Калин Сърменов е шеф на Сатирата само от година, но вече усърдно налага пазарна икономика в театъра. Изразена с думи прости, логиката, която той следва, е, че който не работи, не трябва да яде.
От решимостта на Милото от „Седем часа разлика“ да въведе капитализъм в храма на Мелпомена пострадаха актьори, които имат сравнително малко изяви на сцена. На Мария Статулова, Пламен Сираков, Янина Кашева и Филип Трифонов заплатите им бяха орязани, а Павел Поппандов бе изпратен в пенсия. Последният обаче не прие смирено новия си статут и контраатакува натирилия го началник.
Обиден, Павел изригна срещу Сърменов и от сцената на Сатирата, и в пресата. Миналата седмица той даде скандално интервю срещу своя „душманин“.
Калин Сърменов пожела да му дадем думата и да заяви своята гледна точка, като ясно и отчетливо изложи аргументите си по казуса „Поппандов“.
– Г-н Сърменов, избухна голям скандал с напускането на Поппандов от Сатирата…
– Той не напуска театъра, а се пенсионира. Това е един нормален процес, човекът има възрастта. Уговорката с него ми беше, след като се пенсионира, да продължи да играе в театъра на хонорар. Така са и всички други пенсионери в театъра – Стоянка Мутафова, Васил Попов, Никола Анастасов… И Калата преди беше така, лека му пръст. Друг вариант няма.
– Защо тогава настана такава шумотевица?
– Преди близо месец и половина Поппандов дойде при мен и започна да хленчи, че имал две сестри, за които се грижел. И ако аз, както съм тръгнал, съм му намалял заплатата, той нямало да взима голяма пенсия. Отвърнах му да се бори, да опитаме да направим нещо. Тогава дори му казах: „Ти какво искаш, да кръстим театъра на твое име ли?!“.
– Какво конкретно му предложихте?
– Обясних му, че може да поставим още една пиеса и да работи. Идеята беше да се пенсионира и да идва да играе на хонорар в Сатирата. Така щеше да получава същите пари. Направих жест към него и не му намалих заплатата, но му дадох да разбере, че е необходимо да се измисли нещо, защото не бива да се дава лош пример на хората. Мария Статулова пък отдавна би следвало да е уволнена въз основа на договора, който е подписала. Оставих я на заплата, а и тя има претенции. Това не са морални хора, а и са далеч от логиката на съвременния свят.
– Поппандов обаче твърди, че си тръгва обиден, защото е намалена заплатата му…
– Неговата заплата не е намалена. Тук са документите и аз мога да ги покажа. Казах му, че заплатата му не може да е най-високата при нас, при положение че играе само в едно представление. Има хора, на които животът им минава в театъра. Не е редно с едно двучасово представление на месец той да получава повече от тях. Театърът си е предприятие.
– Какви са заплатите в Сатирата?
– На Поппандов му беше 650 лв., а с добавките ставаше около 800. Това беше най-високата заплата в Сатирата. Моята е 800 лева. Ама бил много известен! Възможно е. Значи трябва да бъде пример за подражание на младите. Той много драматично се сбогува и аз ще го накажа за това. Стореното от него е в противоречие с вътрешния ред в театъра, в който той все още се води на работа. Това е уронване престижа на институцията и няма право да се държи така пред зрителите. Как така всеки ще говори с публиката, това е немислимо! Мария Статулова пък отказа да играе.
– Как така отказа?
– Тя една година не е стъпвала в театъра. Подписала е договор, в който ясно е упоменато, че в мига, в който няма представления, се освобождава. Аз не я освободих, защото е Мария Статулова и се познаваме от повече от 20 години. Сложих я на минимална заплата, опитах се да върна едно нейно представление, но тя не дойде на възстановителната репетиция. Знаела си всичко и нямало смисъл да идва. Режисьорът каза, че иска да направи съкращение, за да може представлението да стане малко по-гледаемо. Мария заяви, че не желае. Имала била друго представление. Отказа! Как при това положение да получава заплата?!
– А при Пламен Сираков и Янина Кашева какъв беше случаят?
– Същият. Но сега Янина Кашева влезе в разпределение и репетира. И Пламен Сираков започна репетиции в друго представление, Филип Трифонов беше най-достоен, веднъж не съм го чул да каже нещо.
– Излиза, че добре са живели някои хора покрай Сатирата…
– Те смятат тази хранилка за нещо нормално. Ние обаче живеем в 2013 година и никой никому не е длъжен. Павел Поппандов трябва да погледне отношението си към професията. Много харесвам представлението „Детектор на лъжата“ и исках да се играе. Дори казах на Поппандов да ми каже неговия хонорар и ще се съглася.
– Какъв беше хонорарът?
– Той поиска по-голям хонорар от този на Стоянка Мутафова. Татяна Лолова също идва да играе при нас, но и тя пожела два пъти по-малък хонорар от неговия. При все това аз се съгласих да му дам исканото.
– Защо тогава е недоволен?
– Не знам, може и да се обслужват някакви предизборни интереси.
Страшни са нещата, които се говорят в общественото пространство.
– Какво се говори още?
– Всички знаят колко близък съм бил с Калата. И при това положение изведнъж да се каже, че съм се стискал да дам пари за погребението му. Това не е истина, имам и документи. Сатирата плати половината разходи по траурната церемония на Калоянчев, а СБА останалите. На никой от нас не му е минало през акъла това, което говори Поппандов. Страшна мерзост, много долно съзнание, изключителна първобитщина! Потресен съм как такова нещо може да хрумне на някого. Това същество не може да се сравни въобще с Калата, не може да му стъпи и на малкия пръст. Калата е емблема, епоха в нашия театър. Първи беше с научен текст, първи идваше в гримьорната. Някои не го разбират този морал.
– Бихте ли дали бонуси на актьорите в Сатирата?
– Да. Допълнителното материално стимулиране тази година беше в такива размери, че мои колеги ми се обадиха по телефона и казаха, че съм Дядо Коледа – никога досега не били получавали толкова пари.
Отвърнах им, че съжалявам, задето не мога да им дам повече. Хората, които са си отдали живота на театъра, заслужават стимулиране.
– Защо предишни директори са търпели някои да не работят?
– Не го коментирам това нещо. Аз, докато съм в Сатирата, това няма да го бъде. Иван Попйорданов се е опитвал да пенсионира Поппандов. Павел обаче дошъл и си откраднал документите. Когато дойдох, Иван ми каза: „Аз се отървах от този, сега ти му мисли!“.
– Поппандов казва, че сте парашутист…
– Сложен съм като временно изпълняващ длъжността от министерството. Ще се радвам, ако Павел си направи платформа и спечели конкурса. За мен е важно, че правителството подкрепя културата. Поппандов дори казва, че в кабинета съм си сложил снимки, за да плаша. Виждате обаче, че освен на Бойко Борисов имам фотографии и на близки мои приятели.
– Били сте вреден, насаждали сте страх, бъркали сте се в репертоара…
– Разбира се, че ще се бъркам в репертоара, аз отговарям за това. През 2012-а имаме 4000 зрители месечно в Сатирата. През януари 2013-а, една година след идването на екипа ми, зрителите са близо 9000. Само това ме интересува, то е единствената ми аргументация пред българския данъкоплатец. Парите, които се отделят, трябва да си ги заслужим и да бъдем много лоялни към обществото. Трябва всеки ден да се борим, да доказваме смисъла от това да ни дотират.
– Според Поппандов заместникът ви Васил Банов бил хитрец, лицемер, забележителен провокатор, който стоял в сянка…
– Васил Банов е човек, който създава принципи и логики и поставя на първо място театъра. Всичко друго за него не е важно. Благодарен съм на екипа, който аз съм избрал. Банов е пенсионер, но го поканих да работи с мен в Сатирата. Ако пенсионера Поппандов някой го извика някъде, и той ще отиде да работи. Васил Банов го познавам от 40 години.Той има сериозен опит, на който стъпваме, беше зам.-директор на „Сълза и смях“. Всеки театър има нужда от здрава ръка.
– Наричали ли сте Стефан Данаилов „въздух под налягане“, а Вежди Рашидов – „карикатура“?
– Със Стефан Данаилов сме в много добри отношения. Онзи ден му казах, че дъжалявам за нещата, които насаждат помежду ни.Той отвърна, че е наясно. С Вежди Рашидов имахме една закачка, тъй като и двамата с него сме художници. Онова, което циркулира като клюка, е извадено от контекста на шегите ни на тема „финансиране на българското кино“. Пак ще кажа, че единствено това министерство успя да организира така финансите, та да се развиват българското кино и театър.
– Рашко Младенов преди време ви освободи от Сатирата. Върнахте се като директор и предприехте кардинални промени. Какво пречи на други театрални директори да са реформатори като вас?
– За това трябва дупе. Освен всичко друго направих нашия антракт 30 минути, а и вече започваме в 19,30 часа. В паузата има безплатно кетъринг и чаша вино за зрителите. Театърът трябва да се превърне в изживяване.
От известно време имаме и детско-юношеско театрално и киностудио и е пълно с млади хора при нас. Поканих и най-добрите представления от ВИТИЗ – след като се изиграят там, да бъдат показани и на професионална сцена. Трябва да има приемственост.
– Поппандов казва, че във вашата професия са пагубни алкохолът, главозамайването и угодничеството към властимащите…
– Аз съм пияница според него (смее се)? В момента съм пиян, ако го питате (смее се още по-силно)… Какво да кажа на този плиткоумен анализ?!
– Намеква, че го е страх двамата да не попаднете в ситуация, при която да се стигне до физическа саморазправа помежду ви. Не знаел какви ще са последиците…
– Буен съм, но физическата саморазправа не решава нещата. Други битки са ми приоритет. Ето, днес опашката за билети стигаше до ул. „Раковски“. Това е важното за мен.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи