Причината за омразата на Бойко Борисов към социалистите съвсем не е случайна. В селото на майка му – Хераково, от където произхожда родът му по майчина линия, като легенда сред местните хора се предава историята за възмездието, което е застигнало убиеца на прадядо му Асен Воин. Човекът, който го умъртвил от бой, бил съселянин на дядо му Асен. Семейството на Борисов не дочакало реванш за стореното зло, но съдбата се намесила и го наказала. Екзекуторът на дядо Асен имал 3 дъщери, които загинали в катастрофа и така фамилията му се затрила.
„Посвещавам тази победа на дядо ми, убит на 9 септември 1944 година. До 22 септември се е водил безследно изчезнал. Когато станах секретар, му намерих делото. Бил умрял в централния затвор от червен вятьр. Дори и тук са проявили цинизъм, затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта“, закани се в нощта на изборната си победа лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер – Бойко Борисов, и обеща възмездие за убития си дядо Асен Воин. Убийството му е един от най-драматичните моменти в живота на генерала. Прадядо му бил запален земеделец и привържаник на Александър Стамболийски. Около 10 години управлявал село Хераково като кмет. Хората го познавали като честен и скромен човек. След деветоюнския преврат го арестували заедно с негов братовчед.
- Родственикът на Борисов – Асен Войн бил пребит до смърт
9-и септември дядо Асен посрещнал с надеждата за по-добри времена. Малко време след като властта е взета от комунистите, бил арестуван направо на нивата и повече не се върнал в Хераково. Доста време неговите близки не получили ни вест, ни кост от него.
Смъртта на дядо Асен се превърнала в тема табу във фамилията. Beнета, майката на Бойко Борисов, била едва 11-годишна, когато арестували дядо й. Едва след 10-и ноември 1989 г. семейството започнало да издирва документи и да се опитва да научи повече за смъртта му. Когато се разровили, се натъкнали на бележка, където като причина за неговата смърт било посочено заболяването червен вятър. Жестоката истина обаче била съвсем друга.
Дядо Асен бил пребит до смърт в Софийския затвор. Когато роднините му го прибрали да го погребат, по него нямало нито един здрав кокал. Прадядото на Борисов агонизирал е продължение на 6 часа в затворническия лазарет след побоя.
Семейството обаче не се отказало да разкрие цялата истина за смъртта на дядо Асен, но когато започнали да издирват документите, се оказало, че те са се изпарили. Намерили само кръщелно свидетелство, в което пишело, че е роден на 1 януари 1888 г. После нямало никакви следи за съществуването му. Успели все пак да открият някакъв смъртен акт. Той бил представен в съда в Сливница, защото за всички безследно изчезнали след 10-и ноември се водели дела, с които са доказвала смъртта им. Павлина Скобелева помолила свещеника на Хераково отец Асен да разрови църковните книги, в които се вписват погребенията. Той с изненада установил, че от архива мистериозно е изчезнала само книгата с погребенията през 1944 г.
- Асен Войн (крайният вдясно) бил запален поддържник на Александър Стамболийски. Убийството му е един от най-драматичните моменти за семейството на експремиера
„Всъщност дядо Асен е негов прадядо, баща е на моя баща. Дядо Асен Воин се води безследно изчезнал. Бил е земеделец, син на основоположника на рода ни дядо Воин, който е бил първият кмет след Освобождението на цялата околия. Прапрадядо Воин е бил от най-уважаваните хора в околията. Има много интересен живот. Когато е бил дете, през Хераково минали странстващи монаси и го взели с тях. Никой не знае къде е живял през тези години и какво е правил, но на 21 се връща обратно в селото. Говорел е латински, гръцки, правят го кмет на околията. Бил е много беден, но се задомява за доста богато момиче – баба Найда.
Така от дядо Воин започва нашият род. Точно на 9 септември арестуват неговия син дядо Асен. Баща ми е правил постъпки да види къде е, дори е носил пари, но вече е бил убит Свидетелят на убийството му, който тогава е бил охрана в затвора, вече е покойник, но ни разказа какво се е случило. Пред очите му са смазали дядо Асен от жесток побой. Аз знаех, че е умрял в затвора от червен вятър в затворническата болница, но нищо повече. Бойко и сестра му Красимира пък изобщо нищо не знаеха. Чак след 10-и ноември 1989-а баща ми разказа от какво е починал дядо Асен. Докато говореше, сълзите му течаха като река.
- Павлина Скобелева показва надгробният паметник на прадядото на Борисов Войн и дядо му Асен в с. Хераково
Каза, че едва го събрали за да го сложат в ковчега. Нямал здрава костичка по себе си. Те са го били дни наред, но след последния бой не е издържал и издъхнал. Бил е на 55 години, когато го убиват. Погребали са го в гробището на Хераково, но няма кръст, нито паметник, абсолютно нищо. Изчезнали са и всички документи, свързани с него все едно, че никога не е съществувал. Няма и смьртеи акт. Погребан е с една хартийка от затвора.
Жена му, моята баба, дала много злато, за да откупи тялото му. Платила и 2000 лева на някого в затвора. Когато почина съпругът ми, го погребахме до Гроба на дядо Асен, защото знаехме точно къде е. Вече толкова години в нашето семейство избягвахме на говорим на тази тема. Знаете ли колко поколения от нас станахме жертва на това, че навсякъде в характеристиките ми пишеше, че дядо ни е ликвидиран като народен враг.
Бяхме неблагонадеждни. У нас не смеехме да пуснем радиото. Ако заговореха на чужд език, майка ми веднага го спираше, а баща ми много обичаше късно вечер да слуша „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, вкъщи ставаха скандали, защото майка ми се страхуваше, че ще ни арестуват и ще ни ликвидират, както направиха с дядо Асен. За политика в нашата къща не се говореше“, спомня си днес Павлина Скобелева.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
ТОВА СА ЛЪЖИ И ИЗМАМИ НА ББ. ЗА ДА ТЕ ПРИЕМАТ В ШКОЛАТА НА МВР ТЕ ПРОУЧВАТ ДО ДЕВЕТО КОЛЕНО И ТАКЪВ ВЪРЛ КОМУНИСТ КАТО ББ НЯМА, ТОЙ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ОБЕСЕН НА ВРЪВТА НА КРЪВНОТО МУ НАЛЯГАНЕ.
БОКО,БОКО.ЛУД УМОРА НЯМА.
1. Интересна ми е фамилията на Павлина Скобелева, бабата май беше. В нашия град имам колежка Мингрели, на името на грузински княз-офицер от Освободителната война, тъстът на тъста ми носеше прозвището „Мархолев“, пак на руски генерал от ония години. Една моя съученичка в отделенията носеше фамилия „Чапаева“, един цял род в махалата на Мара Денчева, дал и на ГЕРБ едно отроче, се нарича сам „Московски“ отпреди Девети.
2. Не на едно куче името е Шаро, но Кирил Войнов и Бойко Методиев Борисов само колеги ли са, или Киро Войнов му близък роднина, вуйчо, според някои. Общ прадядо ли им е дядо Войн?
3. Дядото, или прадядото, не е единственият убит от свои ли почти свои. Трайчо Костов и много още; други, като Славчо Трънски и още по-много, отърваха бесилка, разстрел и клане и останаха „верни на Партията“. Докато пожарникарят полковник Методи Борисов е уважаван бивш колега на софийските пожарникари. Някой да е виждал офицер от което и да е министерство (военни, трудоваци, жепейци, милиционери, пожарникари, пощенци, гупейци – щото имаше години, когато всички държавни служби бяха военизирани№ от лейтенант нагоре да не е партиен член?
4. В Школата (ВИПОНД, сега „Академия“ !?) се влизаше по 3 параметъра: наши деца, успех по български и математика и физическа подготовка. Мой приятел отпадна от МЕИ заради математиките (то и аз без малко) и благодарение на яко активни бъдещи сватове на родителите му и призната годеница-политзатворница в еммбрионален статус, влезе в най-важния факултет, та после защити и обучи сума ти му и контраразузнавачи. Та оттогава знам че факултетите (те са и като специалности) се подреждат „Национална сигурност“, „Народна милиция“ (национална полиция), „Пожарна охрана“. Но „ненаши“ деца да се изтрепят от учене и успоредки не можеха да кандидатстват там, това не беше някаква си медицина или инженерство, да не говорим за Университета, където кьораво и кьопаво влизаше, само гащи да връзва.
5. И последно, по избори, по преименуванията и по всички важни за властта моменти и периоди пожарникарите изпълняваха две роли – хем вардят държавата от врагове, хем и от пожари, вкл. и от арсонизъм (палежи). Иначе, че бяха мъже на място – повечето пожарникари бяха и са такива, по-специално гасачите. Добре е обаче всеки да си върши работата, за каквото е учил – кой да гаси пожари, кой да учи децата на руски, а който може и трябва – да кметува и управлява. За целта му трябват отбори и тимове от всички специалности, експерти от всички области, помощници, сътрудници и просто персонал, но от честни персони, не от блюдо- и друго-лизци.
Като противовес на простащината и безпардонността в управлението виждам само учеността и дори академизма в съчетание с видима честност и оправдано самочувствие, здрав дух в едно горе-долу здраво тяло. И тогава известни прослойки да не бъдат допускани до избори, а да се избира с ценз за интелигентност. След определени ребуси и задачи на всеки от нас да се присвоява коефициент и гласът му да се брои за повече от един. Нищо чудно бай Мето (бивш бригадир-коминостроител, орденоносец от турски или цигански произход) да излезе с коефициент, равен на моя, да кажем към 2. Но разните хардлайнери и кебабчения електорат да имат по презумпция коефициент единица.
Дали ще си дойдем всички на мястото? То моето е сторено, откупено за вечни времена, ама няма да ви видя третото действие …
По-големи лъжи трудно могат да се измислят!