Председателят на НДСВ Христина Христова бе избрана за председател на партията на 28 ноември 2009 година, след като нейната политическа сила не влезе в парламента. От 2001 г. тя е заместник-министър, а после и министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2005 г. е избрана за депутат в 40-ото Народно събрание.
– Госпожо Христова, стяга ли НДСВ редиците за изборите?
– Да, вече влязохме в изборната 2013 г. Започнахме да работим за изборите веднага след последните за местни власти. Имаме 183 организации. Направихме анализ на кондицията им и се 
стремим те да се отворят към гражданите. Имахме „загряване“ с кампанията за подписка за детски добавки на всяко дете. Това е част от най-важната тема – демографската. Защото България се топи с най-голяма скорост в света. Събрахме за по-малко от три седмици 75 хиляди подписа. Парламента – в комисията по жалбите и петициите на гражданите и тази по труда и социалната политика. Надявам се управляващите да вземат отношение по предложението ни. Искаме да няма граница от 350 лева доход на родителите. Когато всяко дете се роди, веднага да получава детските добавки. Това не е кой знае колко, но то е друга тема. С парите за администриране излиза много скъпо на държавата. Родителите през 2-3 месеца трябва да представят бележки за заплатите, дори да са минимални. По-добре тези пари да се дадат на българските деца, които трябва да са равни пред закона. Детските добавки не са социална помощ. Те са отношение, знак на държавата към семействата, които отглеждат деца. От другата седмица готвим нова кампания с мерки за излизане от кризата. Влизаме в предизборния процес, но с много тревога дали ще се спазят демократичните принципи и процедури на този вот.
– Шест месеца преди тези избори има ли разлика с предишните?
– Първо, не се състоя обещанието на управляващите към гражданите веднага като влязат във властта, да изготвят новия изборен кодекс. Ето, че сме в края на януари, а измененията не са внесени в парламента. Остават си съмненията за възможности на фалшификации и машинации особено в секционните избирателни комисии от гледна точка на възможността представителите на всяка партия да получат извлечение от протокола, което да е валидно пред съда. Имахме няколко случаи, в които някои представители на партията получиха едни протоколи от секциите, а в общинските избирателни комисии бяха внесени съвсем други. Внесохме жалба във Върховния административен съд, който не призна тези копия за доказателства. Не се получи санкция на много страшни фалшификации, които деформират изборния процес и слагат кръст на демократичните права на гражданите. Много сме разтревожени. Водим разговори с европейските либерали и демократи да поискаме наблюдение от тях.
– Как ще коментирате инцидента на националната конференция на ДПС, когато Доган беше нападнат физически?
– Недопустимо и ужасно. Неприятни сигнали даваме и към Европейския съюз, и към целия свят. Опит за убийство или дори да е за сплашване за който и български гражданин да е, излиза извън европейските правила и ценности.
Ние сме правова държава и това не може да се случва. Още повече не е нещо, което да кажем, че е учудващо на фона на всекидневните съобщения, които ни заливат за насилие и агресия в обществото – какви ли не убийства, грабежи, насилие, за които четем и слушаме всеки ден.
– Този инцидент ще повлияе ли на изборите според вас?
– Едва ли ще повлияе върху изборите, но това вече повлия върху самочувствието на хората, върху образа на страната ни по света. Дали е опит за заплаха или за убийство – не бих искала да влизам в терминологични дебри. Но това, както и последвалото малтретиране на извършителя от делегати на конференцията, е също варварско и недопустимо в една правова държава. Който е извършил дадено деяние той ще бъде обект на правосъдието и ще бъде наказан. Но никой няма право да линчува, да насилва по такъв варварски начин.
– След като Бойко Борисов се върна от Виена, влиятелният австрийски вестник „Ди Пресе“ пусна цяла статия за монопола в медиите. Вие тревожите ли се от това?
– Очевидно това тревожи много сериозно нашите европейски партньори. Неотдавна европейският комисар Нели Крус писа на Борисов, в което изрази тревогата си, защо не се реализират очакваните мерки за изясняване на собствеността в медиите, за съмнение за съществуване на монопол, за свободата на словото в България. Писмото й не беше единствено. По същото време немският посланик писа на официалния сайт в посолството, че е имало опит за цензура на негово интервю. Българското общество не е наясно кой стои зад една или друга медия и обиковено български интереси са преплетени с медийни.
– Като политическа сила вие имате ли проблеми с медиите?
– Както знаете НДСВ след 2009 г. нито е във властта, нито в парламента. Естествено, имаме трудности да дадем шанс на наши експерти техните виждания да влязат в българските медии. Смея да твърдя, че партията съхрани експертния си и управленски потенциал и има какво да каже на българските граждани. Но това никак не е лесно. Също по порочен начин се развиват предизборните медийни кампании. Става въпрос за цени, за които човек трудно може да си представи, че са реални и възможни за по-малките политически сили. Така има опасност обществото да не бъде достатъчно информирано.
– Могат ли политическите сили и гражданските движения да се обединят така, че да участваме в честни избори?
– Това е тема, по която трябва да се обединяват. Първо, трябва да постигнат консенсус управляващите и опозицията. Второ – между гражданските организаци и политичаските партии. Това е кауза, от която зависи дали в България ще продължи демократичния процес. Защото демокрацията не е необратим процес, както доказват изследователите. Тя е крехко нещо и лесно може да се получи връщане назад и може лесно да се използва, за да се прилагат недемократични методи в управлението. Както има и други теми, по които трябва да имат консенсус – и управляващи, и опозиция, и гражданите.
Другата такава тема е демографският срив в България. Ситуацията е направо драматична. От 2010 г. насам раждаемостта драстично намаля. А от 2003 до 2009 г. имаше значителен ръст. Човек ражда и отглежда деца, когато има сигурност за бъдещето. Очевидно такава липсва и неслучайно ние сме на дъното на всички класации – за сигурност, за увереност, за щастие, за демократични ценности, за материални лишения.
– Твърди се, че причината е в кризата. Доколко обективно тя съществува и доколко е в резултат от управлението?
– Вие поставяте изключително резонен въпрос. В ЕС се говори за дългова криза – тоест външният дълг надвишава многократно брутния вътрешен продукт, често над 100%. Второ, там има банкова криза. Пита се в България каква е тя? Нито дългова, нито банкова. Очевидно нещо се случва, щом няма инвестиции, не пристигат инвеститори. Това е нещо подобно на семействата, които нямат желание да отглеждат деца. Това лутане в управленските решения – днес се казва едно, утре друго, на третия ден трето, явно не създава добра атмосфера за правене на бизнес.
Повишила се е корупцията с няколко пункта. Административното обслужване все още запазва много лицензионни режими, които пораждат корупция. Няма доверие в съдебната система. Чуждите инвеститори не са спокойни, че ако нещо се случи, те ще получат правосъдие в България. При положение, че имаме най-ниските данъци в ЕС, най-евтината работна ръка, пак няма инвестиции.
– На колене ли са българите днес?
– В поведението им прозира страх и несигурност.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment