Как българинът Петър Шурков покри Турция с керемиди!

  Баща ми Петър Давчев Шурков, след Илиндеското въстание през 1903 г., се преселва в София с многодетното си семейство. Не ми е известно как и къде точно е придобил професионалните си умения в керамичното производство, но след 1920 г. се е прочул в България като „майстор на калта“. През 1925 г. българинът, роден във Велес, заминава за Истанбул. Само след 3 години построява първата фабрика за керемиди в Турция. Тя е в град Ескишехир, където съм се родил и аз през 1929 г.

Следващите две керамични фабрики са в град Малатя – едната за керемиди, другата за тухли. Следват фабрики в Якаджик и в Ерзерум – на 2000 метра над морското равнище. Във всяка от тях работеха и предаваха опита си български майстори. Баща ми ги докарваше със семействата им. Беше ангажирал и брат си Тодор за обучението им.

Известният в българската история с близостта си до цар Борис III архитект Севов след дипломирането си в Германия открива архитектурно-проектантско бюро в Истанбул през 1925 г. Всички керамични фабрики в Турция са проектирани именно от архитект Севов. Негово е и масивното тухлено ограждение с параден вход около Чанкая – историческата вило резиденция на големия реформатор Кемал Ататюрк край Анкара. Строителството на керамичните фабрики в Малатя е възложено на баща ми лично от министър-председателя Исмет Иньоню, които е роден в този град. Заръката е била изпълнена с „добавка“ – фабрика за тухли. Баща ми е докарвал от чешкия град Пилзен, откъдето е майка ми, парни локомобили за фабриките – тогава електричеството е било рядкост. Пресите за керемидите са били доставяни от Марсилия.

Програмата на правителството на Мустафа Кемал -Ататюрк през 20-те години на миналия век е предвиждала: икономическото възраждане на Турция да става със собствени сили, с вътрешни ресурси и безлихвени заеми от „Иш банкасъ“.

Баща ми чудесно е изпълнил и преизпълнил тази програма със строителството на керемидените фабрики в най-ускорени срокове, още повече че той е бил чужденец, и то българин. Само за 8-10 години е съумял да построи фабриките си. Последното му „турне“ в Европа е било за осигуряване на оборудване за още по-модерна керемидена фабрика в град Ерзинджан – Централен Анадол. Там той бил осигурил предварително суровинната база – качествена глина за въвеждане в производство на така наречените „кухи тухли“.

Той е кореспондирал с водещи европейски институти и специалисти особено в областта на новите за времето си технологии. Сам е предлагал и патентовал нововъведения в керамичното производство, които са отразявани в специализираните европейски списания. Владеел е освен турски и немски език. Построената през 1937 г. керемидена фабрика в град Ерзерум, е нещо уникално за дотогавашната практика, фабриката е в полите на Кавказ на 2000 метра надморска височина, като производството е целогодишно, независимо от отрицателните температури – минус 20-25 градуса. Там не е имало нито една сграда с керемиди. Две-три от по-важните обществени сгради са били с ламаринени покриви.

Помня, че къщите бяха слепени една до друга и при голям снеговалеж хората се движеха по покривите. Тези неща ги помня лично, защото с братчето ми Евгени изкарахме първо отделение през учебната 1937 – 1938 година. Училището се казваше „Думлупънар“.

Професор Науман от Берлинския институт е проявил интерес да отиде и да види това уникално строителство на 2000 метра надморска височина, но за жалост турските власти не са му разрешили.

Баща ми беше брутално и безцеремонно изгонен от пределите на Турция като „саботьор и чужд агент“. Не е ясно, какъв „агент“ е бил, след като към него години наред е бил аташиран официално цивилен полицай. За турските специални служби е работел и главният счетоводител Мухтерем бей от град Ескишехир. Той е имал и генерално пълномощно от баща ми да го представлява.

Майка ми се връща в България с невръстните си деца – Петър, Евгени и Николай и само с един куфар в ръка. Преди това по надлежния ред прави запитване в Анкара и Истанбул за изчезналия си съпруг. Отговарят й: „За такъв човек нямаме сведение“. След 15-20 дена обаче той е отпратен в България.

Ако баща ми наистина е бил саботьор и агент той или щеше да бъде разстрелян, или щеше да лежи дълго в затвора с надеждата да бъде разменен за някой турски шпионин. Според баща ми интригата е в алчния и безскрупулен счетоводител – Мухтерем бей. Реквизираха му всичко – транспортни средства, фабрики и паричните авоари в банка „Иш банкасъ“. Непосредствено след завършването на тухленото ограждение на вилата резиденция, Ататюрк поканил баща ми и архитект Севов по случай завършването на строежа в представителния салон на закуска. Присъствал е и Исмет Иньоню. Заговорили се за културния живот в София и в един момент баща ми подхвърлил идеята за гастрол на оперетния състав от София. По това време той имал близки, приятелски отношения с известната Мими Балканска, а и със Стефан Македонски. Президентът Ататюрк веднага реагирал положително.

Гастролът се състоял през 1931 г. с голям успех в столицата Анкара, при присъствието на целия дипломатически корпус. Това е било първото гостуване на подобен чужд състав в Турция. Разноските били поети изцяло от баща ми. Майка ми е запазила снимка на целия оперетен състав на галавечерята в реномиран столичен ресторант.

Логиката ми подсказва, че решението на турските спецслужби е било отдавна запланувано, но явно докато е бил жив президентът Ататюрк са се въздържали да действат. След кончината му на 10 октомври 1938 г. светкавично влиза в сила решението за конфискациите на четирите керемидени и тухлени фабрики, на авоарите на баща ми в „Иш банкасъ“, на транспортните средства и т.н. Новият президент Исмет Иньоню е потвърдил бързото екстрадиране на баща ми. Изпратих подробно изложение до министъра на външните работи г-н Николай Младенов с молба, след като подобни неща нямат давност, да повдигне въпроса за незаконната конфискация на такъв голям обем имущество на български предприемач пред компетентните власти в Турция, така както е повдигнал въпроса с бежанците, изгонени през 1913 г. от Източна Тракия. Отговориха ми, че конфискуваните имоти попадат по реда на турския наказателен закон от онова време. Сега вече питам г-н Николай Младенов: по какъв наказателен закон бяха изгонени или избити хилядите българи през 1913 г. от Източна Тракия?

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: