Йордан Василев: Спрях да ям, за да си плащам парното! ИНТЕРВЮ

  Един от създателите на СДС и първи главен редактор на в. „Демокрация“ Йордан Василев, е роден през 1935 г. в Радомир.

На 30 юни 1993 г. съпругата му, голямата поетеса Блага Димитрова, си подава оставката като вицепрезидент на България, а след това той напуска парламента, отчаян от бавния ход на демократичните промени. Днес живее като обикновен пенсионер и не смогва да си плати сметките за ток и парно.

– Как ще коментирате случващото се в държавата, господин Василев?
– Това, което става сега, е доста странно, с неясни стимули и участници. Единственото ясно нещо, което чух от исканията, е за сметките за електричество. Всички останали неща са мъгляви и неизпълними. Онзи ден бях на улицата и видях, че се прави подписка за отзоваване на народните представители. Ами аз съм бил в парламенти – във Великото народно събрание и в 36-ото. Напуснах насред мандата, защото видях, че нищо не мога да свърша. Не ми харесваше там работата. Знам много добре, че за да стане нещо добро, трябва да се промени конституцията. Тази конституция, която наистина не струва и аз не я подписах като депутат във Великото народно събрание. За да се отзовават депутати, трябва да се промени конституцията. А кой може да я промени освен те? Те срещу себе си да гласуват, това никога няма да стане.

– Кой стои зад протестите?
– Има нещо мътно. Явно, че някаква сила стои зад тях. Коя е тя, никога няма да се разбере. Доста ми е интересно, че в последни дни – и по радиа, по по телевизии и по вестници, навсякъде лансират Волен Сидеров и Иван Костов. А не се споменава нищо за СДС. Емил Кабаиванов е свестен човек, който много добре води коалицията. Тази коалиция има много потенциал. За тях не става дума никъде. Което значи, че вестниците са доста зависими. Не знам вашият как е и дали това ще излезе.

– Сметките за ток ли са най-страшното нещо у нас?
– Чудно ми е защо въпросът със сметките за парното в големите градове не се повдига. А те са ужасяващи. Аз съм длъжник на „Топлофикация“ и съм осъден, защото трябва да не ям изобщо и да си давам цялата пенсия само за парно.

Живея сам на “Паренсов“ инсталацията е стара, тръбите между етажите минават през нашите стаи. Изключил съм радиаторите в две от стаите в апартамента, като единствено в кухнята си позволявам да пускам по малко парно, а ми пращат сметки за по 200-300 лева. Един мой приятел си взе и си свали всички радиатори и продължава да си плаща за мощности и тръби. Те са тези които трябва да ни плащат, понеже ни отнемат от пространството.

– Масовото обедняване не е от днес.
– То започна от 9 септември 1944 година.

– Защо?
– През 1939 година, гледал съм немски справочник, на Балканите има само една напредваща, казано с чужди думи, просперираща държава и това е България. Няма Гърция, няма Румъния, няма Сърбия. И докъде стигнахме след 9 септември 1944? Ще ви дам само един пример.

По времето на Стамболов през XIX век, след Освобождението, е основан пенсионният фонд, който нашите тогавашни мъдри министри и депутати решават, че ще бъде отделен от държавата.

Няма да се командва от никой министър. Стига се дотам, че се натрупват такива огромни суми, че пенсионният фонд започва да строи сгради дава ги под наем, изкарва повече, отколкото е в потребителната банка. Една такава сграда, всички я знаят, е ъгловата постройка, в която се помещаваше несъществуващото вече кино „Култура“ на „Граф Игнатиев“ и „Солунска“. Там се е намирало Министерството на народната просвета. Държавата е плащала на пенсионния фонд огромен наем. Спомням си, че дядо ми е получил такава сума при пенсионирането си, че си купил в провинцията три магазина. А не е бил кой знае какъв – обикновен фелдшер. Спокойно ходеха по чужбина, по курорти. Това се е случило през 1934-та. Една година преди аз да се родя.

– Какво се случи после?
– След 9 септември, през 1947 г, прилапаха пенсионния Фонд и попиляха финансите. С тях си построиха резиденции, а с това и пенсиите станаха смешни. Отнеха на заможните имотите, одържавиха ги. Някои си получиха обратно реституцията, но пенсии няма.

– Все пак по времето на социализма се построиха доста заводи, имаше някаква индустрия.
– Да. Губещи, примитивни заводи. Абсолютно безсмислени в страна като нашата. Нищо не постигна и тази пародия с масовата приватизация. Дадоха предприятията на свои хора и те ги съсипаха.

– Как може да се реши проблемът на загиващите възрастни хора?
– Десетилетия ще трябват. Един Стамболов да дойде да възстанови пенсионния фонд отделно от държавата. Да наложат високи вноски, за да се натрупа сума, и ще бъдем пак, както през 1939 година.

– Защо е убит Стамболов?
– За да cе угоди на руския император. Има такава тория. След Стамболов правителството на народняците с Константин Стоилов изпраща делегация на високо равнище в Санкт Петербург при императора. В нея е бил и епископ Климент – Васил Друмев. Изобщо не я допускат. И намекват, че Стамболов е жив.

След една седмица убиват Стамболов на „Раковска“, където е НАТФИЗ. Главата му е съсечена, ръцете до китките са отрязани. Къщата им е била на „Хан Крум“ и „Раковска“. Сега няма и знак. Жена му Поликсени е сложила ръцете му в купи с формалин на прозореца и не е приела венец от княза. След още седмица отново заминава делегацията и императорът я приема с най-високи почести. Повече от това какво да кажем?

– Стамболов ли е най-големият български политик?
– Един от най-големите. Ако са пет души, той е сред тях. И Малинов, който обявява независимостта през 1908-а, и други. Има политици, не е вярно, че няма от кое да се поучим. Стамболов заварва страшно бандитско движение в цяла България. Върлуват групи. Цели чети шетат по горите и колят по селата. То е било ужас, не знаеш кога ще ти влязат в къщата. Изпраща войска и за един-два месеца ги избиват. Народното събрание по негово предложение гласува закон за изтребление на разбойничеството. Всички си отдъхват.

– Кога ще бъдат оценени по достойнство големите политици?
– Това отдавна трябваше да стане. За Стамболов малко се знае. Малко се знае и за Симеон Радев, който не е политик, но е изключителна фигура. „Строителите на съвременна България“ е невероятна книга. Малко хора знаят, че на младини е бил журналист.

Ако ви кажа колко публикации е имал, няма да повярвате – над 1500. Той издава вестниците „Вечерна поща“, който е най-големият всекидневник, и после „Воля“. През 1912 г. спира втория, за да отиде доброволец в Балканската война. Освен това е и блестящ дипломат. Бил е наш пълномощен министър, посегашному – посланик, в Турция, в Щатите, в Англия, Белгия и къде ли не. В неговите старини аз бях млад и имах честта да бъда поканен на гости у тях. Живееше зад градската библиотека. Почувствах се неудобно, исках да си тръгна. От него чух една страшна фраза: „Седи, Йордане, седи. Аз съм емигрант във времето. Такива млади като тебе са ми връзката с живота. Всички мои измряха“.

Така и за процесите сега ще трябва да мине много време, за да се разбере кое е било правилно и кое не.

– Луди хора ли са тези, които посягат на живота си в знак на протест?
– Смятам, че Бойко постъпи правилно, като се оттегли, за да няма повече кръвопролития. Самозапалванията и самоубийствата са безсмислици. С нищо не помагат на народа си.

– Виждате ли изход от ситуацията?
– Засега не.

– Излиза, че сме в абсолютна криза?
– Мисля, че е така, попаднали сме в задънена улица. Ако ми кажат: „Хайде, даваме ти властта“, аз не знам какво да направя.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: