Царица Йоанна уредила бягството на стотици български евреи в САЩ !

Едва ли когато пристига в българия през 1930 година, Джована Ди Савоя си е представяла, че животът й на българска царица ще бъде толкова тежък и изпълнен с обрати. Сложните политически маневри за дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III, която ще остане в българската история като царица Йоанна, започват още преди сключването на брака й с българския цар Борис III.

Първият проблем е различната религия на двете царски особи. Йоанна е католичка, а Борис православен. Нещо повече – бащата на Борис, цар Фердинанд, който е католик, кръщава престолонаследника в православната вяра, въпреки че е обещал пред римския папа, че децата му ще приемат католицизма. Заради неспазеното обещание Фердинанд е отлъчен от Католическата църква.

Тази постъпка на бащата на Борис III не е забравена във Ватикана и когато той иска ръката на италианската принцеса, тя му е припомнена. Йоанна иска да се ожени за обаятелния български цар и заедно с баща си моли папата за благословия на брака им.

Царица Йоанна и Цар Борис III на сватбата си

Папата склонява да даде благословията си, но при условие, че двамата се венчаят в католически храм и че децата им ще бъдат католици. Йоанна и Борис се съгласяват с тези условия. Така сватбата между двамата се състои в италианския град Асизи. Подобно на баща си обаче Борис не изпълнява второто си обещание и кръщава и двете си деца Мария-Луиза и Симеон в православен храм. Йоанна знае предварително, че това обещание няма да бъде изпълнено, защото е наясно, че за мъжа й ще има тежки политически проблеми в България, ако децата му бъдат кръстени като католици.

Още в първите години на пребиваването си в България Йоанна успява да спечели сърцата на българите. Тя често се снима в българска носия, за много кратко време научава перфектно български и изпъква в сложния и груб политически живот на страната със скромност и милосърдие.

: Царица Йоанна, Цар Борис III с Мария-Луиза и Симеон II

В средата на 30-те години безгрижните времена за царицата свършват, в навечерието на Втората световна война България е подложена на тежък натиск да се присъедини към съюза между Германия и Италия. В същото време страната е преживяла поредния военен преврат през 1934 година, който за малко не коства престола на Борис III.

Царят обаче успява да овладее ситуацията и налага едноличен режим което стоварва цялата тежест за управлението на страната в тези сложни времена върху него.

Големите обрати в живота на царицата започват през 1943 година, когато царят умира внезапно и при загадъчни обстоятелства. Официалната версия за смъртта му е инфаркт, но и до днес има подозрения, че монархът е бил отровен от Хитлер. Отношенията между нацисткия диктатор и българския цар се обтягат силно заради отказа на България да изпрати свои войници на фронта и да депортира евреите. Докато мъжът й маневрира пред Хитлер и отлага депортацията, царица Йоанна успява да уреди бягство от България на стотици български евреи, които през Италия емигрират в САЩ.

След смъртта на съпруга си Йоанна остава сама в страната, която е приела за своя родина.

Синът й Симеон е обявен за български цар едва 6-годишен, а пронацисткият премиер Богдан Филов поема ръководството на регентството. Комунистическият преврат заварва царицата неподготвена. Пред очите й рухва целият свят, в който е живяла дотогава. Политическият и голяма част от интелектуалния елит на страната попада в арестите. Изолирана от събитията, тя чува по радиото смъртните присъди на брата на мъжа си принц Кирил и на десетки министри и политици, които са екзекутирани в началото на 1945 година.

През тези смутни времена Йоанна често си мисли, че семейството й може да последва съдбата на руската царска фамилия, екзекутирана от болшевиките по време на Октомврийската революция.

Всъщото време баща й губи престола си в Италия и е принуден да напусне страната. През 1946 година възелът около съдбата на българското царско семейство се развързва. На организиран от комунистите референдум монархията е отхвърлена, а властите решават да изведат непълнолетния цар, майка му и сестра му от страната. Това е по-скоро облекчение за царицата, която до този момент е живяла в страх за живота на децата си. С това започва дългото й пътуване, като първоначално се установява в Египет. Там вече я чака детронираният й баща.

През 1951 г. заедно с децата си Йоанна се премества в Испания. По това време южноевропейската страна се управлява с желязна ръка от диктатора генерал Франсиско Франко, който дава убежище на царското семейство и демонстрира гостоприемството си. Когато през 1962 г. Симеон II сключва брак, царицата решава да заживее в португалския град Ещорил. Там тя живее в своята вила „Янтра“, в която остава до края на живота си. В усамотението си пише спомени за драматичния си живот, които издава през 1964 година в Испания.

Царицата доживява края на комунизма и през 1993 г. се завръща в България за пръв път след 47 години в изгнание. Поводът е погребението на сърцето на съпруга й цар Борис III в първоначалния му гроб в Рилския манастир. По време на комунистическия режим гробът на покойния монарх е осквернен и премахнат.

След като успява да види за последно България, царицата се връща в Португалия, където умира на 92-годишна възраст през 2000 г. По нейно желание тленните й останки са погребани в църквата „Св. Франциск“ в Асизи. Именно там 70 години по-рано тя се е венчала за любимия си Борис III.

ВИЖ ВИДЕОТО: