Бащата на премиера Марин Райков, посланик Райко Николов: Тито и Тато се дърлеха яко! ИНТЕРВЮ

Райко Николов, бащата на новия ни премиер Марин Райков, е дипломат от кариерата. По времето на социализма е бил посланик в Кувейт, Южен Йемен, Югославия и Италия. Работил е също в мисиите ни в Париж, Вашингтон и Прага, а е бил и постоянен представител на България при службата на ООН и международните организации в Женева.

Като човек, работил дълги години в дипломацията, Райко Николов е контактувал най-големите ни комунистически величия. За срещите му с някои от тях става дума и в това интервю.

– Г-н Николов, синът ви Марин Райков стана служебен премиер…
– Това е един избор на президента, който ме радва. Решението е дошло, след като някои други са се отказали от поста. Росен Плевнелиев е повикал Марин от Париж и му е възложил задачата.

– Вие кога разбрахте, че синът ви става министър-председател?
– Когато и всички. Първоначално помислих, че е повикан от Париж, за да бъде назначен само като министър, това ми звучеше по-вероятно. Моето очакване беше такова, тъй като преди това Марин е бил два пъти заместник-министър на външните работи. В последния момент се появи новината, че ще е премиер. Има практика в международните отношения, когато служебни правителства се създават за няколко месеца, министър-председателят да е и външен министър.

– Ще бъде ли трудно на сина ви?
– Няма да му е лесно. Кабинетът си поставя реалистични задачи и сле-дорателпо непросветените не бива да имат прекалено големи очаквания. Президентът и новият премиер ясно обявиха какво възнамеряват да постигнат в този кратък срок. Не е възможно за 2 месеца да се разреши всичко, което вълнува обществеността в последните 20 години. Всички досегашни правителства носят известна отговорност за това, че някои проблеми не са били своевременно разгледани и решени.

: Тато не изпитвал симпатии към Тито (вдясно). Дори на погребението на Йосип Броз не казал добри думи за него

– Имали ли сте някога идеологически спорове с Марин?
– Аз съм от едно поколение, синът ми – от друго. Това, че кариерите ни са протекли в различни условия, дава отражение и в начина ни на мислене по определени казуси. Оценките, които имаме по един или друг въпрос за миналото, настоящето и бъдещето, не винаги съвпадат. Това обаче не е причина за неразбирателство помежду ни. И двамата сме дипломати. Дипломатът е човек, който умее да води диалог с партньора, да уважава, да се придържа към известна толерантност.

– Учудват ли ви атаките срещу сина ви Марин Райков?
– С огорчение константирам, че има определени хора и среди, които априори са решили нищо хубаво да не кажат за този кабинет и нищо да не направят, за да успее той в своята мисия. Дори се опитват да му пречат. Това е тъжно, но не бива да се изненадваме.

– Били сте посланик по времето на Тодор Живков. Разкажете интересни случки с бившия Първи.
– В западната ни съседка години наред се изпращаха за посланици партийни дейци. Във връзка с обтегнатите ни отношения с Титова Югославия обаче в един момент се реши да се прати кариерен дипломат. Този дипломат бях аз, след като ми изтече мандатът в Женева. В интерес на истината не бях много зарадван от това назначение, но бях предупреден, че не бива да отказвам. Преди да замина, ме прие Тодор Живков на разговор.

Заявих му: „Ние пазим странно мълчание предвид абсурдните претенции на Югославия за признаване на македонско национално малцинство у нас. Нищо не казваме на нашата общественост, не излизаме с официална позиция! По тази причина с активността си по този въпрос Титова Югославия натрапва в чужбина убеждението, че в България съществува едно чуждо македонско национално малцинство, подложено на репресия. Крайно време е да сторим нещо, да обявим позиция!“. Живков ми отвърна: „Мислим по този въпрос и когато вземем решение, ще те информираме!“. След два месеца излезе декларация на българското Външно министерство.

– С Живков често ли се срещахте в, онзи период?
– Връчих акредитивните си писма в Югославия и след три месеца се прибрах в България за нови инструкции. От Външно министерство ми казаха, че трябва да отида при Тодор Живков. Той беше в Евксиноград и ме прие точно в уречения час. Разказах му подробно всичко – впечатленията ми, разговорите, които съм провел, това, че в Югославия се води политика на национална омраза към страната ни. Накрая апелирах за една по-активна и настъпателна политика към западните ни съседи. Живков през цялото време си водеше записки, а след това ми издиктува бележките си. Извикаха и Младенов, дадоха му копие от записките и на него.

– Защо Живков не е бойкотирал погребението на Тито?
– Тито почина на 4 май 1980 г. Решиха да му направят нечувано погребение.

Тогава много държавни ръководители съобщиха, че ще отидат на траурната церемония. Първоначално беше замислено от наша страна да присъства министър-председателят, а не Тодор Живков. Но като вижда, че всички ръководители на социалистическите държави отиват на погребението, Живков решава, че е неудобно него да го няма. Решава да замине с Петър Младенов и българския посланик. Бившият Първи не изпитваше симпатии към Тито, беше засегнат от него. Живков нееднократно предлагаше, дори и чрез мен, среща на Иосип Броз за един последен опит да се разрешат откритите въпроси между страните ни и главно нашите различия по македонския въпрос. Тито обаче не приемаше. Тодор Живков, като се разписа в траурната книга, се въздържа да обсипе покойника с похвали. Беше много пестелив на епитети и високи оценки за неговото дело. След погребението протоколът повеляваше нашата делегация да направи посещение на новия ръководител на Югославия. По силата на принципа на ротацията това тогава беше Лазар Колишевски – българин сърбоман, един от проводниците на кампанията на омраза към нашата страна. Колишевски обвини България, че не се е отказала от своите санстефански амбиции, че провежда буржоазна политика. Казаха, че те по-добре се разбират с външни страни, а не с България… Тодор Живков тогава по много категоричен начин се противопостави. Изтъкна несъстоятелността на претенциите с думите: „Не разбирам как една страна може да има такова отношение към съседна държава! Вие имате претенции за признаване на национално малцинство и в Гърция, нали? Но защо към Гърция не се отнасяте по този начин, по който се държите с България! Не провеждате антигръцка кампания, защото Гърция е в НАТО! Ние обаче пред вас няма да паднем на колене!

Как може точно в деня на погребението на Тито да повдигате така тези въпроси?!“. След това всички дойдоха на летището, за да изпратят Живков. Пред тях той ме прегърна. Това беше преднамерен жест – искаше да покаже, че има доверие в българския посланик.

– Как се развиха по-натам отношенията ни с Югославия?
– Интересното е, че след смъртта на Тито ние млъкнахме. СССР и САЩ също. СССР имаха комплекса на многонационална държава, а Югославия също беше такава. Освен това Югославия беше една от основателките на движението на необвързаните страни. СССР държеше да се запаси нейната цялост. На Запад всички се питаха какво ли ще стане след смъртта на Тито. След погребението белгийския крал се запозна с Живков и го попита какво мисли. „Смятам, че ще си запазят целостта!“, заяви нашият ръководител, френският външен министър обаче беше казал, че след Тито ще има кланета в Югославия. Така и стана.

– Накрая един по-личен въпрос – как си почива бащата на премиера?
– Имаме вила в гр. Нови Искър и често си ходим там. Работя си в градината и това ми доставя удоволствие.

ВИЖ ВИДЕОТО: