Ееееее, и замирисва на мореее…“ Няма българин, живял през 80-те години на миналия век, който да не е чувал този рефрен. Това е само един от многото хитове на най-популярния ни дискотечен дует по онова време. Близнаците Благовест и Светослав Аргирови бяха мегазвезди, но изненадващо слязоха от сцената на върха на славата си.
Днес единият от братята живее в Норвегия, а другият си е у нас и върти бизнес с недвижими имоти. Двамата не се натискат да са под светлините на прожекторите, но когато потърсихме Благовест, той се съгласи да направим интервю. И най-откровено ни разказа настоящето и миналото си, което е част от историята на естрадната ни музика.
– Г-н Аргиров, как я карате напоследък?
– Ако кажа, че съм добре на фона на всичко онова, което става около нас, няма да съм искрен. Денят ми минава в притеснение за случващото се в държавата. Не съм човек, който не се интересува от ситуацията, винаги имам позиция.
Друг е въпросът, че не съм привърженик на това тази позиция да се изразява. Просто си правя своите изводи за себе си.
– Как върви бизнесът ви с недвижими имоти?
– Бизнесът с недвижими имоти в България беше един балон, докато нещата вървяха добре. Балонът обаче се спука и сега положението е зле. Много неща се построиха и сега няма инвеститори. Чужденците изгубиха доверие. В момента всеки гледа да изчисти това, което е вложил, и да бяга.
– С брат ви Светослав Аргиров имате идея да направите голям концерт…
– Така е, но не сме стигнали до никъде. Брат ми си е в чужбина. Имаше момент, в който искаше да се прибере в България, но засега няма да идва. 23 години само се надяваме нещата в държавата да се оправят.
– Не ви ли липсват сцената, музиката, почитателите?
– Няма начин човек да е бил на сцената и тя да не му липсва. Е, имало е моменти, когато е било тежко. През 1987 г. заминахме в чужбина и си взехме, така да се каже, почивка. Сцената е голяма магия, това е най-хубавата част от живота на един артист.
– С брат ви се отказвате от музикалната си кариера, когато сте на върха. Трудно ли взехте това решение?
– Така сметнахме, че е най-добре. Дадохме си сметка, че нещата не могат да продължават вечно. Колкото по-рано разбере това артистът, толкова по-добре за него. Има, разбира се, и изключения като Лили Иванова. Тя е еталон, сцената е животът й. Нямаме друг такъв артист, възхищавам й се.
– Тежко ли понесохте раздялата с брат ви?
– Не. Неговото семейство е в Норвегия, моето е тук. Всеки тръгна по своя път. С модерните комуникации се чуваме и виждаме всеки ден. Странно е, че в Норвегия той е един съвсем обикновен човек, а въпреки че в България сме популярни, ме може да се каже, че тук аз съм по-добре от него. Прави ми силно впечатление как е устроена Норвегия. Там и обикновените хора като че ли живеят по-добре от средния българин. Това е много тъжно.
– Близнаците усещат настроенията и мислите си телепатично. И при вас ли е така?
– И аз съм чувал за тези неща. Мога да потвърдя, че често сме се хващали с брат ми как мислим за едни и същи неща, но нищо повече.
– Колко често си идва брат ви в България?
– Аз в Норвегия не съм ходил скоро, не ми понася климатът. Много е студено там. Брат ми си идва всяка година. Сърцето му е в България гледа непрекъснато наша телевизия, интересува се какво става.
– Живели сте 5 години в Италия, а също и в Норвегия. Замисляли ли сте се да се установите за постоянно в чужбина?
– В Норвегия никога не съм бил за повече от 2 седмици. Брат ми е човекът, който вече 17 години е там. Смело мога да кажа, че никога не съм мислил да живея извън България. След промените в страната ни бях обнадежден, че нещата тук ще се оправят, но в момента оптимизмът ми е сведен до минимум.
– Участвали сте в два игрални филма „Защитете дребните животни“ и „Скъпа моя, скъпи мой“. Можехте да станете и актьор…
– В „Скъпа моя, скъпи мой“ участваме с Божидар Искренов. Тогава бяхме приятели и излизахме заедно. Хубави години бяха. Никога не съм си и помислял, че мога да продължа кариерата си като актьор.
– Кой ви откри за музиката?
– Майка ни. От 5-годишни тя започна да ни учи песни. Баба ми и мама също са били музикални, пели са в пловдивското певческо дружество. Майка ни е свирила и на пиано. В 5-и клас трябваше да решим дали да продължим. Алтернативата беше музика или медицина тъй като баща ни беше лекар. Нали знаете, че вкъщи винаги се чува гласът на жената. И у нас майка ни успя да се наложи. Мисля, че беше за хубаво.
– По какво се различавате с брат ви?
– Аз съм по-предприемчив и оптимист. Самият факт, че живея в България, а той – в Норвегия, е доказателство за това. Брат ми стои по-здраво на земята и не обича показността.
– Има ли още хора, които се обръщат към вас с детските ви прякори?
– Да, всички наши приятели от Пловдив ни наричат така. Аз съм все още Гечо за тях, а Светослав е Чачо.
– Вие сте еднояйчни близнаци. Още ли ви бъркат кой кой е?
– Вече не, като малки ни бъркаха. Веднъж в час по история на музиката опитахме да се сменим, но преподавателката ни разкри. И двамата сме завършили с медали Пловдивското музикално училище, а след това продължихме в Консерваторията. Винаги през годините имаше едно състезание помежду ни.
– За какво бяха най-честите ви спорове и конфликти с брат ви?
– В личен план не сме имали кавги. В професионален план често сме спорили и това ни помагаше. Всеки се съобразяваше с другия. Аз съм по-голям с половин час, но това не е било фактор в отношенията ни.
– Преди години се говореше, че нямате брат близнак. Имало само един Аргиров, другият бил холограма, спец ефект, оптическа измама…
– Много сме се смели с брат ми на тези лъжи.
– Говореше се също така, че Роси Кирилова ви била жена…
– За този въпрос е по-добре да попитате съпруга й Георги Начев какво мисли. Смешни са тези твърдения и слухове. С Роси сме добри приятели.
– Спрягат ви и като синове на Илия Аргиров…
– Нямаме нищо общо, съвпадение във фамилиите. Имаме само обща македонска жилка от страна на баща ми. Аргиров е македонско име.
– От какво почина баща ви?
– Почина преди 16 години. Получи инсулт 11 години преди да си отиде. Майка ми го гледаше, но в един определен момент се случи най-лошото.
– Започвате певческата си кариера през 1981 г. под името „Вега“. Защо после се преименувахте на „Братя Аргирови“?
– Като трио „Вега“ бяхме с един наш съученик от музикалното училище в Пловдив – Кольо Вътов, саксофонист. Имаше период, в който работехме като студийни музиканти, правехме аранжименти в радиото. Шест месеца бяхме в „Трамвай №5″ и там се запознахме с Кирил Иванов. Направихме аранжиментите на първия албум на групата. След това имаше някакви пререкания между Кирил Иванов и Петко от „Трамвай N»5″. Кирил Иванов реши да се занимава само с нас и ни стана продуцент, Негова беше идеята да се представяме като „Братя Аргмрови“.
– От 1985 до 1989г. сте били най-канените артисти в Съветския съюз…
– Да, тогава всяка година от СССР изпращаха покана до България да гостува някой наш артист, но задължително и „Братя Аргмрови“. Нашите концерти там бяха сравними с тези на италианските звезди, които бяха много популярни по онова време. Ходили сме и по два пъти в годината в Русия, стояли сме там по 6 месеца. Хубав период в нашия живот! Руската публика е много благодарна, тя знае да цени артистите.
– Коя е най-успешната ви песен?
– Много са, може да се каже, че от 1983-та до 1988-а всяка година имахме по няколко хита. Четири пъти сме печелили наградата на публиката на „Мелодия на годината“. Успявахме да улучим вкуса на хората.
– Най-трудният ви момент в личен план?
– Неуспехът на първия ми брак, които продължи 7 години. От него е синът ми, той сега е пилот в Норвегия. Най-вече заради детето ми беше неприятно, че се стигна до развод.
С първата ми съпруга сме в приятелски отношения. Синът ми преди 2 години се ожени и във всеки един момент може да се окаже, че ще ставам дядо.
– Как се запознахте с втората си съпруга, която е румънка?
– Имах импресарска агенция в Италия и там се запознахме. Не мога да кажа, че в началото всичко беше много гладко. В Румъния бяхме много популярни и ни знаеха всички, жена ми в началото обаче не показваше, че ми познава и че известността ни има значение за нея. Полека-лека изгладихме нещата и станахме семейство. Сега тя е домакиня вкъщи, грижи се за мен и втория ми син. Той е ученик в 9 клас.
– Били сте гаджета с Милена, но я зарязвате заради Соня Васи. Соня твърди: „4 години обслужвах братя Аргирови за 20 лева…“.
– Соня така започна при нас – грижеше се за костюмите ни, водеше се гардеробиерка. Ние бяхме артисти към Дирекция „Музика“, на държавна заплата. Тя получаваше по 20 лева на концерт, а ние – по 60. Музикантите ни взимаха 27 лева, техниците – 20. Соня дойде в София и я записахме да учи, за да завърши средното си образование. На нея животът й се разви доста интересно, тя е човек, който се бори. Имам хубави спомени от времето, когато бяхме заедно.
– Защо се разделихте със Соня?
– Ние започнахме да пътуваме в чужбина през 1987 г. Между другото тя също като нас беше в Норвегия известно време. Замина като певица, а след това отлетя за Америка. Било е писано да се разделим. Със Соня имахме лек конфликт, беше ни обидена. Преди 2-3 месеца обаче се чухме и изгладихме нещата. Във всичките си интервюта тя говори много хубави неща за времето, в което сме били заедно. Не мога да не го оценя.
– Водили сте много бурен живот, и до днес се говори за вашата летяща жигула…
– Така си беше. Колата я купихме от нашия вуйчо.
– Имали ли сте проблеми с досадни обожателки?
– Аз не съм, но брат ми имаше такъв случай след турне в Никарагуа. Той имаше отношения с една от говорителките в тамошната телевизия. След време това момиче замина за Венецуела и му написа писмо, че е родила син от него.
– Сменяхте ли си гаджетата?
– Случвало се е.
– Говори се, че Соня Васи е била и ваше гадже, и на брат ви?
– Няма такова нещо! Отношенията ни със Соня дори бяха охладнели, защото някъде написали, че уж брат ми бил казал такова нещо.
– Кум на вашите сватби е Николай Гигов, който 3 години ви е бил продуцент. Как се запознахте с него?
– Запознахме се ненадейно. След това самият той ни каза, че след като е избягала Камелия Тодорова, до по-известните артисти са слагани хора, които са ги наглеждали. Ние не сме усещали такова нещо.
Николай стана кум и на двама ни. С него бяхме приятели и преди, и след промените. Продължаваме да се виждаме. Той е кръстник и на втория ми син.
– Ивайло Манолов също е бил ваш импресарио…
– Ивайло никога не е бил наш импресарио. Открай време го помня, че е до Васил, така и се запознах с него. Двамата направиха много добър тандем.
– Имате ли приятели от музикалната гилдия?
– За съжаление не поддържам контакт с хората от гилдията. Така се разви животът ми, че започнах да се занимавам с бизнес. Опитвам се, когато ме поканят на концерти, винаги да ходя.
– Пътували сте често на турнета с Георги Парцалев. Мълви се, че големият комик харесвал и задявал брат ви…
– Парцалев беше голяма фигура, невероятен комик, природно надарен. Бяхме във Варна на участие и след това решихме да излезем. Парцалев беше седнал на една маса, а около нас имаше много ученички. Възнамерявахме да отидем на дискотека с почитателките. Минахме покрай масата на Парцалев и той попита брат ми къде сме се запътили. Светослав му отвърна: „Бай Георги, отиваме на дискотека с момичетата“. Парцалев махна с ръка и въздъхна: „Ти пък с тез жени…“.
– Някога имали ли сте проблеми с гласовете си?
– 70% от нашите песни ги изпълняваше брат ми Светослав. Той има дарба, много издръжлив глас. В Русия се е случвало да имаме по 4 концерта на ден, като турнетата продължаваха по 3 месеца. Чудил съм се как издържа брат ми, откъде го изкарва този глас. Докато аз бях в Италия, той се занимаваше с оперно пеене. Тогава Орлин Горанов го насочи към проф. Реса Колева, а след това много време учи и при проф. Рени Бръмбарова. Има хубав глас брат ми, тенор. Но като замина за Норвегия, приключи с тази работа. Трудно е от поп певец да продължиш с оперно пеене. Когато пееш и двата стила, едното пречи на другото.
– Какво мислите за попфолка?
– Това е един феномен, който не може да бъде отречен. Митко Пайнера направи индустрия. Нещата са поставени много професионално при тях, има добра организация. Хората си вършат работата.
Безумие е да има война между поп музиката и фолка. Те доказаха, че са професионалисти. Не мога да кажа, че съм им почитател, но и не мога и да отрека това, което правят и са постигнали. Заслужават уважение.
– Суетен ли сте?
– Да. Опитвам се да спазвам и диети. Няма човек, който да се е занимавал с шоубизнес, а да не е суетен.
– Спортувате ли?
– Не, за съжаление. Брат ми постоянно ме упреква. Той много кара колело в Норвегия.
– А суеверен ли сте? Ходили ли сте при Ванга?
– Ние сме зодия Телец и сме здраво стъпили на земята. Но аз лично вярвам, че има някаква висша сила. При Ванга сме ходили често, дори бяхме приятели с нея. Пеехме й народни песни на два гласа, обичаше ги. Баба Ванга беше феномен. Тя предсказа, че първият ми брак няма да е сполучлив и така се и оказа. Навремето имахме проблеми с едни инструменти, които си бяхме купили, за да правим концерти. Водеха се дела срещу нас, които бяха абсолютно безпочвени. Тогава Ванга ни каза да отидем при най-големия началник и ние я послушахме. Свързахме се с Георги Йорданов и той ни помогна, проблемът се разреши.
– Виждали ли сте се с Тодор Живков?
– Когато бяхме малки и Тодор Живков идваше в Пловдив, му пеехме „Альоша“. Също и „Нашата мила страна“ на Димитър Петков. Песента беше написана за рожден ден на Живков. Пели сме и при посещенията на Леонид Брежнев. Като започнахме да се занимаваме с популярна музика, не сме имали протекции от бившия Първи. Дори продуцентът ни Кирил Иванов казваше през 1983 година: „Живков дали си спомня кои сте?“. Никога не сме ходили при него, той просто обичаше да ни слуша, когато бяхме деца.
– Лесно ли ви пускаха в чужбина по времето на соца?
– Имаше един момент, в който не ни пускаха да отидем дори до Румъния.
Доносът срещу нас беше много смешен, от някакъв консул в Букурещ. Написал пълни глупости за нас. Бях си купил мебели от Румъния, които се оказа, че не мога да изнеса от страната. Васил Найденов ме беше завел в някаква фабрика…
– Какво стана с мебелите?
– Стояха доста време в репетиционната зала на една известна румънска група – „Холограф“, и това даде повод за смешните доноси. После нещата се наредиха и си прибрах мебелите в България.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Много благодаря за статията и хубавото интервю което ни предоставихте, това, че…..“ тя предсказа, че първият ми брак няма да е сполучлив и така се и оказа. Навремето имахме проблеми с едни инструменти, които си бяхме купили, за да правим концерти. Водеха се дела срещу нас, които бяха абсолютно безпочвени…..“ за жалост понякога тези неща се оказват истина и не защото някои е казал или предрекъл, просто това е съдба и така е било писано.Започвайки една връзка няма как да знаеш как ще завърши или кога,или тя ще бъде последната.За делата в България само си се водят но никакви решения няма.