Освен като водещ на „Господари на ефира“, какъвто е в момента, Румен Угрински спечели вниманието на зрителите и от превъплъщенията си в „Пълна лудница“. Макар че, преди да блесне от телевизора, беше тотално неизвестен, актьорът бързо набра слава с образите на майор Егаси Костов и неподкупния митничар Спартак Тишански, които играе в комедийното шоу на Маги Халваджиян. Именно той е и човекът, който първи открива таланта на Угрински за пред камера и го изважда от неособено перспективната кариера на актьор в Кукления театър.
Всъщност, преди да реши, че иска да става актьор, днешната звезда от „Господарите“ мечтаел да следва медицина. Това било и желанието на майка му Анна, защото много добър медик бил нейният съпруг Георги, баща на Румен. За съжаление, човекът си отишъл рано от този свят още преди момчето да завърши училище. В крайна сметка по-малкият му син избрал да поеме по пътя на батко си Антон, който изкарал висше в НАТФИЗ и до днес продължава да играе на сцената на Варненския театър.
„Той е по-голям от мен с 9 години и учеше в един клас заедно с Кръстю Лафазанов и Мая Новоселска. Силно поколение, във випуска бяха още личности като Теди Москов и Леонард Капон. Бях в тяхната среда, гледах неща, които правят, и виждах огромната разлика между тях и студените от драматичните класове. За мен тези от драмата нямаха чувство за хумор. Докато хората в „Кукли“ бяха уникални“, категоричен е Угрински.
- Румен с жена му Биляна и дъщеричката им Анита, която върви по техните стъпки
Макар да говори с гордост за таланта на батко си, водещият на „Господарите“ никак не обича да повдига завесата на личния си живот. Малцина от колегите му са наясно, че по линия на баща си той е поляк. Прадядото на Румен и негов приятел дошли от Полша у нас. Двете семейства имали момче и момиче, които после се оженили помежду си и на практика актьорът днес се пада техен внук.
По линия на майка си Румен е арменец. Госпожата се казва Анна – Сарпухи Саркиз Папазян и е уважаван детски педагог в Благоевград, където живее и до днес. Навремето нейният баща и дядо на Румен бил един от най-известните златари в София и имал собствено ателие в центъра на столицата. Арменският произход на актьора пък е чест повод за шеги с колегите му от „Господари на ефира“ и „Пълна лудница“, които се бъзикат, че е взет с връзки в екипа на продуцента Маги Халваджиян, който не пропуска да парадира с факта, че е арменец.
На малкия екран и в кукления театър Румен може да няма никакви проблеми, но стане ли дума за жените, актьорът свежда поглед надолу и леко се изчервява. Признава, че не му е лесно с нежния пол и си глътва езика, когато е в компания с красиви дами.
„Много съм притеснителен. Ставам пълен темерут, когато край мен има хубави жени. Глътвам си граматиката и нищо не мога да кажа. Изглеждам скучен по този начин, а всъщност съм човек с чувство за хумор“, не крие стеснителния си нрав Угрински.
За щастие актьорът вече не се притеснява за отношенията си с жените, защото отдавна е намерил тази с главно “Ж” в живота си. Тя се казва Биляна Казакова и също е актриса. Освен това е сестра близначка на Весела Казакова, но Румен никога досега не е бъркал съпругата с балдъзата си, защото двете не си приличат особено много.
Най-голямата радост в актьорското семейство е дъщеря им Анита. Момиченцето още е в началните класове, но вече проявява интерес към професията на родителите си и е изключително музикална и артистична. Румен Угрински гледа да прекарва всяка своя свободна минута с нея. Освен в игрите с малката намира отдушник от напрежението в работата и с готвене. Запален кулинар е и готви манджи „да си оближеш пръстите“. Любимият му специалитет и е италианска паста – талиатели с три вида сирена и месо, задушено в масло.
Щял да се пребие на “Червената шапчица”
Инфарктните моменти в театралния опит на Румен Угрински не са малко. Актьорът обаче си спомня един доста опасен инцидент, при който буквално се пребил пред очите на нищо неподозиращата публика в салона на Кукления театър.
„Правихме „Червената шапчица“, но там вървеше ремонт и всичко беше изнесено на авансцената. Дори бяха махнати 3-4 реда от столовете на публиката и бяха сложени огромни прак-тикабли – кубове на височината на сцената. Играех вълка. С една огромна маска върху главата съм и ходя по сцената, ама почти нищо не виждам напред, само тук-там по нещо мяркам с периферното зрение. И на едно музикално парче, в което вълкът пее и излиза, вървейки напред – стъпвам не върху един практикабъл, а между два такива. А между тях имало луфт, но аз не виждам от маската къде стъпвам. Кракът ми хлътва. Дупката се разширява. Пропадам. Огромните кубове се превъртат и с удар тряскат главата ми. Причернява ми от болка. Заклещ-вам се между тях. Няма кой да ме извади. А отдолу и публиката се тресе, ама… от смях. Мислят, че е номер, че е част от спектакъла. Колкото по се боря, толкова по-силно публиката се залива от смях. Щях да си погина в този костюм и затиснат от кубовете. Грохнах. По едно време успях да избутам един и се освободих. Имах травми, болеше ме, но нали оцелях…“, споделя перипетиите си Румен Угрински.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи