Любен Дилов – син: Баща ми ме научи да прощавам! ИНТЕРВЮ

  Любен Дилов-син е познат на аудиторията като редактор, писател, сценарист, а вече и като телевизионен водещ. „Нямате постоянна нужда от телевизия, тя е инструмент за държане на населението в състояние на постоянно развеселен идиот. Затова и предаването започва с надлежно предупреждение“, казва Дилов.

Пред журналисти той говори и по други теми – за трите си деца от брака му с Елина, за любовта си с Мария, за умората, отговорността и за това, което всеки оставя след себе си.

– Г-н Дилов, сравнително отскоро сте тв водещ, а вече имате и трансфер -от Нова в ТВ 7. Стремите ли се да подражавате на някого?
– Това е само един от многото проекти, които ми се въртят в главата и които се опитвам да направя. Засега е в съвсем начална фаза и бих искал да го развия, наложа, а след това – заедно с Иван и Андрей – да помислим за разширяването му. Много по-пищно „удавяне“, смяна на водещите и т.н. Не се стремя да подражавам на никого, форматът е оригинален. Не ми е известно да има друго подобно предаване, в което – първо водещият е в конфликт с гостите си, колкото се може по-остър, и второ – ако не успее да спечели подкрепата на зрителите, наистина му се случват неприятни неща. Не само даване. „Пуснете водата“ е почти изцяло на импровизация – от разговорите с гостите, през анонсите и общуването с дремещата в мен свиня, или спасителките.

– Защо носите папионка? Да не крадете имиджа на Георги Лозанов?
– При първа възможност ще се опитам да организирам официална благословия от страна на г-н Лозанов да нося папионки. Да си вържеш пеперуда под брадичката издава една приятна лекомисленост която за мен чудесно контрастира с твърде тежките, понякога, теми в предаването.

– „Пуснете водата“ предразполага към спорове. Извън тв студиото конфликтен човек ли сте?
– Основно драматургично правило е, че конфликтът разкрива характерите. Без конфликт няма личности, няма действие, както основна заблуда 9, че в спора се ражда истината.

– Притеснявате ли се от говорния си дефект?
– Не точно. Има я утехата, че винаги мога да се измъкна с „… ама вие не сте ме разбрали“. От друга страна, този дефект ми позволява да не забравям никога, че ако не ме разбират, вината за това е единствено у мен.

– Не страдате ли от поне малко суета, че позволявате да бъдете „давен“ в национален ефир?
– Разбира се, че съм умерено суетен, но наистина вярвам, че водещите трябва да носят отговорност за това, което правят. „Кариерата“ ми в телевизията започна с демаскиране на нейната манипулативна роля – предаването „Ку-ку“ и особено „атомното“ му издание през 1992-ра. И днес една от мисиите ми в „Пуснете водата“ е да подчертавам именно това -нямате постоянна нужда от телевизия, тя е инструмент за държане на населението в състояние на постоянно развеселен идиот. Затова и предаването започва с надлежно предупреждение.

– Първи гост на предаването ви „Удавете водещия“ по Нова бе Кеворк Кеворкян. Интересно ми е как се чувствахте по време на интервюто с него?
– Не много „как“… Той в респектиращ във всеки смисъл на думата. През! цялото време в главата ми се въртеше един стар израз: „Не учи дядо си да кашля“.

Въпросите, които му задавах, не бяха любезни и наистина ме интересуваха. Това. е човек, който постоянно е във вихъра на остър обществен конфликт, силно люби и мрази, категоричен е, раздава оценки, до степен да е непоносим за критиците си. Чудех се как човек живее с това, как не се уморява от емоции, не иска ли просто някой да го обича, без условности и без сметки. Особено пък с това, че той публикува поне два критични материала за телевизия седмично – т.е. едновременно е обект и субект на медиа критика. Абе, сложна личност е много, много меко казано за Кеворк.

– Вие днес сте по-известен от баща си – писателя фантаст Любен Дилов. Някога спорели ли сте с него?
– Разбира се, кой син не спори с баща си?! Спомням си, че един от споровете ни с баща ми стана дори публичен. Той беше един от малкото интелектуалци, които защитиха ударите срещу Югославия докато аз, Слави и „Хъшове“ по това време бяхме върли противници. И днес смятам, че Милошевич падна не благодарение на, а въпреки американските бомбардировки над Белград. Те удължиха престоя му на власт с повече от година. Тогава Дилов-старши каза една знаменита фраза, която вбеси всички журналисти. Когато американците удариха телевизионната кула в Белград, той каза: „Нищо страшно не се е случило – по-лошо щеше да е, ако бяха ударили месарницата или завода за хляб“.

– Коя фраза сте запом нили от баща си? А вие с какво искате да бъдете помнен?
– Много често ми се случва да чуя лаф или анекдот, който аз съм измислил. Става ми приятно, спор няма, но не претендирам за авторство. Всичко, което правя, е част от съвременния градски фолклор, а точно покрай баща ми съм се научил на това колко преходни са претенциите за земна слава. Баща ми имаше много афористичен изказ и от него са останали доста лафове. Един от тези, които често цитирам, е „Гордей се, че си българин! И да се гордееш, и да не се гордееш — пак си българин, така че по-добре дя се гордееш“.

– Как съумявате да сте едновременно тв водещ, редактор на списание и сценарист на „Седем часа разлика“? Какво друго правите?
– L’Europeo е изключително занимание и изисква голямо съсредоточаване.

Радвам се изключително, че издания като него и като „Биограф“ не просто оцеляват, а са пазарни хитове. Най-забавното е, че те някак се скачиха – всички търговци, които продават едното списание, непременно търсят и другото, защото аудиторията по особен начин ги поделя. Иначе имам още няколко занимания, освен гмуркането. Гледам всеки ден да отделям поне час-два за писане. За литература. Още не съм започнал да публикувам, но скоро и това ще стане. Не съм се отказал да редактирам и да помагам на млади автори. Наистина, напоследък имам по-малко време за това, но не се отказвам. Чета ръкописи на млади автори, давам акъл, когато много ми хареса, посреднича за издаването им.

– Вярно ли е, че спите по 3-4 часа на денонощие?
– Ами не съм го тренирал специално. Така се случи – първо бях ученик и бях все първа смяна. Ставах към 7,00 ч., после две години и три месеца казарма, след това се родиха децата ни с Елина – и те не те оставят да спиш много. А пък аз не се отказвам от вечерните купони. И така, някак свикнах да спя по 3-4 часа. И са ми напълно достатъчно. Вероятно един ден ще си платя горчиво за неспането, но надявам се да е по-нататък.

– Има ли опасност да ви писне и да зарежете работата си?
– Всъщност заради морето бих зарязал всичко. Ако нямах толкова отговорности към други хора, просто щях да си купя една лодка, да се кача на нея и щях да се обаждам на 3 години, по Коледа. Все още това е мечта.

– Планирате ли да се върнете към политиката, или се отвратихте от нея?
– Никога не съм бил очарован от политиката, за да се разочаровам. Но има моменти, когато човек има задължение към обществото – да се намеси, да каже нещо, да предложи решение на публичен проблем. Имам чиста съвест по тази тема: винаги съм предлагал добри оферти в политиката на избирателите – разумни, смели и перспективни решения. Независимо какво ще ми струва или дали ще ме разберат. И винаги съм се явявал само и единствено с „Гергьовден“ на избори. Така съм на чисто със себе си и с избирателите. Не мисля, че съм излъгал някого.

Не вярвам, че ще го направя и в бъдеще. Задават се много тежки избори за България и се чувствам длъжен да кажа откровено това, какво мисля. Какво ще стане е друг въпрос, всеки носи отговорността за изборите, които прави. Това е важно да се разбере добре от българите – разберат ли го веднъж, ще живеят много по-лесно и няма да бъдат най-нещастните хора в Европа, както показват изследванията напоследък.

– Успявате ли да практикувате все още хобито си?
– По-малко време, отколкото ми се иска. Заради предаването се принудих да се откажа от едно страхотно гмуркане в Куба – 14 дни на невероятни места в страхотна компания. Мястото ми е вакантно, ако някой иска да отиде – да ми се обади, ще го препоръчам.

– Остава ли ви време за семейството? Изпитвали ли сте вина като баща?
– Винаги. Всеки баща е длъжник на децата си, макар че напоследък много се смях на едно заглавие. Не съм сигурен в кой от вестниците беше, може и да е във вашия, но гласеше: „Дилов-син изостави децата си“.

Като се има предвид, че най-малкото е 24-годишно, вероятно заглавието би трябвало да бъде: „Дилов изоставен от децата си“. Това ме разсмива и натъжава едновременно, защото си давам сметка за неумолимостта на времето. Все пак съм щастлив, че още успявам да живея в едно и също време с децата си и да имаме еднакви проблеми и ядове.

– Приятелката ви не се ли сърди за това, че непрекъснато работите?
– Сърди се. Но това е положението. Важното е, че споделя повечето от моите възгледи за света и по този начин сръдните не са окончателни.

– За какво се карате?
– За глупости, което е доказателство, че още се обичаме.

– Вярно ли е, че скоро ще се жените?
– Когато Зуека се разделяше с Нина, я бяха попитали дали е вярно. Тя много удачно перифразира Гогол: „Отговорът на този въпрос няма да донесе никаква полза за човечеството“.

– Имате ли страхове? Как влияят на живота ви и изборите, които правите?
– Няма човек без страхове, но аз съм научен на философията, че всеки ден човек трябва да се изправя пред един свой страх, да върши поне едно нещо, което му е неприятно, да не си спести проблем, който утре ще го връхлети с още по-голяма сила. Не позволявам да имам страх, който да диктува живота ми, и досега – криво-ляво – справям се. Не съжалявам за нищо, което се е случило. Съжалявам за неща, които няма да мога да направя.

– А разкайвате ли се за мига, в който за първи път запалихте цигара?
– Ооо, съвсем не. Аз обичам да пуша, страстен пушач съм и съзнавам с какво и как ще плащам за това. Мисля, че и по тази тема съм готов за „пито-платено“.

– Още ли сте близък със Слави Бинев? Казвали сте, че се познавате от деца.
– Да, приятели сме, разбира се. Човек не може да нарече някого приятел, само заради това, че политическите им възгледи се разминават. А пък
в момента дори и за това не може да стане дума, защото по ред проблеми за същността на българската демокрация днес мненията ни съвпадат.

– Казвали сте, че Слави Бинев е единственият, който на времето се е противопоставял на мутрите. А вашата позиция каква беше?
– По отношение на мутрите положението е съвсем ясно – Слави Бинев е човекът, който от 1990-а насам имаше ясно и последователно отношение към това явление – мачкаше ги, където ги свари. И плати тежка цена, в която това самият него да го наричат „мутра“ е най-малкото. Припомням ти, че първото политическо убийство в България е това на негов много близък приятел преподавател – доц. Цветанов от НСА, с когото те създадоха и първата антимутренска организация. Тогава властта разпусна организацията им с мотива, че била параполицейска и седмици по-късно мутрите убиха Цветан. Пребиваха го, съдеше се с тях, по време когато магистрати, полицаи и политици не смееха да им произнесат гласно имената или абревиатурите на организациите им.

Иначе моят опит с мутрите е по-скоро забавен, отколкото страшен. Мога да разказвам много истории, но понеже повечето от тях не са живи, някой ден ще ги опиша в подходяща литература. Точно на вашия вестник съм разказвал, че Иво Карамански ме е учил да греба… беше забележителен чешит, Бог да го прости!

– Кои са вашите приятели и колко от тях изгубихте през годините?
– Много са. Но никога не бих използвал за етикети. За това са приятели – за да си с тях, независимо от това известни ли са, богати ли са, добри или лоши. Приятели и толкова. Мисля, че не съм губил приятели. Има такива, с които нямам много време напоследък да се виждам. Не мисля, че съм ги загубил заради това.

– А кои са враговете ви? Умеете ли да прощавате?
– Нямам врагове. Наистина. Никого не чувствам така – и за най-злия си критик имам добра дума. Айде, ако не е добра, поне смешна. А пък способността ми да прощавам е най-ценното, завещано от баща ми.

– Кажете в аванс последния афоризъм, който научихте или ви хрумна?
– Живей така, че за погребението ти да не остане много… А от мислите на другите, много ми хареса едно проникновение на страхотния Ерик-Емануел Шмит – „Бог е сирак по рождение“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: