През турското робство в Цариград живеят много наши занаятчии и търговци, както и младият цвят на българската интелигенция. Десетина години преди Освобождението там е основано Българското благодетелно дружество „Просвещение“. То трябва да „повдига народното съзнание“. И още по-точно: да отваря и поддържа български училища в града, да подкрепя бедни ученици да подпомага по-нататък най-талантливите и т.н. Средствата за това се събират от членски внос и дарения.
Когато касата се изпразва, през 1873 г. изниква идеята да се разиграе лотария. Но откъде предмети за лотарията? Те трябва да бъдат, разбира се, дарения. За целта се „изпровожда“ деловодителят на дружеството Петър Т. Мусевич от
Пазарджик. Той трябва да обходи всички български краища и да събере занаятчийски творби за тази първа благотворителна лотария. След време пресата ще пише: „И никой ни за най-малка сполука не се надявал“.
Петър Мусевич пътува неуморно из България. И навсякъде е обнадежден за успеха на делото си. Отварят се ракли и скринове и оттам се вадят и връчват на цариградския пратеник „вълнени, памучни, ленени тъкания, плетени, шити, изящни и по-изящни ръкоделия…“. Какви са били тези ръчни произведения едва ли може да се изброи, но трябва да се има предвид, че тогава всичко потребно за семейството, се изработвало ръчно – от плат, прежда, слама, дърво… Повечето дарения са „твърде красни и изкусно изработени“, според пресата, и тях Петър Мусевич ще пренесе сам. Други ще пристигнат по-късно в Цариград – от Русе, от Габрово и Сливен, от Кюстендил, Карлово, Копривщица, от
София, Самоков, Калофер… Председателката на женското дружество във Велико Търново Евгения Киранова лично изработва за целта женски костюм. Тук му е мястото да се запитаме какво би било, ако днес някой хлопа на непознати порти с подобна мисия… Дали ще му отворят изобщо?
Цариградските българи са смаяни от изящните творби на ръчния труд, събрани по българските земи. Тяхното задоволство е така искрено и огромно, че някой се подсеща да се изложи сбирката за „разглеждание от любопитните“, преди да послужи за лотарията. Така всъщност се осъществява първото българско изложение. Традицията на националните изложения е вече позната в други страни – Лондон и Париж ни изпреварват с половин век. От една тогавашна публикация става ясно, че още тогава българите мерят ръст с останалите народи и се тревожат как ще догонват останалите европейци: „Отварянието на казаното изложение е, мислим, едно от най-важните приключения в историята на нашата индустрия. Само по себе
- Дарената от княз Стефан Богориди къща била преустроена в дървен параклис
си то може да е без достатъчна важност, би негли помислили някои в сравнение с тия, що се отварят в Европа, но казахми го, не ни е намерението да ся сравним с Европа, но да влезем и ний в пътя който е тя следвала и следва…“. Комисарки на изложението са няколко „почтени тукашни“ жени. Една от тези комисарки е г-жа Теофана, снаха на Христо П. Тьпчилещов от Калофер, може би най-заможният и най-влиятелният българин в Цариград, съпруга на най-големия му син Никола. Този същият Никола е не само интелигентен и енергичен „виден търговец и патриот“, но и един от основателите на братството и на читалището, негов касиер. А г-жа Елена е съпруга на Иван Найденов от Казанлък – учител, а по това време и редактор на в. „Право“, „отговорник“ на сп. „Читалище“. Г-жа Хераклия е родена в Пловдив и е най-малката от трите дъщери на Душки П. Моравенов – търговец и благодетел, участник в борбите ни за църковна независимост. Хераклия е леля на Константин Стоилов, бъдещ наш политик и държавник.
- Желязната църква „Свети Стефан“ е изградена на мястото на дървения параклис
Да си припомним за кой исторически период става дума: три години преди това изложение в Цариград е извоювана църковната ни независимост. Учредена е Българската екзархия, за първи български екзарх е избран Антим I. В началото на същата година край София е обесен Васил Левски… За изложението в Цариград са отделени две стаи в каменния метох при българската църква (т.н. „Дървена църква“, построена на мястото и с материал от съборена къща на Стефан Богориди, по-късно там се строи храма „Св. Стефан“) в квартал „Фнер“. Взето е решение върху предметите да има не само бележка с номера на печелившия билет, но и името на дарителя, та всеки, който е спечелил, да знае кой го е изработил. Откриването на изложението е на 29 юни, неделя, Петровден. Присъства „едно безкрайно множество народ“. Най-напред екзарх Антим I извършва служба в българската църква. След това всички преминават в стаите на метоха. Екзархът извършва водосвещението. В деня на събитието всички влизат безплатно, а на втория ден мъжете, които идват да разглеждат, си плащат по един грош. На откриването слово произнасят няколко души. Всички изтъкват българското „напреднуване“. Непредвидено по сценарий желание да говори изявява и поетът „с набръчкано чело“ – Петко Р. Славейков, най-известният и уважаван българин в турската столица. Описват го като „тлъстичък с кръгло лице“. Излиза пред множеството, поотрива побелялата си вече глава и започва тихичко да говори… По това време П.Р. Славейков е бил на 46 години, но вече е изглеждал като дядо. Стефан Илич, българин, отпечатва поетичното слово в хиляден тираж и по-късно го раздава или по-точно – подарява, за да достигне „до всякой българин“. Тържественият обряд приключва с възторжени викове: „Да живее екзархът! Да живее България!“. Хората не бързат да се разотиват, в големия църковен двор накрая се люшват кръшни хора.
Цял месец продължава изложението. А самата лотария се тегли есента. Продадени са 5 хиляди билета, печелят триста души.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment