Измина юбилейната 60-а година на Иво Папазов, в която макар и без гръмки чествания, музиката му продължи да го води по широкия свят. Преди възродителния процес името му е Ибрям Хапазов. Турският произход на виртуозния кларнетист му донася доста главоболия. В началото е набеден, че внася циганизация във фолклора, смятан за достояние само на академични музиканти. А той, Ибряма, свири по сватби и кръщенета. Кичат го с огърлици от петолевки. Думата за отношението към него е една – завист. И достатъчно основание изкуството му да не вижда бял свят по телевизията и радиото.
Ледовете се разчупват чак с вятъра на промяната. Но много преди това един човек води война със системата, за да покаже феномена Ибрям. Това е редакторът на култовото фолклорно предаване на Българската телевизия „С бъклица и дрян“ Стоян Гигов.
В навечерието на юбилея на Ибрям пенсионираният, но живеещ и днес с проблемите на фолклора музикант и редактор припомня адреналина на тази борба.
– Открили сте Ибряма след много перипетии…
– Това се случи някъде в края на 1979 г. Все по-често се споменаваше името му сред музикантите и любителите на народна музика. Казваха – много добър, най-добрият, виртуозен… Въпреки, че имах претенциите да познавам най-добрите изпълнители в този жанр, не го бях виждал и слушал.
Снимахме едно предаване в Толбухин, сега Добрич. Идва едно момче с голям радиокасетофон и 5 касети допълнително и ме пита: „Другарю Гигов, искате ли да ви пусна един запис?“. Пускай, но нямам време да слушам пет касети.
Както нямах, така се заслушах.
Още в първите няколко минути бях силно впечатлен – оркестърът много сработен, свиреше идеално. А кларнетистът беше перфектен – кристален тон, модулации, импровизации, с лекота преминаваше от една тоналност в друга… Веднага питам: „Кои са тези…?“. „Това е оркестър „Тракия“, а кларнетистът е Ибрям Хапазов. Записът съм правил по време на сватба в едно пловдивско село.“
Митът се разнасяше бързо. Седмица по-късно съм в радио Варна. Музикалният редактор, кларнетист, ми казва: „Ще ти пусна един запис да ми кажеш кой свири?“. Изненада се, когато му казах, че това е Ибрям. „Ще го видим ли на телевизията“? – това бе и въпрос, и явно желание.
– Как се преборихте да прозвучи в ефир?
– Отивам в редакция „Народна музика“ в радио София и провеждам следния диалог с един от редакторите: „Познато ли ви е името Ибрям – кларнетист? Слушали ли сте го и има ли записи при вас?“.
„Като име го знаем. Не сме го слушали, няма записи и няма да има!“ „Защо?“
Защото свири цигански работи!
Побеснях: „На какво разстояние познавате някого, когото даже не сте слушали, че свири циганска музика? Ибрям няма нищо общо циганите, не свири такава музика и засега е най-добрият. А вие правите записи на българи, които свирят много по-цигански работи!“. Разбрах, че тиквите им няма да узреят скоро.
В телевизията коментираме в редакцията с Борис Воденичаров, отговорен, редактор на редакция „Народно творчество“, бащата на Камен Воденичаров. С него сме на едно мнение – няма значение кой и на какво свири, може и на водосточна тръба да е ако добре свири българска народна музика, трябва до го покажем. Нека го чуят и видят в цяла България. Това беше категоричното ни решение, пък каквото сабя покаже…
– Вярно ли е, че Георги Парцалев го е представил пръв?
– Да. Започвахме ново фолклорно предаване. Музикално-хумористично и малко сатирично – „Двама шопа у АПК“. Водещи са Георги Парцалев – висок, слаб и Иван Добрев – нисък и дебел. Нарочно стартираме в Пловдивския край, нищо че не са шопи. Предаването трябваше в шеговита форма да разказва за някои негативи в селското стопанство. Тъй като е и „сатирично“, направихме само две издания и ни спряха. Във второто обаче свири оркестър „Тракия“ на Иво Папазов. Но бях поканил още един оркестър, за всеки случай – резерва.
– Как издирихте този невероятен талант?
– В Пловдив сме. Питам случаен човек на улицата познава ли Ибрям и къде можем да го намерим? „Познавам го, как не!“ Извика на едно момче: „Ставри, къде свири Ибрям в неделя?“. Вече съм седнал отстрани на една маса и слушам как свири оркестърът. А то една сватба, едни хора! По 2-3 часа без прекъсване! Използвам кратката пауза, представям се и питам: „Искате ли утре да свирите по телевизията?“. Не знам дали ме е познавал тогава Ибрям, но без да се замисля и противопоставя, веднага каза: „Ай, стига, бе!“. Радостен, учуден. Другия ден, понеделник, вече свиреха пред камерите в претъпкания от народ читалищен салон на едно село. Всички бяха дошли да се докоснат до един самороден шедьовър, който бе опасен за псевдоелитарната култура.
– След забраната на това предаване снимали ли сте го повече?
– По-късно го каних в много други мои предавания: „Празнична трапеза“, „С бъклица и дрян“ и др. За успехите, които постигна Иво Папазов – Ибрям, а не Ибряма, както го пишат и изговарят, няма да разказвам. Те са известни не само на любителите на фолклора в България, а и в Европа и Америка. Много време ще ми отнеме да разказвам и за претъпканите с хора концертни зали по света, за признанието от най-големите музиканти и наградите, които е получавал. За най-голямо съжаление за такива като него и други родни таланти, които си отидоха от този свят, няма и един филм в Българската национална телевизия (а само участия в предавания). А колкото има, тя не ги излъчва. За другите ефирни телевизии не може и дума да става.
– Защо според вас?
– Те не са български. Тях най-малко ги интересува България, още повече фолклора на тази страна. И ако сега младото поколение се захласва по западни групи и певици, то ще дойде време, когато някой ще се сети, че на този свят е имало държава и се е наричала България. А кое по-ценно нещо от фолклора имаме ние? Питам и не искам отговор! Всичко това го казвам с голяма болка на сърце.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи