“Жив е той, жив е”. С тези думи поетът Христо Ботев оставя завинаги в историята сливенския войвода Хаджи Димитър. И до днес името на легендарния поборник е познато повече от поезията на Ботев, отколко от историческите факти. Всъщност и до днес не е ясно дали Хаджи Димитър е загинал в битката на старопланинския връх Бузлуджа, или е издъхнал близо до връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според очевидци е бил пренесен от оцелели свои четници, след като бил тежко ранен през лятото на 1868 година.
Хаджи Димитър Асенов загинал едва 28-годишен, но в краткия си живот натрупал доста плътна революционна биография. Роденият през 1840 г. в заможното семейство на сливенския търговец Никола Асенов Димитър станал хаджия едва 2-годишен. През 1842 година баща му заедно със съпругата си и невръстния си син тръгнал на поклонение в Йерусалим, което продължило около година. В онези времена посещението на Светите места било наистина тежко и продължително изпитание. От тази година и през целия си живот Димитър Асенов с гордост слагал пред името си титлата хаджи.
Революционният период в живота на младия хаджия започнал през 1862 година, когато той бил на 22 години. По това време Хаджи Димитър за пръв път се включил в чета и в продължение на едно лято обикалял Сливенския Балкан. Тази малка авантюра на младия и заможен сливенчанин била само репетиция за истинските приключения, които го очаквали. През пролетта на 1864 г. Хаджи Димитър станал знаменосец на четата на Стоян войвода от Сливен. Тази чета се състояла само от 12 души и била създадена, за да изпълни конкретна задача, а именно да убие търновския гръцки владика. Дали четниците са искали смъртта на владиката само заради това, че е грък, или заради нещо друго, днес не е ясно. Знае се само едно, че малко преди да влязат в Търново, четниците се скарали с войводата и четата им се разпаднала.
Малко след това обаче тя отново се събрала и била оглавена от Хаджи Димитър, който я повел към любимия си Сливенски Балкан.
След кратко скитане в Балкана войводата заминал за Букурещ. Там се запознал с българските хъшове и най-важния от тях – Георги Сава Раковски. След срещата си с Раковски Хаджи Димитър получил идеологическия мотив за водене на борба срещу османската власт.
През пролетта на 1865 година в дома на Раковски била сформирана чета, която хаджията оглавил.
В четата влязъл и Стефан Караджа който впоследствие станал един от най-верните приятели на Хаджи Димитър.
След като четата осъществила няколко нападения срещу османски части, се прибрала в Румъния. Година по-късно в Букурещ Желю Войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа сформирали чета от 20 души, която била ръководена от тримата. Въпреки малкия си брой тази чета успяла да нанесе не малко щети на османските власти в Сливенско. Това направило хаджията един от най-уважаваните хора сред букурещките хъшове.
Благодарение на авторитета си, през 1868 г. Хаджи Димитър заедно със Стефан Караджа успял да събере чета от цели 127 души, които пресекли Дунав с гемия и се отправили към Стара планина. Първото сражение на четата преминало повече от успешно.
То било с османска потеря, която наброявала около 1000 души и понесла тежки щети при гонката с хората на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които били десет пъти по-малко. От българска страна загубите са само един убит и двама ранени. Второто сражение четата обаче било фатално.
На 9 юли в местността Канлъдере тя била разбита след кръвопролитно сражение, при което бил ранен, а малко по-късно и пленен Стефан Ка-раджа. По време на битката били избити почти половината четници, а останалите живи 58 души били поведени от Хаджи Димитър.
Десетина дни по-късно при Бузлуджа четата влязла в третата си и последна битка. Според официалната информация в нея загубил живота си и Хаджи Димитър. Интересното в случая е, че веднага след Освобождението, което дошло само десет години по-късно, малцината оцелели четници на Хаджи Димитър били разделени на две в твърденията си.
Според очевидеца Христо Македонски Хаджи Димитър бил убит на връх Бузлуджа докато се защитавал с револвер с ръка.
Според други свидетели на събитията обаче по време на битката при Бузлуджа Хаджи Димитър бил само тежко ранен, а трима четници успели да го извадят от боя, като в продължение на три дни го носили през суровия балкански релеф, докато не стигнали до местността около връх Кадрафил.
По разказа на тези очевидци именно там и въпреки грижите на местни пастири Хаджи Димитър умрял от раните си на 29 юли 1868 година.
В подкрепа на тази теза е и фактът, че Освобождението на България заварило гроба на Хаджи Димитър именно в тази местност.
През 1880 г. костите на войводата били препогребани тържествено в двора на Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Свежен.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment