Стоянка Мутафова навършва 91 години. На тази възраст всички вече са извън играта – и в прекия, и в преносния смисъл. Но не и тя, великата прима на българската комедия.
Стоянка и до днес не знае що е умора и продължава да работи активно – изнася предстаеления в Сатирата, пътува на гастроли в провинцията и се снима в сериала „Столичани в повече” . Думата подвиг е слаба за това, което прави на старини живата легенда на актьорското изкуство. В навечерието на рождения си ден Мутафова се съгласи да разкаже как се е развивал животът й през годините и какво се случва около нея напоследък. Публикувайки интервюто, пожелаваме на любимата актриса крепко здраве и още много роли.
– Гжо Мутафова, как сте в навечерието на 91-вия си рожден ден?
– Средна работа. Играя в нашия театър – Сатирата, имам и ангажименти из страната. Пътувам до Варна, Бургас и други градове с пиеси. Във Варна дори предложиха да честват рождения ми ден.
– Правейки си равносметка, има ли нещо, за което съжалявате?
– Много са нещата, за които съжалявам. Но това са си мои лични работи и не ми се иска да ги споделям. Има ли човек, който да не съжалява?! Един живот, който е и така, и онака, като монета с две страни…
Не ми мина съвсем напразно животът. И въпреки това никога не съм щаст-лива. Не мога да изпитвам това чувство. Винаги съм нещастна и дъщеря ми ме укорява. Все охкам и ахкам вътрешно, не съм доволна от нещо. Такъв характер съм. На сцената съм лъчезарен и ведър човек, но в реалния живот не е така.
– Къде прекарахте коледните и новогодишните празници?
– Вкъщи, винаги обичам да съм си у нас на тези празници. Не ходя никъде, защото не съм по шумотевиците.
Избягвам многото хора. Предпочитам да съм си с дъщеря ми вкъщи. Това е моето семейство – дъщеря ми, двете котки и едно куче. Аз съм им майка на всички. Като кажа на Муки, че е дете, тя винаги възроптава, не е доволна. Но на колкото и години да стане тя, винаги ще си е моето дете.
– Как сте със здравето? Имахте проблеми с крака си…
– Мисля, че кракът ми се оправи, но не смея да го кажа. Вече повече от месец мина от сакатлъка (Стоянка си разряза крака на ламарина, слизайки от автомобил – б. p.). Дошло ми е до гуша вече от ходене до болницата. Слава Богу, в „Токуда“ случихме на добри лекари. Много съм благодарна на д-р Пенчев, който старателно се зае с мен. Приятен човек, с чувство за хумор. Заради него имах добро усещане, като ходех в болницата. С появяването му се чувствах комфортно, забравях, че съм пациентка.
– Има ли роля, която мечтаете да изиграете?
– Имала съм, но вече не. На моите години за каква роля да мечтая? Оттук нататък за какво?! Съжалявам много, че не послушах Младен Киселов и като разбрах, че е починал, ми стана мъчно. Ние с него се разбирахме, той ме ценеше високо. Аз съм човек, който не цени изобщо себе си. Има някои, който се надценяват, а аз точно обратното – подценявам се. Младен Киселов работеше много с мен, и то все сериозни роли. Веднъж ми каза, че иска да направим пиесата „Майка кураж и нейните деца“. На мен ми стана лошо и взех да му разправям, че не съм за тази роля. След време премислих и тъкмо да започнем работа по пиесата, онази жена го взе в Америка и той там си и почина.
– Изморена ли сте вече?
– Не, защо да съм изморена?! Обичам работата си, ще (продължавам да играя, докато мога.
– Как си почивате?
– Понякога дори с работа, с някоя нова пиеса. На сцената се чувствам жива. Не обичам да гледам телевизия, не ме интересува това, което върви и се говори там. Почивката ми зависи от настроението ми. Понякога обичам да се излежавам по цял ден. Друг път не мога да се спра да шетам вкъщи.
– Колко често ходите в къщата си в Драгалевци?
– По цяло лято съм си там. Това е еднахубава финландска къщичка. Дъщеря ми Муки много не обича да ходи в Драгалевци, но аз, ако мога да си стоя непрекъснато на виличката, бих го сторила.
– Изпитвате ли носталгия по къщата си в Бургас, която неотдавна продадохте?
– Да, голяма болка изпитвам все още, когато се сетя за къщата. Опитвам се да не мисля за нея, защото страдам. Но нямаше как, трябваше да я продам. Тя беше един малък дворец и не можех да я поддържам. Когато бях млада, печелех много и не беше проблем за мен да се грижа за къщата. С възрастта средствата и приходите обаче намаляха…
– Кога започнахте да печелите пари?
– Първите пари взех от радио „София“. Бях в театралната школа и се явих на конкурс в БНР. Приеха ме. С удоволствие ходех в радиото, беше ми интересно, че всичко е на живо. Спомням си, че когато получих първия си хонорар, се учудих, че ми се плаща. Тогава мои колеги ми казаха, че които работи, получава и пари. За мен работата беше удоволствие. Дори не съм| се и замисляла, че ще ми плащат за нея. Когато бях малко дете, много уубаво танцувах – щом чуех музика, веднага си съчинявах танц. До къщата ни имаше един локал, където често се играеше шах. Веднъж отидох там с татко. Чух музика и започнах да танцувам. Свършвайки танца, всички взеха да ми ръкопляскат и дами дават пари.
Събрах доста, отидох на масата на татко и ги изсипах. Баща ми, който не беше разбрал какво става, се учуди. Негови приятели се обадиха, попитаха го каква съм му. Той им отговори, че съм му дъщеря, а те: „Родена е за балерина“. Казаха, че са ме помислили за бедно дете, което танцува, за да изхранва къщата си. Татко се засмя, прибра парите и каза, че това е първият ми хонорар.
– Вие сте невероятно добра актриса. А като дете отлична ученичка ли бяхте, отличавахте ли се от другите ваши връстници?
– Пълна отличничка в никакъв случай не съм била, не си давах зор в училище. За легендата на българската комедия продължава да работи активно вършила съм Първа девическа гимназия. Вървеше ми математиката, обичах много и историята. Удаваха ми се също латинският и старогръцкият. Литературата не ме занимаваше много, защото всички произведения ги бях чела предварително и ги знаех.
– Актьорите са суетни хора, а вие?
– Преди години, да, когато бях млада. Сега вече не съм дори никак суетна. Не сме били от най-заможните семейства, но мама преподаваше латински и печелеше добре. Тя беше от първите, които даваха частни уроци по латински. Като дете винаги бях облечена с красиви дрешки.
– Кой от родителите ви беше по-строг?
– Нито един от двамата не беше строг. Никога не съм наказвана от мама и татко. Израснах много свободна. Според мен децата трябва да бъдат свободни и неусетно да ги възпитаваш. Баща ми например ме накара да заобичам литературата, четейки ми вечер от книгите вкъщи. Веднъж ми прочете много тъжен разказ на Иван Тургенев. Докато го слушах, плачех. Бях много малка тогава, не ходех дори на училище все още, а и до днес си го спомням този тъжен разказ, татко ми четеше и Чехов, и други известни писатели и поети. Така заобичах литературата. Много обичах да чета, четях до момента, в който закъсах със зрението.
– Не мога да не ви попитам за вашия приятел, колега и комшия Георги Калоянчев, който почина в края на миналата година. Кой беше последният ви разговор с него?
– Бог да го прости Калата. Отдавна беше последният ни разговор. Видяхме се, когато заснехме заедно една сцена в сериала „Столичани в повече“. Оттогава не се бяхме виждали. Имах много работа и не можех да отида при него. Жена му Валя все се смееше с нас. Казваше, че и двамата имаме малки и хитри очички които много говорят. На Калата очите бяха едни такива мънички. Много се обичахме с него, но и доста се карахме. В определени моменти дори си бяхме сърдити, без да знаем защо.
– Наистина ли не сте знаели защо сте скарани?
– Най-вече се сърдехме за дребни работи, хората наоколо ни скарваха. Завиждаха ни и ни правеха интриги. Най-голямата ни сръдня продължи години. Някой ни беше скарал след смъртта на Нейчо Попов. Калата беше добър човек, много помагаше. Държа да подчертая обаче, че аз никога не съм искала помощ от него.
– Може ли да се каже, че третият ви съпруг Нейчо Попов е любовта на живота ви?
– Да, Нейчо Попов е любовта на живота ми и съжалявам, че Муки не е негово дете. Тя си го има като баща, много се обичаха двамата. Той се държеше с нея като със собствена дъщеря.
– Като млада получавали ли сте неприлични предложения?
– Никога! Държала съм се на ниво, не съм позволявала волности.
При мен чувството любов винаги е било водещо. Любовта е велико нещо, най-великото.
– Предавали ли са ви?
– Да, има хора, които знаят само да завиждат и да плетат интриги.
– Одобрихте ли се с Латинка Петрова?
– Не съм се карала с нея. Това беше една просташка история. Нито имам намерение, нито смятам да се разправям. Оттеглих се.
– Били сте близка приятелка с Невена Коканова…
– Така е, тя ми допадаше с това, че беше много спокойна и уравновесена. Винаги когато имах някакъв проблем и бях на кръстопът, ми даваше акъл, беше човекът до мен. Невена имаше и чувство за хумор, въпреки че изглеждаше много сдържана за хората, които не я познаваха.
– Изпитвате ли носталгия към времето преди 10 ноември 1989 г.?
– Да, изпитвам. Бях млада, силна и ни почитаха много. Е, имаше и недобри работи, които не ми се иска да изброявам. Но хубавото беше повече.
– На 40-годишна възраст сте станали партиен член…
– И досега си пазя партийния билет. Влязох в БКП по покана, заедно с Невена Коканова и други изявени актьори. Тогава бях над 40-годишна. Питаха ме защо точно в този момент съм решила да стана партийка, а аз отговарях, че преди не съм се чувствала достатъчно достойна и затова съм отлагала. Истината беше, че влязох в БКП, като ме поканиха.
– Какво е мнението ви за доносниците?
– Не мога да ги понасям. Чувствам единствено и само презрение.
– Стефан Стамболов е най-омразният ви политик. Защо?
– Защото е разсипал семейството на майка ми, разсипал е баба и дядо. Но не го мразя като политик, а като човек. Дядо ми е бил на голям държавен пост, учен българин.
И турците са го уважавали макар че е бил русофил и не го е криел. Често е имало събирания в къщата на дядо, водели са се политически разговори. Баба ми пък е била докторка и е лекувала детето на Стамболов, което се е казвало Верчето. Мама си пазеше един исторически 4-страничен некролог на Стамболов. Жалко, че не знам къде изчезна.
– Страхувате ли се от смъртта? Във ваше интервю казвате, че ви е гадно, задето ще ви набутат в земята или ще ви кремират…
– Не искам да ме кремират, категорична съм! Страхувам се от огъня, макар че мога да стоя пред камината и да гледам пламъците с часове. Моля се да си умра цяла и в съня си.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи