Журналистката Люба Кулезич стана поредният медиен трансфер за тази година. Само за ден след като беше уволнена от ТВ7, тя получи свое предаване по Нова телевизия. То се казва „На светло“, тръгва от тази неделя 10 март, като ще се излъчва от 9 до 11 часа.
„На светло с Люба Кулезич“ ще бъде предаване мозайка. То ще търси различните аспекти на случващото се около нас, ще включва фрагменти, които са нови за зрителя, ще изважда на светло незададените и премълчаните въпроси, които по една или друга причина не намират място в дневния ред на другите медии“, анонсира проекта си водещата.
Заварваме Кулезич в новия й офис, в който се е настанила преди 2-3 дни. Багажът й е още в кашони, техник сглобява компютрите, мобилни телефони звънят истерично. Люба току-що е заснела „шапката“ на предаването си.
Тя се съгласи да разкрие премълчаните подробности около уволнението си, отношенията си с Николай Бареков и новите събития около личния й живот.
– Г-жо Кулезич, годината започна с промяна за вас след уволнението ви от ТВ 7. Съжалявате ли за това?
– Не съжалявам за ТВ 7. Това е било необходима промяна, за добро.
– С каква емоция посрещнахте новината за своето освобождаване?
– Без емоции. Последното предаване протече при такава истерия, такъв натиск, такова кряскане в слушалки, такова грубо командаджийство, каквото не съм сънувала през цялата си журналистическа кариера. Когато свърши предаването, с моя режисьор бяхме напълно изтощени от това тиранично поведение, от това, че някакви хора крещяха, че народът ще ни помете…
– Уплашихте ли се от тези думи?
– Никога не съм се плашила. Стресирах се. Беше ми тъжно, защото слушах едни хора, които крещяха така, сякаш халюцинираха 9 септември 1944 г. В тези крясъци имаше паника и нетърпимост към гостите в моето студио. Ние правихме опити да изградим различим хипотези на случващото се навън, без да изключваме и тази на протестиращите. Все пак моето предаване първо им даде думата.
– Очаквахте ли толкова бързо да бъдете уволнена? Имахте ли предчувствие?
– Аз не, но моят режисьор имаше предчувствие.
В цялата суматоха веднага след предаването той споделил с жена си, че това може би последното му предаване. Но това не бива да се драматизира. Може само да се гледа и наблюдава като феномен.
– Вие минавате за лоялна към ГЕРБ…
– Не съм била човек на ГЕРБ, нито съм била назначавана от тях, нито съм била подкрепяна от тях. Опитвала съм се да пазя баланс на гледни точки. При мен политици идваха рядко.
– Тематиката на предаването ви наистина беше повече насочена към обществото, културата…
– Това звучи твърде общо. При мен имаше акцент върху човешките истории, върху драмите на обикновения човек, който се сблъсква с безпощадността на институциите, които не само не си отиват с ГЕРБ, но и проблемите около тях стават още по-драстични. Ударението при мен винаги е било съчувствие и справедливост за малкия човек, за човека, който стене под безпощадността и равнодушието на институциите. Не на последно място важна тема за мен е съдебната система, която не работи, не е ефективна, а корумпирана, несправедлива еднакво към всички. Това дава усещане за предателство срещу народа. Всъщност аз мразя тази дума – народ, защото зад нея могат да се крият много нечисти интереси.
– Изпитахте ли притеснение след уволнението, че оставате без работа?
– Изразът „да си намеря работа“ за мен е напълно неприемлив. Моето занимание с телевизия и с медии не е просто работа.
Киното, телевизията, медиите за мен са призвание, а не е въпрос на поминък. За мен ролята на водещ е предизвикателство на съдбата. Присъствието ми на малкия екран се случи сравнително късно в кариерата ми. Никога не съм приемала това предизвикателство като нещо лесно и съблазнително, още когато започвах в Нова телевизия през 2008 г. Тогава почувствах новата си роля като провокация към мен самата, към това какво трябва да прави човек като мен без елементарни шоу нагласи, за да спечели своята публика и какво да й казва с думите и емоциите си.
– Всъщност как ви съобщиха, че ви уволняват?
– И до днес нямам обаждане от телевизията по този въпрос. Научих от медиите като прессъобщение. Тъкмо си честитяхме високия рейтинг от последното издание, когато на имейла дойде официално съобщение; „ТВ 7 прекратява договора си с г-жа Кулезич“. Не успях да се свържа с тях. Уговорката с Нова телевизия дойде много бързо след това.
Получи се малко парадоксалната ситуация в един ден уволнен и назначен. Скоростта, с която се развиват събитията, е толкова висока, че ние изобщо не сме спирали да работим. Ново предизвикателство е, но понякога човек иска да има по-малко предизвикателства в живота си.
– Колко пъти в кариерата ви на журналист ви се е случвало да бъдете уволнена?
– Като се има предвид, че се трудя от 20-годишна, за толкова много време стаж си мисля, че малко пъти съм била уволнявана. Случвало ми се е 3-4 пъти. Други се хвалят със своите уволнения, аз просто не се замислям над това…
– Чувствали ли сте някога по-лошо отношение?
– До последния момент директорът на ТВ7 в характерния си стил ме наричаше моралния стожер на българските медии, грандамата на ТВ7 и т.н. Аз винаги съм се отнасяла скептично и недоверчиво към подобен тип изразност, никога не съм я приемала сериозно.
В деня на уволнението ми се обади един известен политик и ми каза: „Уволнената за четвърти път, може би в теб самата има нещо, което е причина за това да ти се случват такива неща“. И аз му отговорих: „Разбира се, че в мен има нещо, което от един момент нататък ме прави неприемлива, неудобна“.
– Какво е това нещо?
– Няма да използвам израза „свобода на словото“, защото той ми е писнал. Изхабен е като много прекрасни изрази в нашия език. С него се спекулира много от хора, които идеално се нагаждат във всякакви ситуации, крещейки за свобода на словото. Те обикновено са свързани с друг вид интереси. Това съм го наблюдавала непрекъснато. Затова няма да кажа, че причината е свободата на словото, а чистоплътността. Не мога да изневерявам на вътрешния си глас, който ми казва: „Чак пък дотам да се въртиш, да се преобръщаш, да се преориентираш в посоките, в които ръководиш едно предаване, не е много прилично“. Това на мен наистина не ми харесва.
– Чувствали ли сте досега, че изневерявате на себе си?
– Човек, който е работил много в българските медии, знае, че независимостта е илюзия. Не можеш да бъдеш напълно свободен и независим. Едно от правилата на западната журналистика, когато кандидатстваш за работа в медия, е да разбереш каква е нейната насоченост и кой я финансира. В западните демокрации тези неща са ясно очертани и не подлежат на никакви спекулации. У нас все още не е така. Превърнаха в обида това да работиш в медия, която подкрепя правителството. Ако тя ясно е заявила какво подкрепя, не виждам нищо лошо в това. Още по-малко виждам проблем в това да има и другата гледна точка – та нали светът съществува в опозиции. Въпросът е подкрепата да не се превръща в обслужване на политически интерес който много често остава скрит.
Това, което винаги съм се опитвала да направя, е да запазя вътрешното си чувство за свобода ненакърнено. Мога да правя много компромиси в името на работата, да изпращам послания между редовете или да използвам езоповски език, но така или иначе оставам вярна на своята посока. Никога не съм била човек, който се блазни от властта. Зная колко е временно величието й в българския политически зверилник, който продължава вече 23 години.
– Какви лични компромиси ви се е налагало да правите в името на работата в медии?
– Не приемам заниманията си със своята професия в мелодраматичен саможертвен стил. Харесвам да се занимавам с това, умея да го правя и искам да го правя. Зная, че имам специфично внушение върху хората. Причината за това е, че за мен е важно да съм винаги истинска. Започне ли нещо да ми дотяга, да ми омръзва и напряга, аз никога не мога да го продължа. Съществото ми отказва. Така съм и в професионалния, и в личния си живот. Отегча ли се от нещо, усетя ли го повторяемо, клиширано, тормоз – то свършва от само себе си.
Важното за мен е да намеря здраво място, да намеря начин да съобщавам на хората нещата, които ме вълнуват. Най-големият проблем в нашето общество е загубата на доверие. Няма институция, която да буди доверие в хората. Дори българската църква го загуби. Ние помежду си нямаме доверие един в друг. Загубихме една основна ценност. Думата вече не значи това, което значи.
– Как реагирате на подмятанията, че обслужвате определени интереси?
– Чувала съм за себе си думите слугинаж и слагачество, но знаех, че те идват от политически мотивирани личности. Затова не съм ги възприемала надълбоко, а просто като удари в гръб. Никога не съм се слагала на когото и да било, още по-малко на Бойко Борисов. В края на краищата точно аз бях човекът, който разказваше най-новите вицове за Бойко, провокирайки неговото чувство за хумор. Никога не съм спестявала упреците, които съм имала, без да съм груба и директна.
– Как се разви скандалът ви със Сашо Диков? Сега двамата сте в ефира на нова телевизия.
– Нямаме служебни засечки, защото всеки от нас работи върху своята собствена продукция. Искам да припомня, че конфликтът ни със Сашо дойде по повод казуса Алексей Петров – Трактора. Този казус драстично раздели медийната общност. Той беше като тест за това какви ценности избираш за своята работа. Така се разделихме със Сашо. Той застана на страната на Трактора като политически репресиран персонаж от режима на ГЕРБ. Аз избрах позицията да защитя усилията на правителството да започне дела срещу организираната престъпност. Двамата нямаме друг конфликт освен този. Е, освен личните обиди, които той ми отправи, с които искаше да ме засегне като жена и човешко същество.
– Думите му към вас бяха много грозни. Потърси ли ви за извинение след това?
– Направил го е публично, но аз не съм го чула. След това ми се извини и лично.
Приех думите му, че съжалява. Не мога да не приема извинение, когато ми се търси прошка. Затова смятам този конфликт в неговите най-махленски измерения за абсолютно приключен. Нека всеки по-нататък да си прави изборите и изводите. Аз не мога да бъда на страната на насилието, дори то да се представя за политически репресирано и жертва.
– Този сезон бе изпълнен с телевизионни трансфери. Как ще ги коментирате?
– Ситуацията издава някаква трескавост на пазара, някакво пренасищане, някаква сляпа конкуренция. Тя не води до нищо хубаво освен взаимно унищожаване на формати, фигури и послания. Има пресищане, преяждане с еднотипни предавания. Само за събота и неделя в четирите водещи телевизии има около 9 публицистични предавания. Това е прекалено много за нашия пазар. Затова се засилва ролята на водещия в неговата самобитност – важно е кой го говори, с какъв кредит на доверие го говори. Това е прекалено много за нашия пазар. Затова се засилва ролята на водещия в неговата стабилност – важно е кой го говори. Това ще е мерилото в тази особена ситуация.
– Животът ви е много интензивен напоследък. В един и същи ден ви уволниха от ТВ7, подписахте договор с нова телевизия и получихте покана от дъщеря си за сватбата й.
– Така е. Дъщеря ми от много години живее със своя приятел – сигурно са вече 7-8. Тя беше тийнейджърка, когато станаха гаджета. Той е германец, историк, преподава в Оксфорд. Съобщиха ми, че ме канят на сватба през лятото, на която ще отида с мой много близък приятел. Церемонията ще е в църквата от филма за Хари Потър.Това е поемане на отговорност и приятно вълнение.
– Много хора смятат брака за отживелица. Какво е вашето мнение?
– За мен бракът като всяка институция може да бъде подрит отвътре от всякакви неуредици и да стане куха дума. Той е въпрос на избор, на дълга проверка на чувства, на саможертва в една връзка. Трябва да се обичаме и да си вярваме, а когато постигнем нещо такова, ако го закрепим с клетва пред Господ, е чудесно.
– Приличате ли си с дъщеря ви?
– Много. Даже понякога си говорим, че ако вярваме, че има минали животи, отново сме били заедно. При нас възрастта няма значение. Имаме общ усет за нещата, общ мироглед.
– Пречи ли ви разстоянието – тя живее в Англия, а вие в България?
– Много си липсваме. Чуваме се много често, но това не е достатъчно. Общуването е много голяма ценност особено с хора, които са твое душевно подобие. За щастие, и тук имам няколко много близки приятели, от които винаги получавам подкрепа. Това е голям късмет.
– Казват, че с годините броят на приятелите намалява. При вас така ли е?
– Тайфите намаляват, защото човек се уморява, но не и истинските приятели. Напротив, даже сега ми се случват удивителни неща. Например срещнах човек, с когото сякаш сме били заедно в един клас. Чувстваме се толкова близки, сякаш само формално са ни разделили някакви си години. И започва едно интензивно общуване, с което загубваш представата за време.
– Имате ли човек до себе си?
– Не обичам да говоря за тези неща. Този тип любопитство ме дразни, може би защото години наред връзките ми са били шумно обсъждани и размахвани по медиите против волята ми. Но да, имам човек до себе си.
– От него ли черпите сила?
– Да, надявам се, че и той черпи сила от мен. Черпя не само сила, но и удоволствието да се чувствам жена, за чието състояние на духа се грижи някой. Това рядко ми се случва. В мен обикновено мъжете виждат някакъв много силен човек, който може да решава проблемите на другите, виждат ме лоша, заядлива, непокорна
Той обаче се отнася към мен грижовно, грижовен е към душата ми и това е страшно готино.
– След всички протести напоследък, за какво бихте протестирали?
– През 1997 г. с моето тогава още малко дете бяхме непрекъснато по площадите и протестирахме като луди за това България да тръгне по нов път. Години по-късно попаднах на документи от общината, в които се виждаше ясно, че докато десетки хиляди са протестирали на площада в очакване на промяната, общинският съвет е заседавал неуморно и е раздавал на безценица скъпоценни софийски имоти. Няколко добре познати ни лица са станали милионери неусетно, докато ние останахме без глас по площадите. Тогава се усмихнах с горчивина, защото всяка революция бива вулгарно употребена. Трагедията е, че без революции не се разрешават проблемите. Историята обаче е доказала, че всяка революция изяжда децата си. Мисълта ми е, че хората по площадите трябва да бъдат особено бдителни и да не допускат шепа тарикати да натрупат състояние от справедливия им гняв.
– Всъщност каква е вашата сметка за ток?
– Доста висока, като се има предвид, че почти не се прибирам у дома – изхвърчам сутринта към 9 и се прибирам по тъмно…
– Вълнувате ли се още, когато излизате в ефир?
– Да, имам жестока сценична треска. Как ли не я боря. Вълнението ми е не от суета, а заради отговорността, която имам към хората, които ме гледат и ме харесват. Никога не съм ги предавала – в това мога да се закълна на мига.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Ако Любица Кулезич,наистина не е била слугинаж на ББ, то защо всички останаха с други впечатления? Може би сега е удобно да твърди, че тези впечатления са грешнии, защото като че ли палачинката се обръща. Но способността Любица Кулезич да се премята в движение спярмо посоката на палачинката е всеизвестен неин талант.