Бившият премиер Димитър Попов: Никога след Освобождението българският народ не е бил на такъв хал! ИНТЕРВЮ

  Димитър Попов е министър-председател на широкото коалиционно правителство, поело България след фалита, до който я докара кабинетът на Андрей Луканов. Сега бившият съдия е на 85 и макар да е в напреднала възраст, продължава да работи като адвокат.

Срещнахме се с експремиера и го разпитахме как минава времето му напоследък. Не пропуснахме, разбира се, да му зададем и няколко актуални въпроса за сегашния хал на държавата.

– Г-н Попов, как сте? С какво сте ангажиран напоследък?
– Преди известно време затворих адвокатската си кантора на бул. „Витоша“ и сега си работя от къщи. На 85 съм, а трудовият ми стаж е 65 години, поуморих се. Вече втори месец си почивам активно, спя си на воля. Движа само делата на близки приятели и познати.

– Доволен ли сте от пенсията си?
– Не. 440 лв. ми е пенсията, а миналия месец токът ми беше 700 лв.

– Как сте със здравето?
– Преди три години прекарах инфаркт. Имам и Паркинсон. Сега съм намалил темпото, но пак работя. Ако не правя съвсем нищо, не се чувствам добре.

– Защо се стигна до протестите в страната?
– Втурнаха се някои да правят силни партии, без да има силно желание за работа. Хората са бедни и умират от глад. Възрастните особено са в много тежко положение. Никога след Освобождението българският народ не е бил на такъв хал.

Мъка е осигуряването на елементарни неща за един сносен живот. Бойко Борисов затъна в самолюбие и надцени възможностите си. Иначе ми е симпатичен, защото е човек, който бързо решава. Вчера ми се обади приятел от болницата, в която е настанен премиерът в оставка. Каза ми, че Бойко отишъл зашеметен и се кръстил. Давал обещание към Господ – явно е опрял до него. Сривът беше неочакван за Борисов.

– Каква беше грешката на Борисов?
– Той нямаше общо равнище на правителството си, хора със знания. Бойко трябваше да се обгради със специалисти. Ние например навремето много пъти сме осъмвали в Министерски съвет. Търсих специалисти и ги намерих.

– Министър на финансите във вашия кабинет е бил Иван Костов. Какво е мнението ви за него, както и за Симеон Дянков?
– Дянков дойде с престижа на директор от банка, но не се защити. В някои решения на правителството претърпяхме провали. Трудно е да се сравняват несравними неща. Костов е първият премиер след промяната, който завърши мандата си. Сакскобургготски пък дойде като хъшлак.

– Станишев може ли да бъде алтернатива на досегашното управление?
– Станишев се оказа един кадърен човек, но пък ton е син на човека, който пишеше съображенията на Тодор Живков Хората не забравят такива неща.

– Кой ще спечели според вас на изборите?
– Две партии имат шанс – БСП и ГЕРБ. Всичко е в ръцете на народа.

– Как ще коментирате действията на президента?
– Ако сключи с мен договор за конституционно право, ще му поискам 5, 10 или 15 хиляди лева и ще му направя подобрение на Конституцията. За да дадеш предложение за промени в основния закон, те трябва да са мотивирани. Президентът е интелигентен човек, но не е специалист по конституционно право.

– Мнението ви за идеята да се свика Велико народно събрание?
– Никой досега не е предложил тотална разработка как да се промени съществуващата Конституция и да се направи нова. Имах този шанс, беше ми възложено преди години. От 400 души народни представители тогава само 24 не бяха в полза на моето правителство. Ръцете ми бяха отвързани. А и от 20 министри по време на моето управление имах 5 професори и 14 научни сътрудници първа степен. Само аз и Христо Данов нямахме научна степен. Данов беше адвокат и му поверих вътрешните работи.

– Какво трябва да се направи сега за излизане от кризата?
– Коалиционно правителство. Всяко друго движение е отклоняване от линията.

– Какво смятате за Белене и референдума?
– Мъгла, пълна мъгла!

– Известен сте с фразата „За Бога, братя, не купувайте!“…
– На 2 февруари 1991 г. обявихме свободно образуване на цените на стоките. Тогава аз допуснах журналисти на заседание в Министерски съвет и казах „За Бога, братя, не купувайте!“. Жалко е, че днес голяма част от ръководителите не знаят цялата история.

– От 1972 до 1990 г. работите като съдия в Софийски градски съд. С името ви се свързва и осъждането на смърт на 26-годишния Тодор Дечев, който осквернил надгробния камък на Людмила Живкова…
– Поругаването на 4 гроба е хулиганство, за което не можеше да бъде подадена смъртна присъда.

Имаше и други престъпления. Нямам в себе си убеждение за своя грешка. Другите инстанции потвърдиха присъдата. Три инстанции решават въпроса за размера на наказанието.

– Често ли посещавате родното си място Кула, Видинско?
– Два пъти в годината ходя и болката ми е голяма. Кула умира. Населението беше 9000 души, сега е 2000. Като отида там, винаги плача. В последните 7 години е родено едно момиченце. Местното общинско ръководство не ме обичаше навремето, защото не бях комунист. Намерих спасение в София.

– Ваша страст е да изследвате рода си. Докъде стигнахте?
– В рода ми поколения наред са били свещеници и учители. Моето е първото, което не даде свещеник на фамилията. Намерих преди време вкъщи евангелие, издадено от Александър Екзарх. Много е ценно. Смятам, че човек, за да върви напред, за да опознае себе си, трябва да знае корените си.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: