Албена – дъщерята на Тодор Колев: Вярвам, че баща ми ще се оправи! ИНТЕРЮ

Албена Колева с баща си Тодор Колев

  Албена Колева, дъщерята на Тодор Колев, преживява един от най-тежките периоди в живота си. Неотдавна се появиха информации, че големият актьор е постъпил отново в болница, тъй като състоянието му се влошило. Преди време на Тодор Колев бяха поставени метални импланти. От около 2 години той страда от рак на белия дроб. Неотдавна стана ясно, че разсейките са засегнали костите и гръбначния стълб.

– Албена, как е баща ви? Някъде се появиха информации, че той вече не може да говори и е постъпил в тежко състояние в болница?
– Това са глупости. Той си говори и е контактен. Вкъщи си е, но всеки ден го водя до болницата за изследвания. Това са рутинни процедури. Правиха му операция на крака в началото на януари. Поставени му бяха метални импланти. Хирургичната интервенция беше извършена от смесен екип травматолози и неврохирурзи. Операцията беше успешна, като целта е отново да проходи. А иначе нека си пишат, каквото искат. Тези неща не са толкова важни за нас.

– Кой го кара до болницата?
– Аз, с личния си автомобил. Засега е още на инвалидна количка. Днес сме пак на контролен преглед.

– Самата вие преживяхте операция горе-долу по същото време.
– Да. Махнаха ми жлъчката. Беше безкръвна операция и мина леко. Вече има съвременни методи. Лекарите си свършиха работата, както трябва. Сега съм добре.

– Как съчетавате грижите около баща си с работата в театъра?
– Трудно е, но не се оплаквам. В момента репетирам „Ромео и Жулиета“ във Военния театър. Аз съм дойката. Играя и в Народния в „Животът е прекрасен“, както и в „Любов, щастие и милиони“ в „Сълза и смях“. Това е една пиеса за тези мечти, от които не бива никога да се отказваме, защото не се знае в кой момент съдбата ще се окаже благосклонна към нас.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*