Минчо Спасов: Разговорът на Борисов с Ваньо Танов е престъпление! ИНТЕРВЮ

Минчо Спасов е юрист, доктор по административно право и депутат от НДСВ в 40-ото народно събрание. Той е бивш шеф на Вътрешната комисия в Народното събрание.

– Преди време призовахте главния прокурор да предприеме действия във връзка с т.нар. разговор „Мишо Бирата„, господин Спасов? Какви са правните аспекти на тези диалози?
– От процесуална гледна точка изтеклите през 2011 г. записи бяха само и единствено улики за извършени от министър-председателя Борисов престъпления. При нормално работеща прокуратура по тези улики трябваше да има самосезиране и образуване на предварително производство за проверката им. Това не се случи. Започна проверка срещу неизвестния извършител, изнесъл записите, а не срещу длъжностното лице, чийто глас е на записите.

След известно време блогърите Асен Генов и Константин Павлов-Комитата умело използваха логореята на премиера и запечатаха в официално интервю изявлението му, че е провел разговорите и съжалява за това – донесло му е много главоболия, впоследствие. Прокуратурата отново не реагира. Това бездействие преля чашата на търпението ми и на 17 юли 2012 г. официално сезирах главния прокурор за наличие на очевидно длъжностно престъпление на премиера Борисов като извършител и президента Първанов – като поръчител, за което вече има не само улики, но и публични самопризнания. Те бяха подкрепени и от изказванията на Ваньо Танов и заместника му Антоний Странджев. Изясни се, че премиерът е принудил шефа на митниците да спре митническа проверка срещу приятелско на президента Първанов дружество – заподозрян акцизен нарушител. Това е тежко престъпление по чл. 143 ал. 3 т. 1 от НК, за което се предвиждат до 8 г. лишаване от свобода. И тъй като освобождаването от акцизна проверка и отговорност на Мишо Бирата е очевидна облага спрямо премиера, е налице и длъжностно престъпление по чл. 282 ал. 2 от НК. Когато с едно деяние извършиш две престъпления, сме изправени пред юридическия институт идеална съвкупност от престъпления.

– Може ли да се търси наказателна отговорност от Борисов за репликите, произнесени в обаждането му до Танов?
– В правото престъпленията се делят на формални и реални. Ако карате лек автомобил след употреба на алкохол, извършвате престъпление, независимо, че не сте успели да катастрофирате и убиете някого. Длъжностното престъпление по чл. 282 НК е точно такова – злоупотребяваш с власт с цел да набавиш за другиго облага. Без значение е дали целта бива постигната. Опитът се наказва както довършеното престъпление, което значи, че дори Танов и Странджев да не са изпълнили заповедта на Борисов от негова страна има опит и следва да му се търси наказателна отговорност.

– Скандалът има и морална страна.
– Що се отнася до морала на министър-председателя, там коментарите са излишни след разкритията за двуличния доносник Буда, историята с несебърския Кокал (местността, в която са „подарените“ дюни), назначаването на шофьори на Пашата като директори в ЧЕЗ, назначаването на контрабандист на цигари без образование за шеф на ДКВР и т.н.

Вторият морален аспект обаче за мен, като трето поколение юрист, е по-важен – моралът на прокурорите, които заради кариерен възход опозоряват Темида. Фктът, че те „слагат на трупчета“ сигнала за съдържанието на разговора на Борисов за „Мишо Бирата“, асурден. Все едно ако сигнализирате, че с една кола е извършено убийство или отвличане и очевидци посочват водача извършител, сигналът ви да бъде оставен без здвижение.

Ако сравним обществото с организъм, корупцията е често случваща се болест.

Политиците са вирусите, които заразяват кръвта на организма. Но магистратите са белите кръвни телца, които трябва да преборят вирусите и да го спасят. Нормално е да има вируси – те са вредни, но не са смъртоносни, ако системите за защита на организма работят. Но ако и белите кръвни телца са станали вируси – идва смъртта. От римско време е максимата „Гражданинът може да наруши закона. Магистратът може да го разруши“.

ВИЖ ВИДЕОТО: