Почти всяка година в средата на януари напрежението между България и Македония се покачва. Причината е паметна плоча в центъра на македонската столица Скопие, която цели да напомни едно показно убийство, извършено през 1928 година и получило отзвук в цяла Европа. Почти всяка година плочата поставя от български националисти и винаги ден следва бива разбита и изхвърлена във водите на Вардар.
Става въпрос за плочата, която увековечава атентата на младата българка и активистка на ВМРО Мара Бунева срещу юриста на Скопската област Велимир Прелич. Преди да бъде убит, в края на 1927 година Прелич издава заповед, с която са арестувани десетки активисти на Македонската младежка тайна революционна организация.
Арестите стават известни като Скопския студентски процес. Задържаните са обвинени в противодържавна дейност и са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи.
По това време Вардарска Македония е провинция на Сърбия и сръбските власти правят опити да асимилират българското население, което преобладава в размирната област. Тази политика на Сърбия се посреща с яростен отпор от активистите на ВМРО. В тези години организацията е на върха на славата си, разполага с финансови средства и с огромна власт в Пиринска Македония, в която практически българската държава отсъства. Тези фактори позволяват на ВМРО да използва немалък ресурс при войната си със сръбските власти. През 20-те и 30-те години на миналия век водената от Иван Михайлов организация често включва в арсенала си от действия показните убийства и дори самоуби йствените атентати. Такъв е случаят с Мара Бунева.
Родената в град Тетово през 1901 година българка е третото от шестте деца в семейство на Никола Бунев, който е участник в борбите за българска църковна независимост. От 1915 до 1918 г. Никола Бунев е кмет на Тетово.
Мара Бунева получава добро образование. Между 1915 и 1917 г. тя учи в скопската стопанска гимназия, а висшето си образование получава в Софийския университет. В София Бунева се запознава с офицера от българската армия Иван Хранков. Той е най-добрият приятел на любимия й брат Борис. Малко след запознанството си македонската девойка и българският офицер се женят. В годините, в които учи в София, Бунева е привлечена във ВМРО от брат си. Тя изпълнява тайни поръчки на организацията, като на няколко пъти минава тайно границата между България и Македония с конспиративни задачи.
Голямата й мисия обаче идва в края на 1927 година. Тогава тя е избрана от организацията да накаже сръбския юрист Велимир Прелич заради гоненията му срещу българите в Македония. Убийството трябва да бъде дръзко и показно, за да послужи за назидание на останалите сърби с властови позиции във Вардарска Македония. Бунева не се поколебава да изпълни поръчението.
В студения 13 януари 1928 година тя чака Велимир Прелич на стария Камен мост на Вардар, който е едно от най-оживените места в центъра на Скопие. Когато Прелич преминава по моста, Бунева се насочва към него, вади пистолет и го разстрелва от упор. Веднага след това младата българка насочва пистолета към гърдите си и прострелва и себе си. На мястото на атентата веднага пристига полиция. Бунева е все още жива. Запитана от сръбски офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.
Сръбските власти полагат всички усилия, за да спасят живота на Мара Бунева. Тя им е необходима жива, за да могат да разплетат пъзела на мокрите поръчки на ВМРО. Мара Бунева обаче побеждава и този път. Тя умира от раните си ден след атентата.
Терористичният акт на Бунева привлича вниманието на европейската общественост, френски вестник я нарича македонската Шарлот Корде.
Друг вестник – „Франс“, пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. В своя публикация австрийският „Тагеспост“ коментира: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство“.
По ирония на съдбата другият брат на Мара Бунева, който се казва Васил, става сръбски офицер и приема името Василие Буневич. През 1942 г. Борис Бунев му отива на гости в Белград, но Буневич му затръшва вратата с вик: „Яс немам брат!Ю.
Веднага след комунистическия преврат през 1944 година Борис Бунев е арестуван в София и е изпратен в лагера в Белене. Там той престоява до 1953 г, когато след смъртта на Сталин е освободен с разсипано здраве.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи