Марта Деянова, световноизвестната ни пианистка, скъса завинаги с музиката. Живеещата в Лондон дама не вижда смисъл в това да продължава кариерата си. Депресия? Умора? Или последица от изчезването на сина й?…
Нито едното. Здрав реализъм. Това е, което кара Марта Деянова да спре с кариерата на концертиращ пианист.
„Дори тук, в Англия, ще дам пример с „Таймс“, съобщението за рецитал на пианист в Лондон е разположено едва на 2 квадратни сантиметра и свряно на последната страница. А съобщенията за концерти на поп изпълнители в същия този вестник са огромни, тъй като това изкарва пари. Така вече е навсякъде. Класиката и до днес си остава музиката за елита, или казано по друг начин за едни 1000-2000 човека от столицата, което си е смехотворно. Освен това доста от тези хора, посещаващи такива концерти в различни държави, са все едни и същи“, прави безкомпромисен анализ на ситуацията в културата в световен мащаб Деянова.
- Марта признава за майка единствено жената, от която е отгледана, а не биологичната си създателка
И все пак тя признава и за ирационален мотив в решението да продаде рояла. Напоследък класическата музика все повече я разстройвала. Прекаленото отдаване и себеизразяване чрез клавишите, което я „преследва“ от 5-годишна, вече не й носело радост. Следващата стъпка била да даде обява за продажбата. Направила го след безсънна нощ. Разделила се със скъпата вещ със сълзи.
„Не виждах смисъл да свиря само на себе си, без да имам ответната реакция на публиката, която единствено ме е вдъхновявала“, разкрива тайните на съкровеното именитата пианистка.
Днес тя работи в звукозаписна компания в Лондон. Щастливо женена е за архитект. Радват я двамата синове, които отглежда сама. Те са гордостта й, макар единият да я уплаши жестоко преди две години. Семейството прекарва почивките си на остров Майорка, където има имение.
Деянова напуска тенденциозно страната през 1994 г. Демократ по душа, тя се изумява, когато на власт идва комсомолецът Жан Виденов. Междувременно хонорарите за артистите от сериозната музика спадат под санитарния минимум. Това я обижда професионално и я кара да вземе еднопосочен билет. Тръгва не да търси пари и слава, защото вече ги има, а нормална среда. Преди да си вдигне чукалата, се удивлява на подмятанията на злобари, че не ставала дори за учителка по пиано, камо ли за концертираща артистка.
До днес великата пианистка отстоява категоричната си убеденост, че трябва да бъдат закрити всички консерватории, защото не могат да произведат талант, а бълват бройлери, които дават тапия и самочувствие на некадърниците, а можещите деформират.
В началото на 2011 г. Деянова призова чрез Фейсбук за помощ да бъде открит сина й Борис Марков, изчезнал няколко седмици преди това. Бил се настанил от есента в семейното си жилище в курорта Кабо Роч, провинция Аликанте. Със съдействието на посолството ни в Испания се разкрива, че Борис бил спрян от полиция в Картахена, на близо 40 км от Кабо Роч, понеже го взели за нелегален емигрант от арабско потекло. Задържали го, тъй като бил без документи за самоличност. В участъка се установило кой всъщност е той. Връщат го жив и здрав на родителите му, но отслабнал с 12 кг.
„Каквито и глупости да правят синовете ми, аз винаги съм една здрава скала зад тях. Самостоятелни са от 14-годишни. Отлични музиканти са, но никога не съм им натрапвала лични амбиции да тръгват по моя път“, споделя Марта.
Отказва да повярва, че е осиновена
Бащата на пианистката на няколко пъти неуспешно се опитвал да й признае тайната, че е осиновена. Разказвал й, че истинската й майка била германка, но мисията му удряла на камък. За Марта нейна майка е началната учителка Страхила – тази, която я отгледала. И тази, която наказателно я заключвала от малка, за да свири.
Майка й я сложила на пианото докато била едва 5-годишна, тъй като забелязала, че има абсолютен слух. Тя самата била свирила на цигулка навремето. Нямала нито брат или сестра, нито баба и дядо. Това й е липсвало в детството, споделя Деянова.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи