташите. Къщите остават започнати и непостроени, а парите на руснаците са се стопили като лански сняг.
Ивайло Зартов е оженен за рускинята Мария Качарова, от която има син Ивайло и 4 доведени дъщери, които обича като свои деца. Името на най-голямата му щерка – Анна, бе намесено в секс скандал. Младата госпожица разказа, че Тонко Фотев блудствал с нея в крайморска тоалетна. Последва съдебен процес, който почетният руски консул в Бургас загуби.
Бизнесменът Ивайло Зартов е в очакване да го отведат в затвора, макар че в момента е под домашен арест в столичния квартал „Гоце Делчев“. Приготвил е дори багажа си. Преди дни той шокира цяла България, след като отряза публично пръста си и разпространи кадрите в интернет – в знак на протест, че е осъден неправилно.
Днес не знае какви изненади му готви съдбата, но е готов да ги поеме.
Бинтовал е раната и пуши цигара от цигара. Твърди, че е спокоен и че истинският шок не се състои в рязането на пръсти, а в ужаса на мълчанието. Обяснява, че временно е спрял с кълцането. Щял обаче да продължи, ако нещата в страната ни не тръгнат към промяна. Лошата новина в случая е, че не виждал светлина в тунела.
– Г-н Зартов, цяла България е потресена от факта, че отрязахте пръста си с кухненски нож. Беше ли нужно да постъпвате така, при това да го направите публично?
– Беше, макар че зная, че няма да променя нищо по този начин. Наясно съм. С години никой ме искаше да ме чуе. Никой не ме потърси, да пита как сьм, какво става с делата ми. Днес всички говорят кой е Зартов, Рудков, Фотев, но какво от това?! Аз си отрязах пръста, за да привлека вниманието.
И ето медиите като мърши решиха да ме наобиколят чак сега, когато има трагедия. Нали журналистите искат кръв – ето, давам я!
– Боли ли ви ръката?
– Не, в границите на нормалното. Но това е просто физическа болка, която не може да бъде сравнена с онази, при която някой ти прави сценарий и съсипва цялото ти семейство. Поръчката срещу мен се вижда дори от Космоса.
– Как минава денят ви?
– По цял ден и цяла нощ съм в интернет. Хората много ме обичат и подкрепят във Фейебук. Платените драскачи и писачи на Фотов бълват гадости и простотии. За моя най-голяма радост виртуална България е свободна. Робите са в реалната България. Те са страхливи и треперят пред местните феодали.
– Има ли нещо в миналото ви, от което може да се срамувате или да се притеснявате, че днес може да изплува и да опетни името ви?
– Каквото е имало в миналото ми, то си стои там. И да се срамувам, и да не се срамувам – все тая. Не ме интересува. Не ми дреме и кой какво говори. Имайте предвид, че Фотев много обича да лъже. Обичам да го засичам в лъжа и лицемерие. Гудков е същият. Него го хващах на няколко пъти. Беше казал, че няма никаква собственост в България. Представете си, само се бил возел на банан и пиел бира. Това го каза пред руските медии. Истината е, че има собственост у нас, правил е общи събрания. Имам документи за това и те са приложени към папките по моето дело.
Големи лъжи, голямо нещо…
Фотев ме атакува с малки доноси. Изнамерил някакви фалшиви документи, че съм крал чанти в Чехия. После реши, че жена ми била роднина на Генадий Гудков, после – на генерал от кгб. пазя си статиите, в които разказва тези неща. Защото той може да не помни какво говори, да го перка склерозата или нещо подобно. На такива дребни лъжи не обръщам внимание. Ако е лъгано на едро — ме мълча и се намесвам. Чрез интернет изкарвам доста неща наяве.
– Според вас защо е необходимо някой да сипе лъжи, да съсипва семейството ви?
– На едно заседание във Варна Гудков ме изгони, а аз бях управител на една фирма, на която той после назначи за шеф свой човек и снаха си. После заяви, че не било истина, заговори за фалшиви документи. Който иска да чете, стига до истината. В продължение на повече от 2 години призовавам журналистите да четат, но те явно не искат. Може би се притесняват, че са събрани 37 папки по делото с мен, което е доста информация. Истината не е в бъдещето, нито в миналото. Тя е в сегашно време. А сегашното време е в документите по делото срещу Ивайло Зартов. Който иска, може да се докопа до нея, а не да пита за пръста ми, да се включва в общата вълна. И без друго всичко ще отшуми след три дни.
– Говорите като силно наранен човек…
– Аз имам решения на три съдебни инстанции и от тях се вижда, как споменатите от мен двама мъже изпълняват поръчка в цялото й художествено описание. Усеща се голямата им злоба, без причинна. Сигурен съм, че нищо не съм направил. Е, управител на фирма, обвинен за присвояване и безстопанственост. Обаче в същото време никои не е правил ревизия на фирмата. Защо?
Как е възможно да съдиш управителя за присвояване на средства, без да назначиш проверка на случая. Ами всеки нормален съдия по търговско дело щеше да назначи ревизия. Та нали иначе няма да знае за какво да съди човека. А на мен какво – на 3 инстанции ми отказват проверка.
– Делото ви е наказателно, нали?
– Да, наказателно е! И е наказатедно, защото Тотко Фотев така реши. Там са неговите хора. Няма как да е търговско, защото при търговските се плаща някаква такса, която е процент от исканата сума. Така делото на поръчителите срещу мен се води безплатно.
– В момента сте под домашен арест…
– От доста време съм под домашен арест. Бях в едно Бургаско село, но после се преместих в София, в кв. „Гоце Делчев“, наех апартамент. Не мога да работя, нямам просто това право. За мен се грижат мои приятели. Те ми изхвърлят боклука. Носят ми храна. Пазаруват ми всичко – от пастата за зъби до хляба.
– Окончателно ли се разделихте със съпругата си?
– Не, вижте, и това са слухове. Нямаме проблем с нея, заедно сме. Но тя и децата живеят на друго място, отново в София. Така се разбрахме. Не искам да се мъчат заедно с мен. Достатъчно неща изтърпяха. Когато ме арестуваха, съпругата ми бе в Москва. Вероятно и денят на ареста ми не е бил избран случайно, както повечето неща в тази държава.
Петте ни деца останаха вкъщи сами в шок и паника. Не знаеха какво става, какво да правят и на кого да звънят. Не го пожелавам никому. Тогава пуснаха слуха, че със съпругата ми сме разделени, че има фамилни проблеми. С години наред поръчителите ми тормозеха цялата ни фамилия. И какво – нищо не стана. 2 години съм под домашен арест и не спирам да пиша коментари в интернет.
Какво мислите, че срещам?! Стена от бездушие. Някой сети ли се, преди да си отрежа пръста, че няма справедливост у нас, че нещо нередно се случва. Никой не реагира. Сега всички мислят за мен. Защо? Какво е станало?
– Разрушихте стената на бездушието…
– Да, тази стена падна, но другата стена – на беззаконието и корупцията няма да мръдне. И съм убеден, че нищо няма да се промени. Трябва да има засилен граждански натиск, а не еднолични акции. Беззаконието и страхът на хората в реалната част на страната, а не във виртуална България е голям. Повечето предпочитат да не се опъват на силните, а да мълчат. Страхуват се да не ги бият, да не ги смачкат. Разберете, България няма да се промени, ако хората продължават истински да се страхуват.
– Преди време се занимавахте с политика, имахте и партия. Занемарихте ли тази дейност?
– Фотев ли казва, че имам партия? Той много неща може да каже. Но дали може да му се вярва, аз всъщност бях заместник-председател на партия. Никога не съм имал собствена, защото нямам тякяия нъзможност. Фотев нека си говори. Няма да измести фокуса от делото. А в съдебния процес се вижда всичко – поръчителите, палачите. Нищо не може да се скрие.
– С това, което направихте пред камерите, шокирахте цяла България!
– Не аз я шокирах. Казвам ви пак – това е само един пръст. България я разплакаха и разплакват свинете.
– Бяхте ли предупредили съпругата и семейството си за това, което сте намислили?
– Не, те не знаеха. И не трябваше да знаят. Като срязах пръста, се обадих и им казах. Реагираха чисто човешки, но аз ги успокоих, че всичко е наред, че съм здрав, че съм добре. Те много добре знаят, че аз съм се изправил пред хора без сърца, глухи и слепи. Как да ме чуят?! Как да ме видят?!
– Трябваше ли да се стига дотам?
– Това е единственият начин. Близките ми са наясно, че не е страшно извършеното от мен, а това, което на нас ни сториха. Обаче на ужаса на фамилията ни никой не обръща внимание.
Съсредоточили са се върху моя пръст. Къде спяха онези вълнуващи се сега граждани, когато бяха унижавали децата ми? Как мислите, че съм преживял скандалното дело за блудство с дъщеря ми? Да я извадят на показ гадовете, да се подиграват и да унижават. Знаете ли колко бургазлии се страхуват от Фотев – да не изнасили момичетата им, да не им вземе бизнеса, да не ги изгони от работа. Тероризира ги и смуче с години, а те не скачат против него. Един пръст стана повод за дълги приказки. Това, че през ден умират деца, бесят се хора, разстрелват се семейства – майната му! Моето семейство бе размазано, съсипано.
Със съпругата ми се виждаме всяка събота. Идват и децата. Две от тях вече са големи и поеха по своя път. Съботата е моят ден, пеем песни и се веселим.
– Все пак рязането на пръста и предисловието ви бяха голям шок?!
– Не е шок рязането на пръста. По-голям шок е заличаването и разбиването на семейства. Шок беше блудството с дъщеря ми. И защо никой не говори, че Фотев е осъден за блудство, че спечелихме това дело?! Спечелихме и в съдебната сага за клевета. Стигна се дотам, че той обвини дъщеря ми в лъжа, в клевета, не бил я нападал. Това е големият шок. Той промени живота на момичето ми. Но никой в тази ограбена държава не прави нещо, дори не се шокират.
– Къде е сега отрязъкът от пръста ви?
– Вкъщи. Пазя го. Обещал сьм го на моите поръчители Гудков и Фотев. Ще им го дам някой ден.
– Измислили ли сте как ще стане това? Ще бъде ли публично?
– Ще го пратя в колет по пощата, както правят в криминалните филми. Не съм решил точно как ще стане и на кой от двамата да го пусна. Но ще измисля и това.
– Обади ли ви се някой политик след публичното отрязване на пръста?
– Не, защо да ми се обади?! то в България няма политици, всички са разбойници.
– Казахте, че извършвате всичко в пълно съзнание, без да ползвате опиати. Бихте ли ни споделил пиете ли, пушите ли?
– Като ми се пуши – пуша. Преди ареста не бях пушач. Като излязох, пропуших. Към пиенето нямам отношение. Живея с интернет и телевизора. Те са моите прозорци към света. Особено интернет.
– Предполагам, че враговете ви ще излязат със своя версия за случилото се?
– Пука ми, какво ще измислят. Те нямат отговор на въпроса.
– Виждате ли светлина в тунела за бъдещето на България?
– Не.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment