Варна стана столицата на сцена на събития, за които ще се говори дълго. Защото протестите доведоха до някакъв резултат – макар и до нищожно намаление на тока, до оставка на правителството на Бойко Борисов и на смятания за несменяем кмет Кирил Йорданов. Негодуванието на хората помете табуто и открито заговори за един от туморите на града – корпоративните монополи. Жертвата на младия българин Пламен Горанов срещу монополите и общинското безхаберие преобърна представите на хората, че в този град нищо не зависи от хората. За съжаление, наглостта на общинските чиновници продължава и към днешна дата, те все още не са се оттеглили от постовете си.
Всичко започна на 10 февруари, когато няколко хиляди варненци излязоха в студа, провокирани от начислените си сметки за ток, наглия грабеж от електроразпределителните дружества и бездействието на държавния регулатор. С викове „Мафия!“, „Няма да търпим“ и „Енерго-Про вън“, хората ясно показаха, че пределът им на търпение е изчерпан и те искат реална промяна. „Токът е скъп, защото триглавият картел от енергийни дилъри е застанал по средата между източниците и потребителите: ЧЕЗ, Е-ОН и ЕВН – вън от България!“, бяха само част от посланията на протестиращите.
Протестът бързо ескалира, след като разярени граждани почнаха да палят сметките си и да блокират главните булеварди. Разярените граждани отидоха пред сградата на „Енерго-Про“, където полицията започна да арестува хора.
Следващите дни броят на протестиращите се увеличаваше прогресивно, полицията и жандармерията по всякакъв начин им пречеше да стигнат до Аспарухов мост и „Енерго-Про“ на улица „Девня“, а първият неформален лидер в лицето на Иван Петров почна да се откроява. ГЕРБ тепърва щеше да разбере, че Варна ще е епицентърът на протестите в България.
На 13 февруари имаше ясни индикации, че протестите почват да ескалират след все по-честите разпри с жандармерията и по-яростните искания на протестиращите за събаряне на цялата политическа класа. В същата вечер се проля и първата кръв, бившият треньор на футболния клуб „Спартак“ бе нападнат в гръб и намушкан с нож.
На 17 февруари се случи немислимото за много хора. Във Варна се събраха над 30 000 души, които заплашиха с гражданско неподчинение, ако сметките им за ток не бъдат преразгледани. Сред протестиращите се виждат плакати със следните послания – „Ставайте, робове“, „Спрете геноцида над българите“, „Варна – царство на терора“.
В същото време в 35 града на цялата страна излязоха над 100 000 души. 100% от местната полиция е ангажирана със събитията, извикани са жандармеристи и полицаи от други градове. Поради големия брой на протестиращите жандармерията свали щитовете си и позволи на хората да стигнат до Аспарухов мост, където протестът беше в своя апогеи, достигайки над 30 000 души.
На връщане от моста Иван Петров след договорна с полицията поведе голяма група от хора към бившия офис на „Енерго-Про“, който се намира на 5 км от центъра. Малка група стигна до офиса на „Енерго-Про“ и изпочупи всички стъкла. Жандармерията възпря тълпата да не го подпали. Протестът приключи в късния следобед на магистрала „Хемус“.
В следващите дни Бойко Борисов направи отчаян ход да излъже хората, че лицензът на ЧЕЗ ще бъде взет, както и да поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Това обаче не беше достатъчно и след кървав бой на Орлов мост в София, Борисов бе принуден да разпусне кабинета.
Във Варна протестите продължиха, като беше учреден първият инициативен комитет с лидер Кънчо Бонев.
По презумпция комитетът трябваше да бъде лице на народа и да синтезира и изнесе исканията на протестиращите пред властта. Впоследствие обаче се пусна слуха, че от инициативните комитети ще влизат хора в служебното правителство и в различни комисии. Комитетът се напълни с лица, които не идват на протестите и лобират за интересите на различни политически фигури в град Варна. Инициативният комитет впоследствие се преименува на „Отворен обществен съвет“ и всеки гражданин можеше да влиза свободно. Появи се и „Групата на Дакела“, която през цялото време говореше за партии и пускаше абсурдни обвинения по хора, а впоследствие се оказа, че същата група не иска оставката на общинския съвет.
Протестите продължиха ежедневно. През седмицата се събираха между 1000 и 5000 души, а събота бяха масови с между 30 000 и 70 000 души.
Хората вече не излизаха единствено срещу високите цени на тока, а срещу ниския стандарт на живот, нищожните заплати, корпоративните монополи, застрояването в Морската градина и всички наболели проблеми във Варна.
Исканията на протестиращите не можаха да изкристализират поради множеството самозванци, които искаха да поведат протеста в грешна посока или да извлекат политически дивидент. На няколко пъти хората вървяха по абсурдни маршрути, стигайки до двете кули, докато общинската управа и офисът на „Енерго-Про“ се намират на центъра. Умишлено или не, тези дълги преходи отнеха от силата на протестите и хората почнаха да се питат кому са нужни тези обиколки. Пенсионерите и майките с деца взеха да не се появяват на протестите. На 3 март, националния празник на България, 70 000 души искаха реална промяна, а не няколко оставки и прах в очите. Датата беше почернена и от смъртта на Пламен Горанов. Близо две седмици след неговото възпламеняване той издъхна. През следващите дни варненци направиха голяма грамада от камъни и цветя пред общината като почит пред Пламен Горанов. Въпреки опитите да се подменят протестите и да се объркат хората, едно е сигурно – дори протестите да затихнат скоро, ако варненци не видят адекватна промяна, след няколко месеца същите хора отново ще бъдат на улицата и този път виновниците за това положение няма да се отърват само с няколко изпочупени прозорци.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment