Д-р Желю Желев е първият ни демократично избран президент. Той бе начело на държавата от 1 август 1990-а до 22 януари 1997-а. Оттогава насам ръководи фондация, носеща името му, и продължава да се интересува живо от процесите в страната.
Журналисти се срещнаха тези дни с д-р Желев, като поводът за това не бе само предстоящият му рожден ден. Бившият президент е управлявал България в период на политическа криза, каквато имаме и днес, и по тази причина потърсихме мнението му за протестите, оставката на Бойко Борисов и евентуалния бъдещ служебен кабинет.
– Г-н президент, на 3-ти март ставате на 78 години. Къде и с кого ще празнувате?
– Все още не съм мислил. Не възнамерявам обаче да правя официално събиране. Най-вероятно ще се почерпя с най-близките приятели. Обикновено по-тържествено се честват юбилеите.
– Как ви се струва животът на българския пенсионер?
– Аз също съм пенсионер, но предпочитам да работя, докато мога.
– Чувствате ли се изморен на 78 години?
– Зависи през деня колко работа имам. Когато съм ангажиран повече, се изморявам по-скоро психически, отколкото физически.
– Със здравето как сте?
– Без оплаквания.
– Равносметката на живота ви дотук каква е?
– Има неща, които не са направени, а е трябвало. Голям пропуск е, че не успяхме да осъдим Тодор Живков за държавна измяна и национално предателство. Той, Политбюро, ЦК, пленумът на ЦК предлагаха два пъти България за 16-а република на СССР. Всичко това е документирано. Трябваше да се води друго дело срещу Живков вместо онзи кокошкарски процес – защо е дал на тази или онази актриса да си вземе кола без ред, защо на Калоянчев е позволил да си купи апартамент. Не да се търси мъст и разправа, а отговорност за истинските престъпления. Ако имаше такъв процес, можехме да забраним комунистическата партия, това бе напълно основателно да се направи.
– Как си обяснявате факта, че все още има хора, които изпитват носталгия по управлението на Тодор Живков?
– Вина има и нашата демокрация. Тя не можа да даде това, което обещаваше и което хората очакваха. Настъпи разочарование. В такава ситуация е нормално някои да идеализират миналото. Не бяха направени докрай нещата по декомунизацията.
– Защо се стигна до сегашните протести и до ескалацията на напрежението в страната?
– На народа му дойде до гуша, положението стана непоносимо. Особено с тези високи цени, които явно са изкуствено завишени. Хората нямаше как по друг начин да реагират, освен да излязат па улицата. Управляващите закъсняха. Те трябваше много по-рано да се сетят, че като притиснеш човека до стената, той няма друг шанс, освен да тръгне на крайни действия.
– Как ще коментирате оставката на Бойко Борисов?
– Нямаше изобщо да се стигне до оставка и до събитията на улицата, ако правителството на ГЕРБ беше започнало да решава възникналите проблеми. Хората трябва да виждат, че за техните беди и трудности се мисли и се прави нещо от страна на управляващите.
– Вие сте първият демократично избран президент на републиката. Ако сега бяхте на мястото на Росен Плевнелиев, как щяхте да постъпите?
– Аз съм бил изправен в такава ситуация след отказ на БКП, тогава вече БСП, и СДС да сформират правителство. Никой не се нае да направи кабинет и се излъчи служебен. Той по нашата конституция е чисто президентско управление. Това е единственият период, когато имаме президентска, а не парламентарна република. Държавният глава назначава министър-председател и министри и носи отговорност за работата им. Партиите се дърпат да поемат отговорността в такава кризисна ситуация. Служебното правителство на Ренета Инджова се справи великолепно с двете големи задачи – да подготви и проведе парламентарни избори и да води пълноценно рутинната работа по управлението на държавата.
– Настоящата конституция има ли нужда от промяна?
– Много пъти съм казвал, че ние поначало трябваше да изберем друга форма на държавно управление – президентски или полупрезидентски режим. За президентски режим страната навремето не беше узряла, но можеше да въведем полупрезидентски по модела на Де Гол! Не пожелаха. Казаха, че щяло да бъде прекалено диктаторско. Плашеха се, защото все още беше пресен примерът с режима на Тодор Живков. Беше обаче много наивно да се разсъждава така, защото във всяка конституция има член за освобождаване на президента, тъй нареченият импийчмънт.
– Сега се надигат гласове за Велико народно събрание…
– Да се свиква ВНС е погрешно, само ще се усложнят нещата. Преди да се свика Велико народно събрание, трябва да има ясно изразени модели, които се предлагат. Те трябва да се пробват, да бъдат проиграни предварително. Смятам, че в България трябваше да се въведе полупрезидентски режим. В сложен и тежък период има нужда от силна изпълнителна власт, която бързо да решава законите, които ще се гласуват, реформите. А не да се провлачат нещата. Към това ни съветваха и големи икономисти от Полша, Чехословакия, от западните демокрации. Казваха ни, че реформите трябва да се правят бързо и без колебание. Нашите господа обаче се оказаха ограничени и отказаха да вденат.
– Според вас коя политическа партия ще спечели изборите?
– Трудно е още да се каже. До самите избори ще има твърде сложни движения и е въпрос кой какъв политически капитал ще натрупа. Всички партии смятат, че са единствените, които могат да поведат страната в правилната посока.
– Кога ви беше най-трудно като президент?
– Най-трудно и неприятно ми беше, когато някои крайни елементи в СДС искаха да се изкарат по-големи антикомунисти от папата. Започнаха гладна стачка и протести пред президентството. Мръсна история! Създаваха се големи трудности на самото управление. Това стана след т.нар. „Боянски ливади“. Аз бях отправил една съвсем основателна и правилна критика на управлението на СДС. Като човек, който е създал Съюза на демократичните сили, не можех да се държа безучастно. Управлението загиваше, СДС бе на воина с всички – с пресата, с двата синдиката, с другите демократични партии, които бяха принудени да го напуснат – формациите на Дертлиев, на бай Милан, либералите на Петко Симеонов, на Каракачанов.
– Да, много упреци отнесохте от СДС за пресконференцията си „Боянските ливади“…
– Приписа ми се прегрешение с цел дискредитиране. Бил съм съборил правителството на СДС. Каква файда имам аз от това?! То само си се свали! Никой не го караше да иска вот на доверие. Нали преди това БСП бе поискала безуспешно вот на недоверие. По нашата конституция, след като е имало гласуване на вот на недоверие и той не е минал, 6 месеца никой няма право да те закача.
– Докато бяхте президент, страхували ли сте се за живота си?
– Заплашвали са ме по телефона. Веднъж трябваше да отида в Северозападна България, за да подкрепя земеделците на бай Милан. Тогава имаше закана да взривят мостовете, по които минавахме. Най-вероятно комунистите отправиха заплахата. Ние, разбира се, не се изплашихме. Минахме си по мостовете, никой не ги взриви. Имало е и други заплахи, но не съм им обръщал внимание.
– Посещавате ли често родното си село Веселиново?
– Доста рядко си ходя там. Бяхме 5 деца. Аз съм първороден син, след мен е брат ми Йордан, който е две години по-малък. Той почина преди 10 години. След това е сестра ни Еленка. Тя също почина. И двамата с брат ми работеха в Кремиковци, отидоха си от рак.
– А другите ви двама братя?
– Доведеният ми брат от втория брак на татко сега живее във Веселиново. Най-малкият пък е Стоян. Той е природен и е в София.
– Тази година се навършват 20 години от трагедията с дъщеря ви Йорданка…
– Така е, но не ми се говори за това.
– Има ли черта от вашия характер, която искате да промените?
– Отегчавам се от себе си, защото, когато помагам на разни хора, други разбират и идват и те да търсят съдействие от мен.
– Много ангажиран човек сте.Това създава ли напрежение в отношенията със съпругата ви Мария?
– Никога не сме имали проблеми заради това. Е, когато бях президент, се е случвало да спорим по тази тема, но никога сериозно.
– Кое е в състояние да ви накара да повишите глас?
– При мен това не може да стане. Никога не повишавам тон.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи