В следосвобожденската история на България има много любопитни факти. Един от тях е, че в продължение на повече от две години страната се управлява от министьр-председатели, които не само не са българи, но дори не са и български граждани. Това са генералите от руската армия Казимир Ернрот н Леонид Соболeв, които са съответно петият и шестият български премиер.
Те, разбира се, не са избрани след парламентарни избори, а управлението им е извънредно и дошло след държавен преврат и суспендиране на Търновската конституция от княз Александър Батенберг.
Ернрот и Соболев са ключови фигури в българския политически живот веднага след Освобождението. След като взимат активно участие в Руско-турската война от 1877-1878 година, двамата остават в България, за да помагат за изграждането на новата държава и по-специално за полагането на основите на нейната армия.
Роден във Финландия, която по това време е част от Руската империя, Казимир Ернрот става български министър на отбраната още през 1880 година. Той произхожда от богато благородмическо семейство. Завършва Николаевската военна академия и Кадетския корпус, като веднага след това слага началото на своята военната кариера в руската армия. Първоначално е на служба в Курския пехотен полк, участвайки с него вьв военните действия с местните жители на Северен Кавказ. По това време кавказците искат да се отделят от Руската империя, но така и не успяват. През 1861 г. Ернрот е прехвърлен в Полша, където участва в потушаването на Варшавското въстание, което е удавено от руската армия в кръв. Заради добрата си служба в полза на Русия и заради военните си умения през 1869 г. той е произведен в чин генерал-майор.
Връзката на Ернрот с България идва през 1877 г, когато Русия обявява война на Османската империя.
По време на войната генералът е командир на XI пехотна дивизия. Малко след първите битки той е повишен в звание генерал-лейтенант. Руско-турската война е последната в стремителната военна кариера на Ернрот. След нея той се уволнява от руската армия и се впуска в българската политика. Ернрот обича топлия балкански климат и България му харесва. След уволнението си той се установява трайно в новоосвободената държава и се включва активно в нейната политика.
Първоначално Казимир Ернрот е съветник по военните въпроси на княз Александър Батенберг. През 1880 година е назначен за военен министър в правителството на Драган Цанков. През 1881 година е една от основните фигури, които оказват съдействие на княз Александър Батенберг при извършването на държавния преврат в България. Веднага след преврата князът го назначава за министър-председател.
Първото действие на Ернрот като премиер е да се откаже от половината си заплата в полза на правителството. След това обявява, че и това му е много. Той управлява в режим на нестабилност и с мисълта, че е временно на поста си. Паралелно с премиерския пост заема и поста министър на вътрешните работи. След избора на Второто велико народно събрание, което въвежда Режима на пълномощията и замразява напълно действието на Търновската конституция, Ернрот подава оставка и се връща в Русия. Оставката му е доброволна. Преди да си тръгне, той споделя с княза, че му е омръзнало да работи с подли хора.
В русия политическата кариера на генерала продължава. От 1882 до 1888 г. той е заместник на държавния секретар на империята, а от 1888 до 1892 г. е държавен секретар по въпросите на Финландия. След пенсионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 година. Казимир Ернрот няма деца, но родът му е голям и все още се ползва с голям авторитет във Финландия. Наследници са му финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на електронния гигант„Нокиа“ Казимир Ернрот.
Генерал Ернрот е наследен на поста министър-председател на България от колегата си Леонид Соболев. Роденият през 1844 година генерал е герой от Руско-турската война. Той участва в боевете при Плевен, на връх Шипка и в зимното преминаване на Стара планина. Заради смелостта си Соболев е награден от руския император с Орден „Свети Георги“, а след войната е произведен в чин генерал-майор. Непосредствено след Освобождението генерал Соболев е назначен за началник на канцеларията на ръководителя на временното руско управление в България княз Черкаски.
След оттеглянето на генерал Ернрот княз Александър Батенберг моли Соболев да поеме премиерския пост и той приема, като остава на него повече от година. През 1883 г. отношенията между младия български княз и Русия се обтягат. В този момент Соболев избира да служи на. родината си, а не на държавата, чието правителство оглавява, и подава оставка.
След като се връща в Русия, генералът продължава военната си кариера и се издига до началник-щаб на Московския военен окръг. След оттеглянето си от армията Леонид Соболев запълва времето си с писане на исторически трудове, свързани с новата история на България. Също като Ернрот той умира през 1913 г. Годината, в която България преживява първата си национална катастрофа.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
В нашата българска история има толкова велики имена на хора,които толкова много са постигнали за нас, че не бива да позволяваме, да бъдат забравени или да се повтарят делата,които са довели до онези тежки времена. Това, че оставката му е доброволна и реди да си тръгне, той споделя с княза, че му е омръзнало да работи с подли хора, като гледам и в наши дни това никак не се е променило, само дето са станали още повече подлите хора, а такива,които да се откажат заради това не съществуват.