Бащата на Илия Павлов, Павел Найденов отвори клуб за запознанства!

  Трудно е да живееш, когато си загубил всичко. Но аз упорито опитвам да вървя напред и да съм щастлив, доколкото мога, ако въобще го мога“, споделя Павел Найденов. На 1 февруари почерненият баща на Илия Павлов отбеляза 2 години от жестокия разстрел и на други свои близки – дъщеря си Славка и внучето Пол.

Да, бай Павел се опитва да продължи живота си.. Всяка сряда вечер той и приятелите му спретват „Нощ на тангото“ в пиано бар „Парадайс“ на столичната ул. „Цар Калоян“. На партито, което започва точно в 20 часа, присъстват хора на различни възрасти. Всички те са ентусиазирани да си прекарат колкото се може по-забавно. За начинаещите е предвиден треньор, който с усмивка на лице обяснява какво трябва да се прави, та да не настъпва кавалерът своята дама.

„Много се радвам, че намерих още един начин да изпълвам хората с щастие. Иска ми се те да се разтоварват при мен. Аз също обичам танго и смятам, че това е танцът на всички времена и на всички влюбени. Човек се зарежда много позитивно с енергия, докато е на дансинга. Приятно ми е да наблюдавам присъстващите. Особено по-възрастните двойки, когато се завъртят в ритъма на „Две потни бузи“ и залепят муцунките си. Идват всякакви – някои са ми приятели, други не ги познавам. Хапват, пийват, играят. Това ни остава от живота“, разправя възрастният мъж, на когото голяма част от родата бе избита.

Човекът, който обяснява стъпките на начинаещите, е красив младеж от Аржентина. Треньорът танцува с всички присъстващи и е истинска атракция.

„Старая се да е весело. И забелязвам, че вече има редовни присъстващи. Стават и приятни запознанства. Човек може да си намери и гадже, ако е дошъл сам. Ухажори не липсват, както и дами, копнеещи да запълнят самотата в сърцето си“, обяснява бай Павел пред журналисти. А докато разказва, похапва ореховки – любимите му сладки.

Петъците Найденов е посветил на българо-руската дружба. Момичета на средна възраст от бившите съветски републики усилено танцуват под звуците на естрадна музика. Звучат и български, и руски шлагери. Девойките са толкова ентусиазирани, че често забравят питиета си по масите.

Петък е денят, в който заведението на Найденов се пълни с русофили. Лее се водка, вдигат се тостове, които често водят до гърлен смях в залата. Не липсват и шеги, и закачки. Някои от приятелите на домакина се майтапят, че мадамите наоколо са момичетата от балета на СССР.

И то не само заради грациозността им на дансинга, а и заради цялостното им излъчване.

„Всички са добре дошли – не връщам никого. Има си атмосфера в заведението. Ако възникне любов – няма лошо. Това е най-великото чувство на земята – не мога да го спирам. Аз продължавам да живея, опитвам се да съм щастлив човек, макар че както обясних вече, няколко пъти моето щастие е леко, така да кажа, назъбено, не е пълно. Тежко ми е, че загубих децата. Но живея заради внуците, искам те да са добре, да са живи и .здрави, да напредват и да ме радват. Цялата ми енергия е насочена към тях. За себе си няма какво да мисля. Работя, така гледам да притъпя тъгата ама не мога – трудно се получава. Понякога през заведението минават приятели на Славчето и Илийчо — хем се радвам, че ги виждам, хем се натъжавам. Трудо е да живееш, когато си загубил всичко, но аз опитвам да вървя напред“, откровен е бизнесменът.

Той e щастлив, че и във време на криза при него все има хора. Дали заради услугите на спортния му център, или заради забавната програма, която постоянно се променя – няма значение. „Всички, които идват, са хора, запазили топлината в отношенията си.“

 

Върти бизнес с контактни лещи

Освен заведение Павел Найденов върти бизнес и с контактни лещи. Предприятието му се намира близо до столичния квартал „Суходол“. Промишлените сгради там са построени още преди 10 ноември 1989 г. Бащата на Илия Павлов ги взел, за да ги реконструира и превърне в печелившо звено.

Бай Павел искал да развива на това място и хранително-вкусова промишленост – салати, закуски и т.н. Пак на територията на същия имот е отворен и лекарски кабинет с много добър очен диагностик. Бащата на Илия Павлов стопанисва и фабрика за производство на перилни препарати в Божурище. Тя обаче работи на минимални мощности заради конкуренцията на вносните прахове, които идват от съседни нам страни.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: