Минчо Празников е роден в Дряново на 9 февруари 1938 г. Кръстен е на своя дядо – Минчо, който бил опълченец в боевете край Шипка. Атрактивната му фамилия идва от прякор, лепнат на прадядо му, който оправдавал отсъствията си от училище с многото църковни празници в християнския календар.
Цели 22 години работи като синоптик във Военновъздушните сили, а след това в Националния институт по хидрология и метеорология. Женен е за Цанка Бошнакова – Празникова, която е професор в Медицинска академия.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Най-вече да бъда жив и здрав, да са до мен всичките ми близки, да сме щастливи. Пожелавам и на целия български народ да има търпението и куража, за да види светлото бъдеще. Ще ми се младите хора да остават да работят в България, а тези, които са я напуснали, да се върнат.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– За мен 2012 г. беше студена зима и горещо лято. Аз като синоптик първо гледам на изминалите месеци от професионален план, а след това от личен. Вълнувам се много от метеорологичните въпроси – с тях живея. В личен план нищо особено неми се случи. Нямаше изненади. За 2013-а също не предвиждам изненади, дори и за времето. Обикновено прогнозите се правят за 2 седмици напред. Останалите писания или говорения са просто хипотези. Аз лично никога не съм се занимавал със сезонни прогнози.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Бих се зарадвал, ако някой ми подари лека кола или нещо по така. Обаче нямам познати с толкова големи възможности. Обикновено ми подаряват дрехи, и то пуловери и ризи, бръснарски принадлежности, одеколони. Получавам дребни подаръци. Това е нормално, нали ви казвам – приятелите ми са много добри хора, но нямат възможности и средства. Аз се задоволявам със скромни неща. Е, термометри не са ми подарявали, защото знаят, че имам 5 вкъщи. Имам и 3 баромотъра. От синоптичен инструментариум нямам нужда.
– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Старите приятели и близките. Всички те са доказали верността си с годините, връзките ни са изпитани.
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Много неща са минали през главата ми, но са твърде лични, за да ги споделям.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Рождените дни вече не ме радват, защото отдавна не съм на 25. Всяка година ми тежи. Но си казвам: „Да съм здрав, пък докъдето ми е писано – дотам ще карам“, празникът минава с почерпване. Нищо особено – рожденият ми ден е като всеки друг ден. Правя софра с ракия, вино, салати и свинско месо. Старая се. Не може да мина с кафе и шоколадов бонбон – така черпех през студентските си години, които бяха толкова отдавна, че съм напът да ги забравя.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не, старостта е природен закон. Мисля, че всеки трябва да извърви по пътя си – от юношеството през младостта до старостта. Нито се притеснявам, нито се страхувам от остаряването. Приемам хладнокръвно всичко, което ми се случва. Човек трябва да мисли позитивно за нещата, които се случват в момента, а не за края на света и задгробния живот. Каквото трябва да ни се случи, ще стане така или иначе. Излишно е да се натоварваме с мисли за смъртта.
– Как виждате себе си след 20 години?
– Охо, след 20 години не се виждам, но вероятно ще гледам света някъде от високо. За близките една-две, че дори и 3 години имам един основен план – да си пазя здравето. Ето, задава се нов грип и трябва да взема мерки. При младите заболяванията минават по-лесно, докато при нас протичат с усложнения. Радвам се, че тази година зимата протича без особени заледявания, което е добре за хората. Аз лично си стоя вкъщи, когато навън е хлъзгаво.
– Какво е времето в душата на Минчо Празников?
– Слънчево. Настроен съм позитивно към света и това ми помага да живея в това трудно време.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи