Виолета Марковска от „Столичани в повече“ ще участва в танцов спектакъл ..Любовни сезони“ на 18 февруари в столичната зала „Рейнбоу плаза“. Поканата за тази изява идва от нейния партньор от шоуто „Денсинг Старс“ Атанас Месечков.
Освен професионален състезател по танци той се изявява и като модел в различни реклами.
– Познавахте ли се преди участието си в „Денсинг Старс“, където бяхте запомняща се двойка?
Виолета: Запознахме се преди 5 години.
Атанас: В „Денсинг Старс“ трябваше да танцувам с Надежда Михайлова. Очаквах на репетицията да се появи една по-зряла жена, а изведнъж видях през прозореца Виолета – суперфино момиченце, което върви към залата. Оказа се, че Надежда имала много ангажименти и не урпяла да вмести шоуто в графика си.
В.: След „Денсинг Старс“ имахме няколко общи участия, а сега сме заедно заради проекта „Любовни сезони“. Не си звъним през две минути по телефона. Не се търсим за глупости като счупен нокът или нещо подобно.
– Виолета, вие явно искате да продължите да танцувате?
В.: Така е, защото танците зареждат. Много хора дори ме упрекват, че не съм започнала да се занимавам професионално с танцуване след шоуто.
А.: Истината е, че ако започнеш с танците на по-късна възраст, не можеш да се развиеш професионално. Вили има данни за танцьорка, защото е слаба, грациозна и гъвкава.
– Случвали ли са се гафове в работата ви?
А.: На финалния танц в „Денсинг Старс“ получих бяло петно и забравих стъпките.
В.: На една от репетициите пък аз му разбих устата и после трябваше да го шият в „Пирогов“.
А.: Имахме поредица от завъртания. точно тогава бяха пристигнали гости от чужбина и искахме да покажем колко сме добри.
Реших, че ще я завъртя по-силно, но тя точно тогава вдигна лакътя си, за който имаше закачена гривна, която буквално ми разкъса устата. На репетициите за спектакъла също имах инцидент – танцьорките ме изпуснаха от три метра височина и три дни бях абсолютно неподвижен.
– Защо решихте да направите постановката сега?
А.: Реализацията на такава идея е трудна. Хората в България не вярват много на млади таланти. За Вили никога не съм се съмнявал, че ще бъде част от този спектакъл, и я поканих първа. След това предложих и на другите участници, сред които има хора от трупата на Нешка Робева, от ансамбъл „Българе“, както и Алфредо Торес.
В.: Тъй като не съм професионален танцьор, ще се включа само в два танца – румба и танго, които са много сложни.
– Ще се играе ли постановката в бъдеще?
А.: Да. На първи март ще бъдем в Стара Загора, през април сме във Варна и Габрово, по-късно ще гостуваме в Пловдив и Бургас. Идеята е да направим 12 представления и след това да започнем разработването на нов спектакъл. Планираме и турне в САЩ, но за него са нужни време и средства.
– Има ли публика за такива изяви? Спектаклите на Нешка Робева например пълнят Зала 1 на НДК.
А.: Има публика. Нашата цел е да достигнем до това ниво, на което е Нешка, защото тя е утвърдено име и благодарение на това пълни Зала 1. Започваме с нещо по-малко, за да докажем какво можем.
– Виолета, вие имате ли ангажименти в театъра?
В.: Пътувам заедно с Искра Радева, Жоро Кадурин и Мария Статулова с постановката „Имам нужда от теб“. Скоро завърших и снимките на нов български филм – „Жената на моя живот“. Играя главната роля на кюрдка, а партньорът ми е истински кюрд от Ирак. Дори ми се наложи да напиша част от неговите реплики, за да мога въобще да запомня кога той свършва своята част. Очаквам премиерата през октомври. Скоро приключиха и снимките на четвъртия сезон на „Столичани в повече“.
– Печелите ли добре от работата си?
В.: С танци в България богат не можеш да станеш. Това е много скъп спорт – само обувките струват 200 лв., а се износват за две седмици.
– Смятате ли, че на хора като Нешка или Стоянка Мутафова им е било по-лесно, отколкото на вас днес?
А.: Тяхното поколение е било подкрепяно и насърчавано от държавата. Когато готвих проекта си, търсих много помощ от различни институции. Всички ахваха, но пари никой не отпусна.
– Какво ви мотивира тогава да продължите да работите?
В.: Аз специално никога не съм искала да съм много известна или да съм първа дама в киното. Не искам да съм постоянно по кориците на списанията и да занимавам хората със себе си. Просто искам да работя това, което ми харесва. Всяко излизане на сцената е като влюбване – усещаш пеперудите в корема си.
А.: Важното е да гориш в работата си. Аз не бих се отказал от нея дори ако трябва да танцувам с една шапка на „Витошка“.
Всяко лято на булеварда виждам едно момче, което танцува на песни на Майкъл Джексън. Ако го бях срещнал пак, щях да го поканя за спектакъла, защото е страшно талантлив.
В.: На мен ми се къса сърцето, като видя таланти, които нямат шанс в живота. Не всеки има късмет като мен.
Моята първа роля дойде случайно. Просто една жена реши да ме снима, прати снимките в „Ню Имидж“ и предопредели съдбата ми.
– Кои са учителите ви?
В.: Работата с американски актьори за мен е много важна. Колкото и Жан Клод ван Дам да е повече екшън звезда, отколкото артист, само контактът с него те обогатява. Шансът да го гледаш как се подготвя, как се храни дори, е голям. Много важен за мен е и Илия Добрев и много съжалявам, че не ми е преподавал в НАТФИЗ.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment