Виж първата “Мис България” 1929 г. - скандалната Люба Йоцова!

Когато столичният вестник „Зора“ на 49-годишния Данаил Крапчев решава да се нагърби с конкурса за „Мис България“ през зимата на 1929 г., никой не подозира, че освен хвалби и завист тази инициатива ще предизвика възмущение и отпор дори у самите жени. Някои вестници наричат проявата „печално обществено явление“, а Българският женски съюз излиза в собствения си вестник с ядни думи: „Като че всичката е наред, та остана само тая грижа – да търсим първенство в красотата… Отечеството плаче и стене за честни, работни и сериозни гражданки, а ние си уреждаме зрелища… Каква обида и гавра с морала, добродетелта и дарованието!“.

Вестник „Зора“ си прави оглушки, както се казва, и организацията продължава с пълна пара, защото няма време – в Париж готвят конкурса „Мис Европа“ и ние сме поканени да участваме. Регламентът е простичък: В

конкурса могат да участват само госпожици между 16 и 25 години, неомъжени, български поданички. За ученички конкурсът е „изрично забранен“. Всяка кандидатка трябва да изпрати в редакцията на площад „Славейков“ № 1 биографични данни и три снимки: анфас, профил и цяла фигура.

Снимките трябва да са без ретуш, а облеклото – обикновено. Сигурно фотографските ателиета в тези дни са имали доста работа. Но в редакцията се получават едва двеста пратки с портретувани госпожици. Или девойките по това време са много свенливи и боязливи, или българските родители тогава яко възпират подобни девичи пориви – от страх, че на момичето може да му излезе лошо име, да не може да се омъжи. В журито има само една жена – оперната певица Констанца Кирова, другите са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, професор Асен Златаров, художниците Стефан Иванов, Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев.

Люба Йоцова представя тоалет с български шевици

На 26 януари журито се събира и след пет часа paбота избира осем госпожици по снимки. За да стане все пак събитието зрелищно, на отхвърлените хубавици се предоставя втори шанс – да се представят „на живо“ в столицата, на специален бал. На кандидатките от провинцията редакцията поема разходите по пътуването. В „Зора“ е съобщено: „За да се даде възможност и на най-бедните хубави девойки да се явят на бала, цената на входа аа дами е малка, не се изискват специални вечерни тоалети, а може само с обикновени спретнати рокли“. С други думи: „Пепеляшки, елате, дори с метлата в ръце, пак ще ви разпознаем!“.

Можем да сме сигурни – на 30 януари, на бала в Градското казино (днешната Столична художествена галерия) в Градската градина, няма дами в обикновени „спретнати“ дрехи. Там се появяват изумително елегантни млади жени – то са едни кожи, шлейфове, шапки… Салонът е претъпкан, зрители се тълпят и вън. Казиното сияе от феерично осветление, два оркестъра вътре

: Избор на „Мис България“ (Люба Йоцова), 1929 г.в Градското казино (днес СГХГ)

подгряват настроението, присъстващите високо коментират: кой е шил роклите, кой е майсторил шапките, чии ръце са сътворили прическата, откъде са купени обувките… Допълнително са избрани 32 госпожици. Час и половина журито – умува върху 40-те кандидатури и не може да вземе решение. Накрая определят три красавици. „Мис България“ става Люба Йоцова, а подгласнички – Нора Трифонова от Пловдив и Радка Станишева от Кукуш. За Люба Йоцова журито се произнася, че има „стройна фигура, красива глава и изразителни очи“, за Нора Трифонова – че притежава „свежа и открита хубост“ и за Радка Станишева – че е „нежна и прелестна“. Никакви данни за височина, гръдна обиколка, килограми… Няколкото запазени снимки на „миската“ от това време само ни подсказват, че представата за женска красота е променлива. А може би фотографското изкуство по това време все още не е способно да улови аромата на уникалния дамски чар.

Вестта е посрещната в Казиното с „френетически ръкопляскания“ в два часа след полунощ. В „тържествения церемониален парад“ най-отпред върви „свенливо усмихващата се“ Люба Йоцова, водена под ръка от художниците Стефан Иванов и Андрей Николов. След тях писателят Добри Немиров е хванал подръка двете „почетни хубавици и подгласнички“. След тях ситнят останалите красавици, членовете на ржурито и кортежът на артистите.

Люба е родена във Враца, живее в София. Завършила е френски колеж в Русе, а покрай единия си брат, женен за австрийка и живеещ във Виена, знае и немски език. По майка е сродена с Етрополе и етрополската „дружба” в София й подарява за конкурса етрополска носия – „бръчник“.

И бащата, и двамата братя на Люба са тежки търговци. След избирането си, тя получава много подаръци – тоалети, шапки, обувки, бижута. Както и предложения да бъде обслужвана безплатно и задълго в парфюмерийни магазини, фризьорски салони и ресторанти, кина, театри… Най-реномираната ни фабрика за парфюми на В. Папазов лансира нов одеколон „Люба“, появява се и нов сладолед „Люба“ в известния ресторант „Юнион палас“, цигарената фабрика „Томасян“ пуска серия папироси с нейния образ на кутията, а застрахователно дружество „Балкан“ й прави безплатна застраховка „живот“ за 500 хиляди лева.

Люба Йоцова потегля за Париж в началото на февруари. Там журито избира за „Мис Европа“ унгарката Ержибет Шимон. Люба подарява на победителката „стъкло розово масло“. След завръщането си се омъжва щастливо за юриста Веселин Веселинов. Децата й си спомнят, че до края на живота си пази палто, дар от модистката Райна Ракарова, и разкошен шал с бродерии от друга известна модистка – Пелагия Видинска. Твърди се, че нашата първа „миска“ е имала предложение да остане в чужбина, но тя, правнучка на първия български дипломат Иван Замбин, предпочела родината си.