Женският рок глас №1 на България Милена Славова е родена под зодиакалния знак „Риби“. Чаровната дама започва кариерата си през 1984 година и има зад гърба си десетки хитове, които се пеят и до днес.
През 1988 година тя основава бандата си „Ревю“, която се радва на изключителна популярност сред младите хора на България. Петилетка по-късно заминава за Англия. Започва да пее в лондонски клуб и дори издава албум „Sold“. След завръщането си в България се присъединява отново към група „Ревю“, но бързо я напуска и се отдава на самостоятелна работа.
На 24 февруари Милена ще отпразнува рождения си ден в компанията на верни приятели. Дни преди това тя се изповяда тук.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Най-вече да съм жива и здрава, да имам късмет.
– Таква беше изминалата година за вас?
– Трудна. В интерес на истината аз се опитвам да гледам на всички 12 месеца като на стъпала, които трябва да изкача, за да израсна. Имам предвид духовно израстване. Доволна съм. Дори и малка част от плановете ми да се реализират, се чувствам щастлива, защото съм пораснала, научила съм нещо ново.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Аз не съм материалист и тези неща не ме вълнуват. Всеки един подарък – малък или голям, за мен е еднакъв. Важно е да се подаряват нещата с любов. Не си мечтая за големи подаръци, просто не ги намирам за важни.
– Имате ли незабравими рождени дни?
– Аз съм имала доста хубави рождени дни. Посрещала съм ги и с много хора, и сама съм била. Един от най-хубавите ми рождени дни беше юбилеят ми – „Милена – 25 години на сцена“. Умишлено съвпадна с моя празник. Тогава събрах повече от 60 гости, шарена и весела компания. Като бях малка, изключително се вълнувах от рождения си ден. Сега ми е малко по-обикновена датата. Приемам я като време за среща с приятели. Някога сън не ме ловеше в нощта преди празпигш ми. Сутрим със ставането сърцето ми почваше да трепка. Нямах търпение да стане 2 следобед, за да почна да мажа сандвичите. Мажех пастет с удоволствие, рендосвах кашкавал, подреждах саламчетата. Тогава нямаше франзели и режех филийката на 4 части, за да се получат хапки. С голямо желание се грижех за гостите си.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-лошия момент изживях в Англия. Там имах моменти на много голяма самота. Имах всичко в материален аспект, но нямах с кого да споделям, макар че бях обградена с много хора. Така и не можах да
намеря сродни души, което е адски лошо.
Хубави моменти не ми липсват. Един от тях е участието ми на фестивала в Кан, Франция. Бях на една сцена със звезди от световен ранг и това ме качи на седмото небе.
– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– В живота се доказа, че човек не може да има доверие на никого на 100%. Затова държа само на близките си. Колкото и да се стараеш да обичаш всички и да си добронамерен, все ще попаднеш на предател. Старая се обаче да съм оптимист, да правя нови песни, албуми.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Няма оправия от остаряването. Не можем да го спрем. Господ решава кога човек да се роди и кога да си отиде. Важното е, когато дойде моментът на узряването, духът да продължи да държи тялото. Има един момент, при които се вижда как духът започва да се разминава с тялото. Човек си мисли, че е на 25, но всъщност е на 50. Старостта е божа работа.
– Как виждате себе си след 20 години?
– С голяма разлика между това, което е отвън, и това, което е вътре. Като бях малко дете, се страхувах, че ще стана леля. Не се виждах в ролята на лелка, обикаляща пазара, недоволна от живота. Дано не стана като възрастните жени, с които ме плашеха в детството. По-скоро ми се ще да съм като лондонска баба. Те са накипрени с гривни по ръцете, че дори и по краката. Правят си нестандартни прически, носят нетрадиционни дрехи. В Англия съм виждала и старци със силен дух. Наблюдавала съм с кеф мъж и жена на 73-годишна възраст, които се прибираха от екскурзия във Франция. Явно бяха бивши рокаджии, защото караха уникална ретро кола. Телата им бяха в татуси. Прическите – пънкарски. Дори брадата на мъжа беше остригана по-особен начин. Гледаш ги и усещаш, че кипят от енергия, че имат дух. Ей такава баба искам да съм.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи