Фолк звездата Глория: Заминавам с дъщеря ми Симона в чужбина! ИНТЕРВЮ

  Повече от 20 години Глория пълни клубовете и не случайно е наричана примата на фолка. Има издадени четиринадесет албума, продадени в рекордни тиражи. Била е член на журито на първия “Мюзик Айдъл”, а сега танцува в “Денсинг Старс” по Нова телевизия.

– Глория, защо решихте да участвате в „Денсинг Старс“?
– Харесват ми новите неща. Не обичам да си слагам спирачки и някой да ме поставя в рамки. Нима и на вас не ви се иска да направите нещо ново? Аз съм човек на изкуството. От толкова години записвам песни, клипове, пътувам непрекъснато. Животът ми е интересен и динамичен. Винаги съм обичала да танцувам – и на сцената около мен има момичета от балет „Магия“. Танцувам за кеф, но не съм разучавала хореографии досега. Оказа се, че танците ми се удават много лесно, но не обичам кючеците.

– Колегата ви в шоуто Люси твърди, че десет години ви моли да включите хореография в някой клип, но все сте отказвали.
– Задължително след шоуто ще направим такива клипове. Сега вече разбрах кое как става.

– Изглеждате амбицирана за победа в шоуто.
– Впускам се в боя с голям хъс, мисля, че си личи. Побеждавала съм често конкуренцията, ще го направя отново. Пък и винаги съм била амбициозна – зодия Рак с асцендент Скорпион, малко Близнак. Опасна комбинация.

– Предстои ви юбилей, тогава човек обикновено си прави равносметка.
– Като се обърна назад, осъзнавам, че много си харесвам живота и всичко, което съм направила. Малцина могат да се похвалят с подобно нещо.

– Кой все пак е най-големият ви успех според самата вас?
– Дъщеря ми. Постижение е, разбира се, и че успявам да се реализирам в областите, които искам.

– Симона се появява, когато сте в началото на кариерата си. Колебаехте ли се тогава дали да спрете да пеете?
– Имах два издадени албума, преди Симона да се роди. Според слуховете първият се е продал в тираж от над половин милион. Самата аз никога не съм имала колебания дали да родя. Това, че съм известна, не ме прави по-различна от другите жени. Дори ми се е искало след това да имам още едно дете. И все още има време за това.

– Амбициозна ли сте по отношение на дъщеря си?
– Тя има още по-големи амбиции от моите. Просто е като ураган – не мога да я спра или да потисна онова, което извира от нея.

Страшно е напориста – поставя си високи цели, свързани с музиката. Иска да учи в чужбина, естествено. Най-вероятно аз ще я последвам и със сигурност ще живея при нея. Детето ми е преди всичко. Едното ще върви с другото, кариерата ми няма да пострада. Симона само след две години е абитуриентка. Вече сме започнали да мислим как ще се случат нещата. Засега се колебаем дали да замине за Швеция, където живее баща й, или за Лондон.

– Преди време бяхте казали, че не поддържате връзка с баща й – композитора Илия Загоров?
– Говорим си за дъщеря ни. Мисля, че сме зрели и нормални хора. Това, което се е случило, остава зад гърба ни и продължаваме напред. Но със Симона той никога не е губил връзка. Това, че живее в чужбина, оказва влияние. Иска ми се да е тук и да помага повече, но не мога да променя нещата.

– Вие сте и майка, и баща.
– Имам ли избор?

– Симона най-вероятно оценява всичко, което правите.
– Надявам се да е така.

– Простили ли сте се с ваши илюзии?
– Човек в тази държава трябва да си отваря очите на четири. Била съм и предавана, и лъгана. Това обаче не ме е направило чак толкова мнителна.

Много трудно и рядко се разделям с някого. Моят екип, с който работя, е от 20 години. Трябва да се случи нещо екстремно, някакъв катаклизъм, за да се разделя с някого. Аз съм постоянна и моногамна към приятелите си. Силно ме боли, когато някой ме предаде или просто ме подцени.

– Какво става, когато ви подценят?
– Просто забравям човека, млъквам и това е. Който прекрачи границата – точка. Разбира се, има грешка, има и прошка, но зависи от ситуацията.

– Попаднах на много стар запис около промоцията на албума ви „100% жена“. В него казвате, че е имало период, когато славата ви е главозамаяла. Какво смятате за звездоманията?
– Славата страшно бързо ти се стоварва върху главата. Аз бях много млада, когато хората започнаха да ме разпознават, да гледат клиповете ми, да пеят песните ми. Последваха концерти и участия.

Изведнъж животът ми се промени на 180 градуса. Докато се осъзная за каква вихрушка става въпрос, може би имаше период на главозамайване. Но никога не съм губила почва под краката си и не съм се държала арогантно с почитателите си. Имам страшно верни фенове – хора, които искрено ме обичат, и аз безкрайно им благодаря. Главозамайването се получава, защото ти е нужно време да разбереш накъде ти тръгва животът. Важното е след това нещата пак да влязат в коловоза.

– Тази армия от фенове очевидно ви е помогнала в трудните моменти, когато бе подета кампания срещу вас в жълтите медии?
– През 1997 година след раждането на дъщеря ми бях с двадесет килограма отгоре, но тръгнах на турне с жив оркестър за албума „Носталгия“. Спортните зали се пръскаха по шевовете.

Няма да забравя концерта в Хасково, когато хората бяха изпочупили стъклата на залата – тотална истерия. Не можех да повярвам какво се случва с мен и с живота ми. Този успех като че ли настрои жълтите медии срещу мен. Мисля, че това беше платена атака и срещу „Пайнер“. Тиражираха се нелепости, изсмукани от пръстите. Плачех постоянно. Беше ми ужасно тъжно, не можех да повярвам как е възможно да се разпространяват подобни неща. Беше много грубо, феновете ми обаче бяха плътно зад мен.

Това ме стимулира за албума „12 диаманта“. Тогава г-н Димитров ми каза: „Всяко чудо за три дни. Не се ядосвай!“. Никога няма да забравя тези думи и ги повтарям и до днес. Тежко ми беше, защото се излляха нелепи неща не само за мен, но и за близките и дори за детето ми.

– Тогава преброихте ли приятелите си?
– Приятелите ми не са се променили от тийнейджъреките ми години до днес – те не са ме предали, но аз ги следя много внимателно.

– Известно е, че сте близка е колежката ви Стефани.
– С нея сме тръгнали още от оркестър „Извор“. Тя ми пусна страхотен есемес по повод участието ми в „Денсинг Старс“. „Дотук добре, но стига със задръжките. Искам да ги смачкаш всичките да не им дадеш въздух да дишат. Нека да се изненадат от изгарящия ти темперамент и унищожителната ти харизма. Ще се забавляваш на друго място. Не искам да виждам и грам съмнение в теб, че си боец. Та ти си победител.

Там си, за да победиш, вземай се в ръце иначе ще си имаш работа с мен“. Ей такива приятели много ме кефят и стимулират. Когато имаш нужда от подкрепа, да усетиш, че те стоят плътно зад теб.

– За кои сте Галя и за кои – Глория?
– Моите почитатели и семейството ми започнаха да се обръщат кратко и ясно към мен с три букви – Гло. Откъде дойде това Гло нямам идея.

– „Мамо“ обаче ви харесва най-много като обръщение?
– Разбира се. Дъщеря ми е много горда с мен в „Денсинг Старс“. Не можеше да повярва, че се впускам в подобно нещо.

Нито майка ми, нито тя бяха виждали първия ми танц. постепенно започнах да се отпускам. Старал се много.

– Как убедихте Митко Щерев, който не понася чалгата, да ви напише песен?
– Защо смесвате нещата по този начин? Моята музика не е чалга, защото тя не е мазни кючеци.

Няма човек от поп гилдията, с когото да не съм в добри отношения – и с Максим Горанов, и с Митко Щерев. С Максим сме записали шест албума в неговото студио в Плевен.

Аз ги гледах като богове – и него, и Митко Щерев, който много ларесва моя тембър и знае, че мога да пея и друг стил музика. Помолих го да ми напише песен и той прие на драго сърце. Прекрасна балада, типично е негов стил, изпях я от раз. Жалко, че песента остана само като аудио.

Иначе и с Васко Найденов, и с Георги Христов, и с Нели Рангелова съм в прекрасни отношения. Разбрали са що за човек съм. На моите участия хората очакват всичко – освен попфолк песните, пея в пиано барове, където първата част минава с поп хитове на български и английски. Самата аз обожавам поп музиката.

По този начин се запознах и с Митко Димитров. Той дойде да ме слуша като вариететна певица в нощния бар на Интерхотел „Велико Търново“.

– Коя е най-грешната представа, създадена за вас?
– Не мога да променям мнението на хората. Тези, които ме познават, знаят що за човек съм. Много съм точна, цепя секундата и изисквам същото. Никой няма право да губи на другия времето.

– Често се обсъжда и външният ви вид.
– Какво да направя? Нека да си говорят каквото искат. Толкова много съм била отслабнала, че само един бюст ми бил останал. Дай боже всекиму! Яд ли ги е за нещо, или комплимент ми правят?

Старая се да изглеждам добре. Човек трябва да се поддържа, да се глези, да е със самочувствие, за да му се случват нещата.

Иначе какво ли не съм чула за себе си. Ребра съм си вадила крака съм си удължавала. Само нелепи глупости се пишат.

– Имате ли белег на крака си все още?
– Да, няма как да се махне. Бях паднала в една оранжерия и всичките ми меки връзки бяха нарязани. Професор Шойлев, Бог да го прости, ме изправи на крака тогава.

– С какво са свързани страховете ви?
– Страх ме е единствено и само от Бог и неговото наказание.

– Правили ли сте много грешки, за да говорите за наказание?
– Всеки е грешен. Когато човек се самозабрави или се присмее, му се връща по същия начин.

– На вас присмивали ли са се?
– Да, когато бях малко по-пухкава. Много ми завиждаха, че ме бяха избрали в детски хор и пеех. Подиграваха ми се, че родителите ми са разведени.

– А дали не глезите Симона да не й липсват неща, които вие не сте имали в детството?
– Това да бъда родител е първото ми задължение. Дано се справям добре. Ще бъда много щастлива, ако тя е доволна от възпитанието, което й давам. Самата аз имах щастливо детство, след като майка ми и баща ми се разведоха. Преди това постоянно ставах свидетел на недоразумения и скандали, не беше много здравословна тази среда за мен и брат ми. Когато те се разведоха и всеки си вирна носа, решавайки, че няма да ни гледа, баба и дядо протегнаха ръка и отидохме да живеем при тях в Две могили. Те са невероятни хора. За съжаление дядо почина преди 5 години.

– Но пък отиването в Две могили ви е лишило от възможността да изберете къде да учите.
– Какво можех да направя? Упреквала съм родителите си заради това, но съм им простила, защото най-важното е да са живи и здрави. А и по-късно компенсираха всичко с невероятната си подкрепа. Така се е случил животът им тогава, аз и брат ми сме го отнесли, но сме станали по-силни. Брат ми е същият като мен – не обича да му се помага, справя се с всичко сам. Имаме много силна връзка с него, защото сме се гледали един друг.

– Защо сте така предпазлива по отношение на любовта?
– А кой не е предпазлив? Ако си заслужава обаче, се впускам през глава.

– Говори се, че сте се разделили с вашия сръбски, приятел Горан.
– Събираме се, разделяме се – различни хора, различни манталитети. Сега ме вкарват в разни интриги с партньора ми от „Денсинг Старс“. Отношенията ни със Светльо обаче са само и строго професионални.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: