Изиграл над 300 роли и режисирал над 200 пиеси в театъра, актьорът Георги Стаматов днес е забравен. В средата на миналия век той е сред най-големите български театрални светила. Звезда на Народния театър, председател на Съюза на артистите в България в продължение на 11 години. Стаматов е един от създателите на Висшето театрално училище в София, което по-късно ще прерасне в Театрална академия. Той си отива от този свят обиден и изоставен както от повечето си приятели, така и от голяма част от студентите си. След смъртта му неговата трета съпруга – Петя Герганова, която преди 1944 година е не по-малка звезда от Стаматов, завещава семейното и жилище на Съюза на артистите в България.
Георги Стаматов е роден през 1893 г. в Стара Загора. Като ученик взима участие в любителски представления, но след като завършва гимназия, е приет да учи право в Софийския университет. Правото обаче не му харесва и вместо да продължи образованието си, през 1912 г. той влиза в състава на популярния по това време „Съвременен театър“. Две години по-късно актьорската му кариера се развива шеметно и той дебютира на сцената на Народния театър.
Паралелно с блестящите си изпълнения на сцената на Народния театър Стаматов режисира и стотици постановки в провинциални театри. По този начин той е сред хората, които полагат основите на съвременната мрежа от провинциални театри в България.
Освен великолепен актьор и режисьор Георги Стаматов е и сред най-известните плейбои на преддеветосептемврийска България. Като съвсем млад актьор той се жени за колежката си Марта Попова, която по това време е сред най-обичаните и желани български актриси. Малко след като се жени, Стаматов е мобилизиран като войник в Първата световна война. След края на войната той се връща при любимата си с Кръст за храброст, с който бил награден заради смелостта си. Двамата живеят добре, но се борят заедно с битовите проблеми, които ги преследват.
Както много други актьори те нямат собствено жилище, а в началото на 20-те години на миналия век намирането на квартира не е лесна работа. През 1926 г. Стаматов и Марта Попова взимат заем от 120 000 лева, за да започнат строеж на свой дом. С парите обаче Стаматов връща част от дълговете си и гуляе с приятели. Когато те свършват, той е принуден да замине за Пловдив, където му предлагат добър режисьорски хонорар. В Пловдив Стаматов остава няколко месеца. През това време в София тръгва слухът за любовните му подвизи в града под тепетата. Това прелива чашата за Марта Попова и тя подава молба за развод. След развода следва втори и бърз брак с богата чехкиня. Първоначално очарована от чара на Стаматов, чехкинята, подобно на Марта Попова, не може да понесе изневерите и гуляите му. Така бракът им трае кратко.
Голямата си любов Георги Стаматов открива в лицето на актрисата Петя Герганова. Двамата се влюбват през 30-те години на XX век и се женят през 1934 г. По това време 12 години по-младата Герганова е покорила публиката на Народния театър, а стотици софийски бонвивани я ухажват.
За разлика от предишните две съпруги на Георги Стаматов Петя Герганова успява да преглътне изневерите му и да ги прости. Със стоическо спокойствие през целия им дълъг брачен живот тя се прави, че не ги забелязва. Това е в основата на дългогодишното им съжителство. През 1940 година Народният театър заминава на турне в Америка.
След връщането Стаматов е несправедливо обвинен, че е откраднал пари от касата на театъра, и е уволнен. Несправедливостта е поправена две години по-късно, когато великият актьор е върнат в най-елитната ни трупа.
След комунистическия преврат от 9 септември 1944 година Стаматов участва в създаването на Театралната академия, а през 1949 г. получава и титлата професор. Студентите и колегите му го обичат заради спокойния му характер и чувството му за хумор. Мрачните дни за актьора обаче идват в средата на 50-те години, когато след серия от доноси той е уволнен от театъра и от театралното училище и му е забранено да играе и да режисира.
На гости на изпадналия в немилост професор не смеят да отидат нито приятелите му, нито студентите му. Единствен драматургът Лозан Стрелков се отбива почти всеки ден в дома на актьора и двамата играят шах. Заради репресиите срещу съпруга си Петя Герганова не е свалена от сцената официално, но не я разпределят в спектаклите. В този тежък период тя не получава нито една роля.
Обидена от това отношението, Герганова влиза в конфликт дори с кроткия поет Николай Лилиев, който по това време е артистичен секретар на Народния театър. Тя мисли, че той не й дава роли, без да подозира, че Лилиев няма какво да направи, защото забраната за участието й в постановки е спусната от най-високо ниво. Един ден Герганова влетява в кабинета на Лилиев и почти извиква; „Господин Лилиев, кога ще се явя на сцената? Моята публика ме чака!“. Без нотка на подигравка и ирония артистичният секретар вдига поглед към актрисата и спокойно й казва; „Госпожо Герганова, вашата публика е в Белене“.
След няколко години в изолация Стаматов реабилитиран и му е позволено отново да упражнява любимата си професия, но отношението към него остава хладно. Годините, прекарани в изолация, го съсипват. Той се затваря в себе си и с дни не излиза от дома си.
Георги Стаматов си отива от този свят на 73 години през 1965-а. Петя Герганова го надживява с почти две десетилетия, в които обитава общия им дом заедно с цяла дузина котки.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment