Човешките страсти и пороци са вечни. Поне така изглежда, ако човек отвори страниците на някогашните български вестници. Какво ли няма тук – и търговци измамници, и порочни жени, и убийства от любов, и лечители шарлатани, и психопати… Шарен свят! В края на 1908 г. столичните търговци започват да се оплакват, че им пробутват фалшиви монети от 5 лева. Ментетата се отличават на пръв поглед само в надписа „Боже, пази България“, който не е почернен и освен това не са сребърни, а оловно-никелови. Полицията спипва фалшификаторите едва през февруари 1909 г.
Всъщност в капана падат разпространителите на фалшивите монети – г-жа Бойчева и дъщеря й Вера, красиви, образовани и елегантни дами. Те живеят в Горна баня и пристигат в центъра на София, където обикалят поотделно магазините по бул. „Мария Луиза“ и купуват едно и също – консерви от сардела, плащайки с монета от пет лева. Един търговец се усъмнява и алармира полицията. По-късно, когато претърсват дома им, се оказва, че петолевките са изработени от сина – Елпедпфор. електротехник без работа. В участъка те спечелват уважението на полицаите с достойното си държание и в края на краищата се отървават с леки наказания, когато публичните домове се забраняват със закон през 1908 г. част от хотелите се превръщат в тайни „гнезда на разврата“. На 28 септември 1909 г. в хотел „Тракия“ в столицата си взема стая някой Христов. Представя се за народен представител от Пловдив, тоест – за депутатин. С него е млада , жена, уж неговата съпруга. Той помолва съдържателката на хотела да пази в тайна присъствието му тук. И наистина, когато полицията нахлува, информирана, че тук е един неин стар познат – мошеник и женкар, съдържателката твърди, че такъв човек няма. Откриват го без дрехи в една от стаите, а в шепата на „депутатшата“ се намира петолевката, която е получила като плата за интимните си услуги.
През същата тази 1909 година вестниците дълго се занимават с т.нар. „клане на „Витошка“. Там живеят преселници от македонското градче Крушево. Тримата братя Климе, Наум и Петър държат бакалница на ъгъла на „Гладстон“ и „Витошка“. Срещу тяхната бакалница е касапницата на двама избухливи и кръвожадни младежи – Иван Нанов и Наум Христов.
Между касапи и бакали има конкурентна завист. Двамата касапи често размахват ножове и сатъри, когато пийнат или се скарат с някого. Във фаталния ден отначало еква револверен изстрел, после идват на ред камите. Дините пред бакалията, насечени и стъпкани в бъркотията, увеличават впечатлението за ужасно кръвопролитие. Климе умира на път за болницата, Наум е тежко ранен, Петър едва успява да се спаси. Двамата негодяи са арестувани, заедно с оръжията на престъплението – черногорски револвер и 30-сантиметрова кама.
Журналистите и тогава, както и днес, понякога случайно попадат на безценни находки. Столичен репортер сяда в кръчма, чиито посетители са главно работници и занаятчии от района. Погледът му е привлечен от самотна дама, която има миловидно, но тъжно лице. Пита я дали може да седне при нея и тя му отговаря, според стандарта на този тип запознанства: „Ако почерпите!“. Поръчаните два шприца (бяло вино с газирана вода) правят техния разговор по-задушевен. Жената простодушно разказва своята история. Била келнерка в сладкарница. Почнала любовни отношения със съдържателя и станала „трудна“. Господарят я завел една вечер в къща срещу Черната джамия, където трябвало да й махнат„плода на греха“. В тази къща обаче я нападнал и изнасилил господинът, който бил съдържател на столичен хотел. След време станало ясно, че е пипнала и „срамна“ болест. Сладкарят отказал да я приеме обратно на работа и затова тя се препитава в момента като предлагатуктялото си на случайни клиенти. Вестникът за съжаление не съобщава какво е станало с похотливеца. след като се е видял „изтипосай“ в пресата. „Развратът е достигнал върха на съвършенството. В него тънат хора от всички обществени слоеве. Той се проявява в чудни форми невероятни по своя характер, които много напомнят явленията в живота на развратната Древна Гърция“, се казва в един брой на в. „Вечерна поща“ през март 1909 г. Случката, която предизвиква тези заключения, се разиграва на ул. „Позитано“. Главен участник е Александър Николов, обущар, на 42 години, роден в Цариград. Наглед той е добродушен човек, но в душата си крие непростим порок – харесва млади момчета. Неведнъж е налитал на калфите и чираците си, та в полицията го знаят добре. Една вечер го виждат в компанията на красиво 19-годишно момче, наскоро дошло от Копривщица да си търси работа. Обущарят щедро черпи юношата и в късните часове го придумва да дойде да спи у дома му на ул. „Позитано“ 10. Там възбуденият от алкохола домакин напада госта си с намерение да го насили, но момчето почва да се бори. Накрая ужасената жертва напипва в тъмното един сатър и почва да сече нападателя си. Съседите, които се събуждат от шума и виковете, намират Николов с три рани на главата. Дясната му ръка е съсечена на четири места, а палецът му се търкаля на земята, на другата ръка също са посечени два пръста. Момчето е избягало, може би чак в добродетелната Копривщица. Смешни, тъжни или трагични истории се случват, естествено, не само с простолюдието. Много често в клюкарските рубрики на вестниците могат да се видят имената на писатели, художници, артисти, редом с шаржове на проф. Александър Балабанов, на Стоян Михайловски и дори на Елин Пелин, който е обичал компаниите и пийването. Както е речено: никога не е късно да станеш за резил. Особено ако наоколо дебнат репортери.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи