Георги Софкин: Не съжалявам, че се снимах в п*рно филм!

  Параолимпийският ни шампион Георги Софкин подготвя странен юбилей. Това лято джобният спортист на България ще отбележи 20 години от заснемането на първия пор*о филм у нас „Секс партия бридж“, в който изпълнява ролята на Малкия Мук, но в еротична версия.

„20 години голям Жорко и поне 20 латино американки. Ще ми се да ходя и на секс туризъм в Тайланд, защото има приятели, които са били по няколко пъти в страната, а аз още не мога да хвана самолета. Ще ми се да ми намачкат малко кокалите и най-вече гръбначния стълб, с който имам проблеми.

Той има лоша структура, според лекарите. Ама хубавите жени оправят всичко, забравяш кой си, какъв си, какви са ти проблемите. Важното е „малкият“ да става голям, а големият още по-голям“, разказва Софкин, който е неуморен както на вълна спортни постижения, така и на тема забавления.

Жоро се е заканил да организира тежко парти в София, на което да покани поне 200 души, които имат отношение не само към спортната му кариера. Присъстващите щели да получат задължително копие от филма, който го изстреля в Космоса на еротичния небосклон. И естествено, да полеят събитието с марково уиски, което в зората на демокрацията било истинска рядкост – удоволствие само за ценители.

Софкин почти е забравил какво го е провокирало да се включи във филма.

По време на снимките бил 30-годишен голям хлапак и главата му още не била узряла за истински стойностните неща в живота. Впуснал се в снимките, защото искал да направи нещо по-различно, а и сексът пред камерата му се струвал подвиг на разкрепостяването, сексуална миниреволюция. Не изпитвал притеснение от снимачния екип, нито от дамите участнички, които били адски освободени откъм задръжки жени.

Изслушал надве-натри сценария и решил, че Малкия Мук наистина е подходящ образ за него.

Воден от максимата на Уди Алън, че: „Сексът е като партия бридж – ако нямаш добър партньор, желателно е да имаш добра ръка“, Жоро смело се впуснал в начинанието, без да се замисля, че порно изявата ) може да му донесе и слава с отрицателен знак.

„Бях млад и не му мислех много. Гледах бройката. И имах отношение към жените, сега също го имам, де – да не си помислите нещо друго. Снимахме няколко дни във вилата на един баровец край София. Не мога да ви кажа името му, за да не ми се разсърди. Голям пич е. Плацикахме се в басейна. Аз се заиграх с момичетата – дали те са били доволни от участието ми, не зная. Скромен съм и затова не мога да си позволя да хваля сам себе си. Ще кажа само, че това, което зрителите са видели на екрана, не е баш моя малък Жорко. Наложи се да направим шашма с монтажа, защото не исках да цъфна в пълния си блясък.

Моят си малък Жорко е по-голям от видения на екрана. Той е по-голям дори от големия Жоро – Шампиона. Докарвам го докъм 30 сантиметра, което комплексира мъжете. Затова се наложи да ми го скъсят на снимките. Има си трикове, с които се прави. Не си мислете, че през 90-те години на миналия век българите са били изостанали в техническо отношения или в сексуално. Напротив, тогава открито се говореше за секс и повечето се правеха на мачовци“, връща лентата на спомените Софкин.

В „Секс партия бридж“ той изпълнява ролята на Малкия Мук, който е поканен на парти с цел да развлича богата дама и нейната бедна приятелка. На купона пристига с велосипед, забулен като арабски шейх. Първата му работа е да паркира колелото и да се подкрепи с грозде, чиито семки плюе тарикатски по земята. Следва преглед на еротично сръбско списание, питие, цигара и гореща подготовка за нестандартна любов.

„Филмчето стана хит. Раздал съм го на 150 човека, които тогава – 1993 г., участваха в управлението на държавата. Казваха, че ще го гледат у дома. Било им любопитно. Направих си заключението, че у нас има доста воайори, чекиджии, странни типове и извратеняци. Ама какво от това. Хората бяха жадни за секс, защото по соца това „културно“ звено леко куцаше и за упражненията под юргана не се говореше. Хе-хе-хе, дори ги наричаха срамотии, но после се оказа, че срамотиите са в Народното събрание, а не в кревата. Днес малцина си спомнят, че съм имал актови сцени. Предпочитам да го давам по-улегнало и сериозно. Имам си и куп мечти, дано се сбъднат, за да си поживея като бял човек.

След снимките минах през доста изпитания. Загубих родителите си, брат си. Вече не ми се прибира в родната Стара Загора. Загинаха от най-коварната болест на века – рака. На моменти се чувствам сам във Вселената и ми е много тежко. Намразих затворените пространства, все си мисля, че стените ме притискат, все нещо ме връща назад в миналото. Надявам се да изляза от кризата с помощта на стари приятели и страхотното чувство за хумор, което притежавам. Копнея да ми се случи нещо хубаво, ама да не е шведска тройка с две рускини, защото това упражнение съм го минавал вече няколко пъти. Нещо по-възвишено търся, същество от женски пол, което да ме разбира от половин дума“, скромно обобщава новата си житейска философия бившият председател на Сдружението на малките хора у нас.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: