20 години Тодор Колев търкаше едни и същи чепици. Любимите му патъци бяха бели, от естествена кожа и се затваряха с връзки. „Купих си ги от Канада. Удобни са ми като терлици. Всяка година чакам с нетърпение лятото, за да тръгна с тях. Не е хубаво да те погребват с бели обувки, ама май и дотогава ще са читави. Слабост са ми и едни зимни обувки, които са също на много години“, признаваше приживе българският Чаплин.
Днес любимите обувки на Адама са все още здрави и с фасон, но него го няма. Големият Тодор Колев ни напусна миналата седмица след тежка борба с рака. В неделя го изпратихме, а липсата му става все по-осезателна. И винаги ще е така, ще усещаме празнота без неговия гениален хумор.
В Канада Тодор Колев се озова в началото на демокрацията. Той бе на дипломатическа мисия в далечната държава и именно по време на престоя си там се сдоби с митичните бели патъци. При това ги купи в деня, в който напусна окончателно амбасадата и се завърна в София.
- Младият Адама като войник, когато все още не подозира, че ще стане любим комик на народа
Една от причините да приеме дипломатическо назначение в Северна Америка бе фактът, че там е живял и работил великият Чаплин. Колев неведнъж е твърдял, че единственият човек, пред когото се е прекланял, е Чарли.
В последните години ироничният и закачлив поглед на Адама, познат от най-хитовите ни кинопродукции, бе тъжен и уморен. И то не заради коварната болест, която го разяждаше. Големият комик бе настроен мрачно заради натрупаните разочарования от отчайващата ни действителност.
„Хората са съвсем други. Ценностите са други, чудя се дори дали изобщо ги има. Сега на мода са нахалните, които пробиват със зъби, нокти и лакти. На преден план излязоха някакви съмнителни типове, със съмнителни стойности. Появиха се крадци и апаши в културата. Дори мутри се наложиха в изкуството! И в момента нямаме нищо, дори минало. Всичко е празно, изтрито, заличено. Затова сме на това дередже. Защото талантливият човек е с тънка кожа. Той е леснораним. Докато мутрата не е ранима. Тя може да се обиди, да ти отмъсти, но не може да бъде наранена. Защото мутрагенът казва: „Да, обаче аз съм пълен с пари“, обясняваше тъгата си Тодор Колев. Думите изричаше без усмивка, без ирония, без позицията на морална и етична инстанция. Просто се изказваше като някой, който има пряк досег с реалната действителност. Говореше като човек, който пътува с градския транспорт и навежда от срам поглед, заради младежите в тролея и трамвая. Заради мръсотиите и простащините които те ръсят, без да се притесняват. Човек, който често може да бъде видян да се разхожда в квартала си с наведена глава и скръстени на гърба ръце. И когото никой не заговаря, никой не спира…
Тодор Колев изгради десетки незабравими образи в театъра и киното. Той караше публиката си да се залива от смях, но и да се замисля.
Адама бе първият, който публично запя в зала „Универсиада“ песни по текстове на Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Иван Радоев. И се гордееше с факта, че е успял да открие най-лесния начин поезията на тези творци да достигне до масовата аудитория.
„Това бе мое откритие и го направих точно когато му бе времето – разправяше Адама. – По-късно никой не се изненада, когато запях песни по текстове на Борис Христов. Именно тази постъпка ми стига като начинание. Или както го казват американците – всеки може да стреля, но важно е кой стреля пръв.“
В миналото той често бе канен в новогодишните програми на телевизията. В празничното шоу на БНТ през 1990-а бе премиерата на култовото му парче „Как ще ги стигнем американците“.
През 1980-а Колев извади друг свой незабравим музикален хит. В тогавашната новогодишна програма на БНТ той възпя майтапчийски славната водеща на информационни емисии Лили Банкова.
Режисьорът на спектакъла Нено Цонзаров поканил говорителката на снимките, без да я уведоми какво я очаква. Тв звездата останала като гръмната, щом чула Колев да пее „100 кила ракия давам само да те притежавам, ой, Пили Банкова“. „Викнаха ме в студиото, за да заснемат изненадата ми“, разкрива героинята на хумористичното парче.
31 декември 1979-а пък е датата, на която на малък екран изгряла звездата на най-известния Тошко Колев герой – циганина Манго. Скечовете и музикалните изпълнения на Мингянина са звучали в не една и две новогодишни програми на БНТ при социализма.
„Ченгеланов, хубав човек ми изглеждаш, ама малко ме съмняваш така… Ще свирим ли сега, или ще се арестуваме!? Ади, оркестъра там, бирибаните! А уан, ту, фръй, фоур…“, редял Адама пред телевизионните камери.
„Тодоре, туй, дето си го измислил, е печатница за пари“, благородно завидял Георги Калоянчев на шуменския си колега, когато за пръв път зърнал Манго в действие. На същото мнение бил и режисьорът Хачо Бояджиев. Именно той вкарал циганина и неговата група „Иръпшъните в националния ефир.
Колев предложил идеята за Мингянина, а 7 пъти ставалият баща българо-арменец отсякъл: „Окей, прави го!“.
За рома с цигулката Адама се вдъхновил през 1978-а в Германия. Тогава заедно със Стефан Данаилов обикаляли Стария континент като автотуристи. В Мюнхен видели някакви италианци, които изкарвали луди пари с имитации на мангасари. Бат’ Серго не се впечатлил особено, но в главата на Колев щракнало релето. „В тая работа има хляб!“, казал си шуменецът и тутакси започнал да замисля герой и репертоар.
Някои критици днес твърдят, че с Манго и „Иръпшъните“ Тодор Колев е станал основоположник на БГ чалгата. Самият актьор е възмутен от подобни обвинения. „Манго Мингянина правеше нестихващ смях в залата. Моята музика бе смешна. Никога не съм пял цигански песни на сериозно, да не говорим за простотиите, които се пеят напоследък. В скечовете и музиката на Манго присъстваше темата за малкия човек, един Чаплинов герой, който иска да се мери с големите на деня и да се прави на велик“, категоричен бе Адама.
Мълви се, че заради рома с цигулката той имал проблеми с властите малко преди 10 ноември. Една легенда разказва как бил окошарен навръх Нова година. В луксозния Шведски хотел във Варна Манго се бъзикал с Тато, пристигнали ченгета и го прибрали на топло.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment