Тече е трудно да си представим „Господари на ефира“ и „Пълна лудница“ без Румен Угрински. Симпатичният куклен актьор се е вписал така добре в двете предавания, че без него ефирът на Нова телевизия вероятно би ни се сторил като танц на куци адреналинки.
44-годишният благоевградчанин е не само успешен водещ, но и един от най-добрите имитатори у нас. Образите, които той създава пред камерите, със сигурност ще се помнят дълго – особено емблематичните герои майор Егаси Костов и митничарят Спартак Тишански.
– Г-н Угрински, през март „Господари на ефира“ става на 10 години, а вие сте в екипа от 5. Как попаднахте в предаването?
– Съдбата може би е била благосклонна към мен. Обадиха ми се тогавашните главен сценарист и изпълнителен продуцент, които ме бяха гледали няколко пъти в Кукления театър. Искаха да се явя на разговор с продуцента Джуди Халваджиян. Срещата беше кратка. Бях одобрен и така тръгнаха нещата. Първият ми партньор беше Вальо Танев. 2 години изкарах с него. Сега съм с Геро.
– С Вальо Танев или с Геро си партнирате по-добре?
– И двамата са великолепни актьори. В „Господари на ефира“ не сме просто водещи, а сме си и артисти. И от Вальо, и от Геро има какво да открадна в добрия смисъл на думата. Навремето ставаха много смешни неща зад кадър. Сега, с публиката на живо, контактът е по-различен, но е за добре.
– Получавали ли сте предложения за работа и от други предавания?
– Още в началото имах обаждане от „Шоуто на Слави„. Дори отидох на среща със Слави и екипа му. Харесаха ме. При „Господарите“ обаче нещата се развиха по-бързо, предпочетох тях и мисля, че не сбърках. С Краси Радков сме състуден-ти, знаем се и с другите.
– Вие сте една от най-колоритните звезди на „Господарите“ и „Пълна лудница“. Имате ли обяснение защо е така?
– Нито като мащаб, нито като визия съм колоритен. Може би прави впечатление това, че за баланс са ме сложили партньор на Геро. Аз съм колоритен като личност, а той пък е колоритен в друго (смее се). Истината е, че се опитвам да съм непринуден. Но да си призная, връзвам кънки, щом се налага от сериозна тема да превключа на комична.
– Какво се промени у вас за годините, откакто сте в „Господарите“?
– Имам усещането, че съм станал по-улегнал. Вече не се и притеснявам толкова, добих опит. След като завърших ВИТИЗ, веднага ме взеха в театъра и не съм оставал и година без работа. Имам самочувствие на актьор, но съм си скромен по принцип. В началото с непознати хора съм притеснен, в нов екип се чувствам не на мястото си.
– Имитирате успешно доста личности. Има ли сърдити?
– Майор Краси Костов ми беше сърдит. Разбрах, че дори идвал в офиса на „Господарите“ да прави забележка. Ако той толкова много държи всичко да е сериозно, не би следвало да говори в ефир за киселото зеле.
– За това ли е говорил?!
– Ами да, че летните гуми се сменяли със зимни, когато се претакало киселото зеле. Рисуваше и едни зелки в ефир. Това си беше повод за хубава пародия. Изненадах се, че се е впрегнал, нали е творческа личност.
– Има ли някой, когото не можете да имитирате?
– По принцип не обичам да имитирам политици. Политиката не е за мен и ще бъда доволен, ако не ме карат да играя партийни лидери.
– На 25 януари станахте на 44. Каква е равносметката на живота ви до този момент?
– Надявам се да не прозвучи, че съм повърхностен, но никога не си правя равносметка, не се връщам назад. Оптимист съм и трудностите ги забравям бър-зо. Спомням си само хубавите неща.
– Добре, тогава няма да ви питам за най-трудния ви момент, а за най-притеснителния…
– Най-притеснителният ми момент беше появата на дъщеря ми Анита. Съпругата ми имаше прекрасна бременност, но се бях наслушал на страшни истории, свързани с раждането. Жена ми беше приета сутринта в болницата и до първото проплакване на бебето в 14 ч. изпих доста алкохол.
– Разкажете за семейството си. Рано сте загубили баща си…
– Да, баща ми е покойник, а навремето беше лекар. Имаше един инфаркт, след това получи удар и си отиде. Беше ми трудно, защото едно момче, като започне да възмъжава, има нужда от баща. Майка беше педагог -сред най-добрите в Благоевград, но вече е пенсионер. Брат ми Антонио е куклен актьор, играе във Варна в Драматичния театър. Тази година завърши и психология. Съпругата ми също е актриса, работи в театър „София“. Има и икономическо образование.
– Ако не бяхте станали актьор, какъв щяхте да сте?
– Не си представям да съм нещо друго. Но иначе от дете ме влекат животните. Навремето даже исках да стана зоолог. Заразил съм цялото ми семейство да гледаме предавания за животни.
– Никога ли не сте работили нещо друго извън актьорството?
– Първата година не влязох във ВИТИЗ. В последните месеци на казармата ме изпратиха на бригада в Кремиковци. Работих в цеха за предварително нате-гнати конструкции. Там се изливаха едни огромни панели за строителството. Тогава не можех да си позная ръцете, все бяха в рани. Постоянно държах някаква метла, с която ръсех нафта, за да не залепва бетонът. Носехме ръкавици, но въпреки това имах дълбоки, гнойни рани. Не е за вярване, че не ми ампутираха някой пръст.
– Сега само в телевизията ли сте ангажиран?
– Не, продължавам си и в Кукления театър. От 1994 година съм щатен актьор там, сменил съм трима директори. Имам доста представления, най-новото е „Приказка за скитника крал“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи