Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г.. В СУ „Св. Климен Охридски“ е завършил журналистика. През 1984 година защитава докторантура по социология. Ръководител е в Пловдивския университет „П. Хилендарски“ на катедра „Критическа и приложна социология“. Управител е на социологическа агенция „Скала“ от 2002 г. През ноември 2011 г. Томов обявява публично, че напуска Пловдивския университет, като следствие на присъденото близко време преди това звание „доктор хонорис кауза“ на бившия селекционер и футболист Христо Стоичков. В своето открито писмо до ректора на университета Светозар Томов пише: „За мен е известно, че присъждането на най-високото академично звание на личности, които са се доказали с уменията си преди всичко да ритат топка, за университета се е превърнало в традиция.
Но, случаят с г-н Стоичков е връхът на тази срамна традиция имайки предвид факта, че става въпрос за впечатляващо необразован и неук човек“. Това писмо е посрещнато с бърза реакция от страна на потребителите на социалната мрежа Facebook, където е публикувано първоначално.
– Господин Томов, вие бяхте модератор на един много интересен форум – представители на партии с различна идейна насоченост се събраха на едно място и подписаха документ, който да гарантира честните избори. Кое от предложенията ви се стори най-интересно?
– Предложението на представителката на „Нова алтернатива“ за обработка на изборните резултати още в самите секции. Не е невъзможно да се организира и на практика би ликвидирало вероятността за почти всички възможни изборни измами.
– Откъде ще дойде най-голямата съпротива срещу опитите да се сложи спирачка върху манипулациите в деня на вота?
– Подозирам управляващите. Дано подозренията ми се окажат неоснователни.
– Като социолог имате поглед върху различни избори. На какви избори по принцип манипулациите са най-чести и конкретно кога според вас това най-много е повлияло за крайния резултат?
– На местни избори и по-точно – на кметски избори, където вотът е мажоритарен и когато нещата са „на кантар“. Тогава конкуриращите се щабове изобщо не подбират средствата.
– Възможно ли е случилото се в НДК на конгреса на ДПС да повлияе на изборите? Ще се отрази ли то на етническото равновесие в страната?
– Очаквам, че смяната на лидера ще доведе до известно „отваряне“ на партията и мобилизация на електората й. Колкото до нападението, ако е индивидуален акт на психически неуравновесен човек, постепенно ефекта от него ще отшуми. Но ако е политическа акция, е индикатор за много сериозно вътрешно напрежение в ДПС, което може да доведе и до следващи сътресения в партията. Надявам се процесите в ДПС да не доведат до изостряне на етническото напрежение.
Но ако това се случи, ще нараснат и шансовете на националистически ориентираните партии.
– Вашата оценка за референдума? Кой спечели и кой загуби в политически план? Как ще коментирате оценката на самите политици?
– Референдумът, при този въпрос и при тази активност, няма ясен резултат. Според мен беше далече по-смислено провеждането на референдум „за“ или „против“ ядрената енергетика по принцип. Тогава информационната кампания щеше да бъде далече по-истинска, а избирателната активност-по-висока. Сега много от хората, които са против развитието на ядрената енергетика, не гласуваха, защото нито един от двата отговора не даваше възможност да се изрази такава позиция. В политически план загуби преди всичко ГЕРБ, защото се видя, че е минало времето, когато мнението на Борисов можеше да предизвика сериозна електорална подкрепа. Но и БСП, застанала изцяло в подкрепа на вота „за“, не постигна кой знае какъв резултат. От по-влиятелните партии сякаш „България на гражданите“ спечели най-много, призовавайки към бойкот. В такава ситуация е обичайно всички политици да се правят на победители, но всъщност изявен победител няма.
– В последните десетина години малко преди изборите винаги се случва някаква „изненада“ – нова формация, нов лидер или нещо подобно. Имате ли усещане, че това ще се случи и на парламентарните през лятото?
– Да, допускам, че това е възможно да се случи, защото твърде много избиратели искат да сменят политическия си избор и не са доволни както от управляващите, така и от основните опозиционни партии. Но не е сигурно в никакъв случай, до изборите има малко време, а и в кампанията големите и малките партии ще са твърде неравнопоставени.
– Защо много от партиите на прехода се свиха до минимум, а БСП продължава да е една от най-стабилните партии?
– Защото немалко българи имат леви и етатистки очаквания от властта, това ги ориентира към ляв политически избор, а БСП успешно руши в зародиш всички опити да се изградят леви алтернативи на тази партия.
– Ще успее ли ГЕРБ да повтори резултата си от предишните избори?
– Не, това е изключено. Ще има наказателен вот срещу ГЕРБ, въпросът е колко мощен ще е той. Но и със значително по-слаб резултат ГЕРБ не е без шансове да ги спечели.
– Вие сте наблюдавали много избори и знаете къде успяват и къде се провалят повечето от нашите политици. Къде?
– Успяват главно поради провалите на политическите си конкуренти. В този смисъл демократичният политически живот у нас след 1989 г. може да се опише като низ от политически провали.
Провалят се преди всичко поради липсата на стратегии, надхвърлящи периода на един мандат. Когато политиката е гола борба за власт, обикновено става така. Съвкупният ефект се изразява в отчуждението на българския народ от политическия елит.
– Ако ви поискат съвет, какво бихте им казали, за да са успешни политици?
– Че старият принцип – „честната политика е най-добрата политика“, е приложим и в България. Просто никой не го е пробвал сериозно и за достатъчно дълго време.
– Коя е най-голямата разлика между европейската политика и нашата?
– В развитите демокрации институциите – и държавните, и тези на гражданското общество – са фактори, с които политиците трябва непрекъснато да се съобразяват, преследвайки своите егоистични или колективни цели. У нас политиците контролират институциите, а трябва да е обратното, за да усетим по-релефно не толкова пороците, колкото достойнствата на една демократична политическа система.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи