Медийният магнат Робърт Максуел искал да сложи ръка на БНТ

Феновете на „Славия“ обикновено се обиждат, когато някой ги нарече „евреи“. По ирония на съдбата обаче в началото на 90-те години отборът от „Овча купел“ едва не бе продаден на агент от израелските тайни служби МОСАД. Става дума за покойния медиен магнат Робърт Максуел. Приживе той притежаваше корпорацията „Максуел комюникейшън“, обединяваща вестници, издателства и телевизионни компании в Англия, САЩ, Германия, Турция, Израел, СССР, Аржентина и къде ли не още.

Максуел, чието истинско име всъщност е Ян Лудвик Хох, е словашки евреин. Роден е на 10 юни 1923-а в Слатинске Доли. От същото градче е и майката на Георги Пирински Полин Юрай. Дори съществуват подозрения, че покойната госпожа има близка роднинска връзка с мистериозно убития през 1991-ва медиен магнат. Поддръжници на тази версия твърдят, че Полин е сестра на бизнесмена, а бившият председател на нашето Народно събрание – негов племенник.

Детството на Максуел преминава в мизерия. Преди да умре, бизнесменът неведнъж е признавал, че с първия си чифт обувки се е сдобил едва на 7-годишна възраст. Дотогава ходел само с налъми.

През втората световна война родителите на бъдещия медиен магнат стават жертва на нацистите в концлагерите. Максуел обаче успява да се спаси. Младежът бяга във Великобритания и се включва в английската армия. В края на войната вече е офицер и дори може да се похвали със свидетелство за храброст.

Свалил униформата, Максуел основава издателството „Пергамон прес“. Бизнесът му потръгва отлично и той се впуска в политиката. От 1964 до 1970 г, е депутат на Лейбъристката партия в английския парламент.

Още в края На 60-те Робърт започва преговори за съвместна дейност с американска компания. За да са сигурни, че си имат работа с почтен човек, янките проучват внимателно евентуалния си партньор. Назначената от тях проверка установява, че финансовите дела на Максуел никак не са чисти. Разкритията накърняват сериозно репутацията на магмата, но той все пак успява да запази бизнес позициите си.

През 1983 г. Максуел е удостоен с най-високото българско отличие за чужденец – орден „Стара планина“, първа степен.

Връчва му го лично Милко Балев „за принос в обмена на културни, научни и политически ценности между народите“. Всъщност истината е друга. Орденът е даден на Максуел, задето е издал в чужбина луксозно подвързани томове с трудовете на Тодор Живков.

От бившите членове на Политбюро Робърт е най-близък с Огнян Дойнов. В зората на демокрацията той е подложен на гонения. Заподозрян е, че е изнесъл зад граница милиони държавна пара. Срещу него и други соцве-личия бе заведено и дело за раздаването на помощи за братски компартии.

Макар на бившия член на Политбюро и ексвицепремиер да му е забранено да напуска страната, той някак успява да избяга от България на 14 април 1990 г. През първите няколко години от изгнанието си Дойнов живее в Лондон. В английската столица започва работа при Максуел.

Огнян Дойнов става дясната ръка на заможния словашки евреин в бизнеса му със страни от Източна Европа. Заплатата, която получава, е 110 хил. английски лири годишно. В Лондон Дойнов обитава апартамент, който днес е собственост на бившия британски премиер Гордън Браун.

„Робърт Максуел беше изключително оригинална личност. Изразяваше се специфично. Казваше например: „Не очаквайте справедливост от съдбата, тя винаги е несправедлива“. Или: „Най-добре е човек приживе да си поръча гроб“. Отличаваше се със силно развито чувство за хумор“, разказвал е приживе за благодетеля си Огнян Дойнов.

Бившият член на Политбюро чува неведнъж от богатия евреин разказ за незабравима негова среща с някогашния генерален секретар на КПСС Константин Черненко. Съветският лидер пита Максуел какво е щяло да се случи, ако вместо Кенеди е бил убит Хрушчов. Робърт се прави на разсеян и не отговаря, но Черненко повтаря въпроса си. „Мога накратко да ви кажа какво нямаше да се случи. Ако бяха убили Хрушчов вместо Кенеди, Онасис никога нямаше да се ожени за Нина Хрушчова“, отвръща евреинът с неподражаемото си чувство за хумор.

Медийният бос загива на 5 ноември 1991 г. при крайно подозрителни обстоятелства, удавен край Канарските острови. Тялото е открито до яхтата му. Цялата история намирисва на добре организирано убийство.

Кончината на Максуел повлича след себе си финансова катастрофа. Става ясно, че през годините фирмите на магната са натрупали огромни дългове. Общо задълженията се изчисляват на близо 5 млрд. долара.

Наследниците на магната са докарани буквално до просешка тояга. През 1993 г. Огнян Дойнов, който вече се е преместил в Австрия, получава телефонно обаждане от Иън Максуел – един от синовете на покойния милиардер. Човекът моли за заем от името на семейството си. Българинът се отзовава и изпраща 40 хиляди лири.

Разследването на смъртта на Максуел вади на бял свят истината за агентурното минало на мистериозно загиналия баровец. Оказва се, че Робърт е работил за тайните служби на Израел – МОСАД. В броя си от 23.12.1991 г. американското издание „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“ твърди, че Максуел е бил вербуван за секретната организация „Иргун“, превърнала се по-късно в МОСАД, а освен това е шпионирал за КГБ и ЦРУ.

В България скандалният евреин бе най-активен непосредствено след падането на комунистическия режим. У нас Максуел купи половината от вестник „Вечерни новини“ и фирма „Балканфилмс“. Паралелно с това финансираше всекидневниците на БСП и СДС. Искал да вземе и процент от в. „Дума“, който в ония години имаше невиждания тираж от 850 хил. копия дневно. Главният редактор Стефан Продев обаче категорично възразил.

През 90-те заможният евреин искал да приватизира и БНТ. Той се срещнал с тогавашния директор на медията Павел Писарев и отправил оферта, но ударил на камък.

„Продайте ми телевизията и ще ви оставя директор! Каквото поискате, ще ви го дам!“, рече ми. Обясних му, че трябва да говори с Андрей Луканов. Той отвърна, че вече е сторил това и че нещата зависят от мен. Упорствах, че трябва решение от Министерския съвет и Народното събрание. Разбрах после от самия Луканов, че е бил съгласен да продадем втория канал, но е трябвало аз да внеса предложението. Да не е той на топа на устата. Е, аз не внесох предложението“, разказвал е Павел Писарев.

Пак в зората на демокрацията Максуел решил да включи в активите си и добрата стара „Славия“. Председател на клуба тогава бил генерал Васил Пенчев, а негов заместник – легендарният централен нападател на „белите“ от 70-те Божидар Григоров. Максуел се явявал само спонсор, но идеята му била в кратки срокове да стане собственик на най-стария столичен тим.

С парите на евреина отборът на „Славия“ направил завидна селекция през лятото на 1990-а. Освен средства за трансфери Максуел осигурил и нови луксозни спортни екипи, фланелките впрочем били на английския „Дарби Каунти“, който също се явявал притежание на медийния магнат. Върху емблемата на „Дарби“ пришили логото на „Славия“, а на гърдите на футболистите грейнал червеният надпис „Maxwell“.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: