Димитър Дъбов е роден на 14 април 1948 г. в Шумен. Има висше икономическо образование. Той е заместник-председател на ВС на БСП, секретар по организационните въпроси и ресурсното обезпечаване. Депутат и от Коалиция за България в 39-ото и в 40-ото народно събрание. Сега е председател на Комисията по отбрана и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
– Господин Дъбов, над залата на конгреса се носеше ентусиазмът на скорошно управление, а отвън ваши делегати, които пушеха, казаха, че като дойдете на власт, ще разрешите цигарите в заведенията. На какво се дължи това приповдигнато чувство – на лошото управление на ГЕРБ или на добрата опозиционна работа на БСП?
– (Смее се – б.а.) В процеса на подготовката за референдума за ядрената централа на много срещи гражданите поставиха въпроса. Те искаха и пушачите да бъдат удовлетворени, и бизнесът, а и да не се пречи на останалите. Със сигурност ще направим промени, с които да се обособят места за пушене. Хотелиерите и ресторантьорите пожелаха същото, защото те вече са направили това. Наистина се стигна до крайности, някои от които са направо смешни. Така че този закон трябва да се очовечи.
А приповдигнатият тон в залата се дължеше на добре свършената работа по време на подготовката на референдума. В най-новата история на модерната история на България се организира референдум по толкова демократичен начин – със събирането на подписката, организирането на вота. Не трябва да подценяваме и резултатите от него. Над милион и половина души си казаха мнението за развитието на ядрената енергетика, което е свързано с такъв важен проблем за България. Милион и половина са много хора. Не бива да се очаква по-висока степен на активност при тези обстоятелства. Ако се съчетае с парламентарни избори например, когато хората по някакъв повод излизат да гласуват, може да се очаква по- голяма активност. Така че чухме мнението на голяма част от нацията. Като се сметне спрямо действителния брой на живеещите в България, които са около 6 милиона, това си е представителен резултат. Вторият повод за доброто настроение е свързан от това, че с конгреса стартира официално подготовката на БСП за парламентарните избори. На тях ние искаме да върнем позициите си на първа политическа сила. Както каза председателят Станишев, го искаме не заради властта, а да бъде премахнато това вредно управление за България, да върнем държавността и хората да виждат бъдещето си сега, а не в необозримо далечно време. Всичко това заедно дава основание да се смята, че на конгреса хората бяха удовлетворени от развитието на политическата ситуация.
– Кои грешки на Борисов доведоха до тази ситуация на всекидневни протести?
– Протестите са спонтанни. В тях участват и много наши симпатизанти в качеството си на хора, които плащат високи и надписани сметки за парно и за електричество, а получават ниски пенсии и лошо здравно обслужване. Близо две години ставаха количествени натрупвания. Свидетели бяхме на много протести в почти всички браншове – и на земеделци, и на учители, и на учени, и на лекари. Правителството не обръщаше внимание на това. Правеха се разни трикове от сорта „нека да дойдат тук вашите лидери да поговорим“. Потупват ги по рамото, успокояват топката, тръгват да правят нещо, а не го довършват, после ги поизлъжат. Накрая стана така, че както се изрази нашият председател Станишев, настъпи „Бойковата зима“. Той отдавна го говореше това, ето че зимата на недоволството дойде. Тези количествени изменения, които се трупаха, трупаха, трупаха, много социолози или не виждаха, или се правеха че не виждат, а медиите съвсем не ги забелязваха. Според мен голяма част от журналистите ги разбират, но има огромен натиск върху медиите, за да не пишат и да не говорят истината. Затова нещата изведнъж се развиха така взривно. Хората протестират за състоянието в енергетиката и продажбата на дела й. Нейните 34% са миноритарни, но й дават възможност да блокира неизгодните решения, представителите й наблюдават как се работи в електроразпределителните дружества, да видят как под формата на консултации се прехвърлят пари в други държави. А сега българските граждани субсидират цяла една чужда държава – ЧЕЗ е чешка държавна собственост.
– Това не е ли парадокс?
– Абсолютен парадокс, защото това трудно може да се нарече приватизация – от българска държавна става чешка държавна. Да добавя още, че газоснабдяването на Североизточна България – там се нарича Черноморска технологична компания, е дъщерна на италианска общинска фирма. Тоест печалбата от продажбата на газа отива в една италианска община.
– Кога са били подписвани тези договори?
– Всичко това е станало до 2005 година, при кабинета – „Сакскобургготски“.
– Как се справяше тройната коалиция с тях?
– При нашето управление поведението им не беше толкова безогледно. Бяха още нови собственици и внимаваха повече. Сега виждат, че няма държава, и започнаха да правят каквото си поискат. Всякакви разходи, свързани с електроенергията, ги набутаха в сметката на гражданите. Самата електроенергия струва до 40-45%, останалото са някакви надбавки. Тогава не беше така.
– Сергей Станишев поиска предсрочни избори. Как ще стане това?
– На конгреса ние приехме предизборната рамка и останалите документи. Смятаме, че изборите трябва да бъдат подготвени честно. 41-вото Народно събрание е с изчерпани възможности. Президентът да назначи предсрочни избори и служебен кабинет, който да ги подготви.
– И президентът, и ГЕРБ застанаха на страната на протестиращите. В същото време хората заявиха, че не желаят старите партии. Как ще се справите в тази ситуация?
– Някои от протестиращите на няколко места в страната, включително в София, правят такива опити. Те не са случайни. Без партии политическият живот е невъзможен. С 240 мажоритарни депутати ще е още по-невъзможно да се управляваме. Първо, не знаем колко от тях са лекари, учители и т.н., тоест как ще правят законите. После, не знаем как ще се договорят така, че да съберат поне 121 гласа, а да не говорим какво правителство ще изберат. Това са спонтанни искания, които не са осмислени.
– Социологът Андрей Райчев каза, че протестите поставят под въпрос политическата система на страната. Притеснява ли ви такава прогноза?
– Държавността все пак се крепи на партиите в развитите страни. Избирателите показват отношението си към тях. Наистина около 35 – 40% от българския електорат са подвластни на политическата мода. Помните как в парламента влезе „Българският бизнес блок“, „Евролевицата“, НДСВ, „Атака“, ГЕРБ. Те влизат в парламента, стоят един-два сезона, минават и заминават. Класическият модел в Европа и в Америка на силно изразено ляво и дясно у нас не може да функционира, тъй като автентичното дясно е в много тежка ситуация. Явяват се партии, които с лозунги и популистки действия се опитват да заемат това място. Такива са ГЕРБ. После няма да ги има. Няма ги и втори, и трети… Практически няма истински сблъсък между ляво и дясно. Имитатори колкото щеш. Това не е наша грижа, но трябва десните да се замислят.
– Протестите в България израз на лявата вълна в Европа ли са?
– В Европа има лява вълна, но ние не правим такъв прочит на събитията. Както виждате, ние не се опитваме да ги яхнем. Националистическите партии го правят.
– Бихте ли припознали сред протестиращите свои бъдещи политици?
– Имаме възможност да ги чуем по митингите. Не се става лесно политик. Голямата драма и на НДСВ, и на ГЕРБ беше, че влязоха с по 120 души в парламента, а 99% от тях са с нулев политически опит. Те просто не знаят къде се намират. Същевременно са натоварени с голяма власт, с големи очаквания. Няма дори модел на групата. Не се знае кои с каква специалност са, за да се включат в подготовката на законите за управлението на страната. НДСВ поне имаше една силна страна – едни от най-добрите юристи в България попаднаха в Народното събрание. А сега при ГЕРБ има само бивши полицаи, следователи. Някои имат юридическо образование, но те не са дори от среден клас юристи. Върху тези неща трябва много да се мисли.
Така че ако влезеш от улицата в парламента, трябва да знаеш как се пишат закони, които да съответстват на Конституцията. Иска се финансова, икономическа грамотност, силен екип в здравеопазването, където проблемът е огромен. В средното образование, в науката също трябват подготвени хора, които да ги управляват. Това не са случайни неща, трябва абсолютен професионализъм.
– Видях, че върху фасадата на централата на БСП вече е окачен призивът на лидера ви Станишев „За социална България“. Хазната обаче е празна. Бръкнаха във фискалния резерв, за да платят на зърнопроизводителите. Откъде ще вземете пари, ако дойдете на власт?
– Това си е класика. Приходната част на бюджета е свързана първо с митата. Строг митнически контрол. Страната е залята от контрабанда на цигари, на алкохол, на китайско карго. Трябва да се затворят тези кранове. Второто са акцизите – там също има изключително големи ресурси. Няма да крия, че в кабинета „Станишев“ благодарение на финансовия министър Пламен Орешарски и други мерките за митата, за акцизите, за данъчната политика имаха изключително добър ефект за приходите. Сега ние преценихме, че трябва да променим плоския данък с подоходно облагане на физическите лица. Тогава за да изсветлее икономиката, да се плащат данъци, свалихме ставката на 10%. Много голяма част от работодателите започнаха да декларират значително по-високи данъци. Сега, в условията на криза, се обръщаме към класическия модел – подоходно облагане на лицата, без да натоварваме инвеститорите. Те ще продължат да плащат 10% корпоративен данък, за да насърчим фирмите да работят, да привлечем инвестиции. Време е богатите да започнат да плащат повече. А хората с ниски доходи смятаме да освободим от данъци. Това е част от 16-те точки, които председателят ни Станишев изложи на конгреса.
– Той има намерение и да създаде фонд за подпомагане на медиите. Как ще изглежда той?
– Той ще помогне на медиите да се освободят от зависимост. Сега те са под тотален контрол. Вестникът, който вие представлявате, е освободен от зависимост, но колко са такива у нас? Парите от реклами обаче отиват на други места. Това е сложен и трудно решим проблем, тъй като сега съществуват мощни медийни империи.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment