Въпреки, че често се хвалим колко толерантни сме по душа, никой не обича зловещата картинка на хора с увреждания или очевидни психични проблеми. Затова повечето заведения за такива пациенти са откъснати от нормалната социална среда, а клетниците в тях живеят като затворници на ръба на мизерията, оставени на безхаберието на обществото и собственото си нещастие. Не е случайност и фактът, че през последните години лудите се разхождат пуснати на свобода по улиците. Никой не се интересува от състоянието на тези нещастни хора, а в малкото случаи, когато близките им проявяват грижи към тях, се стига до ужасяващи инциденти и зверства, резултат от неовладяното душевно разстройство на болния.
1,60 лв. е сумата, отредена от държавата за един храноден на пациентите в една от най-големите психиатрични клиники „Св. Иван Рилски“ в квартала на Нови Искър „Курило„. За разлика от психодиспансерите, финансирани на методически принцип, различен за всяка година, болниците се издържат по т.нар. исторически бюджет чието име само показва колко остарял и примитивен метод е това.
Излиза, че за една и съща дейност болничните заведения и диспансерите получават различни пари. Най-ощетени са пациентите на болнично лечение, обречени на двойни и тройни разлики в сумите за храна, лекарства и условията на престой.
Не само болните обаче са потърпевши от липсата на финансови средства. Директорката на болницата в Курило д-р Цветеслава Гълъбова споделя, че мизерното заплащане и ужасяващите условия на работа водят до хроничен недостиг на кадри и специалисти.
„Персоналът ми е изключително демотивиран. Средната работна заплата в болницата е 485 лева – мизерна на фона на това, с което служителите ми се сблъскват ежедневно. Младите лекари, които назначавам, напускат след броени дни. Отиват в чужбина, тъй като и в момента има борса за доктори в Германия, набираща психиатри. За сравнение – заплатите в държавните диспансери са дълбоко пазена тайна, замислете се по какви причини. Отговорно казвам, че те са машина за източване на пари от Здравната каса“, категорична е д-р Гълъбова.
Проблемите на ръководеното от нея заведение не се изчерпват до тук. За да посетят болните, роднините им са принудени да изминават пеша разстояние от един километър до болницата, представляващо кален разровен път с боклуци, скитащи гладни песове и огромни камиони на местните предприятия.
„За този път съм направила чудеса под небеса! Той дори не съществува на картата на Нови Искър, извън регулация е, води се промишлена зона. На една болница мястото й със сигурност не е там. Директор съм от 1994 г, водих много битки, писах до какви ли не институции. Хората откликват, но нищо не могат да направят, защото предишният кмет на Нови Искър беше на софра с тези, които доведоха нещата до това положение. Сега е нещо страшно – кал до коленете, мръсотия, дупки, особено след зимата, когато снеговете се топят. Навсякъде се разхождат крави, кучета… С „Екоравновесие“ вече сме си на „ти“. Идват на 3 месеца да събират бездомните помияри, после местните изхвърлят нови котила песове, за по-лесно… Наглите камионджии са готови да минат през теб, като нищо ще прегазят човек… Истински ад!“, описва неволите си лекарката.
Разказът й продължава с поредното чиновническо недоглеждане, което стои като проблем вече четвърта година. Става дума за въпроса кога най-после ще бъде създаден национален регистър на психично болните у нас. Такъв съществува за всички останали заболявания, но не и за пациенти с наранени души. Липсата на регистър възпрепятства връзката между здравните заведения за психично болни и не може да се проследи нито състоянието им, нито хронологията на лечение и това били ли са хоспитализирани в болница или не.
Заради това бюрократично недоглеждане тежък шизофреник с три пристъпа, лежал три пъти в клиниката в Курило, става професионален войник в армията.
Тъй като младежът не е от София, отива в родния си град, където без никакъв проблем си вади медицинско психосвидетелство, че е нормален и психически здрав. С въпросната бележка болният е приет в родната армия и дори се снима в реклама за набиране на войници.
„Ужасих се, когато видях пациента си по телевизията като войник. Лежал е три пъти в Курило, но никога не се е водил на отчет и понеже няма регистър, от родното му място са му извадили бележка. Само след няколко месеца спешно го докараха в болницата с поредния шизофреничен пристъп. Решил да спре лекарствата, за да не го усетят и се стигнало до тук. Стана голям скандал, но всяко чудо за три дни. В момента никой не знае колко нови шизофреници има за годината например и къде са лекувани. Ако е от друг град, всеки психично болен може да си купи оръжие завършва с този потресаващ факт д-р Гълъбова.
Още по-отчайващо е положението при смъртен случай. В Курило няма морга и когато пациент предаде Богу дух, се транспортира в морга на някоя софийска болница, където се заплащат между 20 и 30 лева за престой на ден.
Труп лежи в моргата с 35 000 евро банкова сметка
Дори в последните си мигове психично болните в Курило не са пощадени от мизерията, в която прекарват живота си. Звучи ужасяващо, но макар че е здравно заведение, клиниката не разполага с линейка за спешна помощ.
Когато някой е в критично състояние, лекарите викат екип на „Бърза помощ“, вземащ по 50 лева за половин час. Откарването до София, прегледът и обратното връщане продължават поне два часа и подобни случаи струват минимум 200 лева на клиниката.
„Нямаме морга, ако умре пациент, плащаме за трупосъхранение на друга болница. Имахме случай, при който починалият стоя 45 дни, без никой да го потърси. След като се разбра, че е оставил 35 000 евро наследство, веднага се появиха „опечалени“ роднини, разказва д-р Цветеслава Гълъбова.
Уважаема д-р Гълъбова,
Предупредете, ако обичате, г-жа Ирис Икономова -„лекувящ“ лекар при Вас, че ако не престане да разнася за мен слухове – уж предупреждения в квартала и в ХХII поликлиника, че съм психиатрично болен, че страдам от параноя или всякакви от този тип твърдения, Аз лично ще се обърна към Международния Съд за Защита на Правата на Човека в Страсбург, Франция и ще заведа Гражданско Дело срещу нея. Ще осъдя нея и Болницата Ви, ако е необходимо, защото ми е неприятно да ми се подхвърля, че съм луд, даже от обикновенна продавачка на банички. Същевременно Ви напомням, че разполагам с цялата документация по неправомерното ми насилствено задържане от страна на Полицията и от Вас, под предлог, че трябва да бъда изследван обстойно. Г-жа Икономова си живее все още със старите представи, че за комунистите всичко е възможно. Обаче имате пред вид изложеното в много кратък вид по-горе.
С уважение: Кирил Григоров Марков,
Д-р Гълъбова, бих искал да попитам:
1. Как така не сте уведомила военните власти, че кандидатът за кадрови войник е бил на лечение, а го твърдите като клюка по медиите? Вярно е, че не сте длъжна да го направите, но в този случай има ли основание да бъдете обявена за социално безотговорна личност?
2. Считате ли, че с вашето мълчание сте застрашила националната сигурност и дали трябва да отговаряте за това пред ДАНС?
Мога да ви уверя, че лицето, за което твърдите че е било на лечение при вас, е било с нормален психичен статус при приемането му на военна служба и това може да се види от съответните документи.
Нали идеята на лечението е това – личността да се ресоциализира в максимална степен. Тогава какъв е проблемът за вас лично, че го предъвквате неколкократно пред репортерите? Това ваш личностов проблем ли е вече?
В специализираната литература пише, че пълните отличници са свръхамбициозни и постоянно търсят грешки – у себе си и у другите, но няма да коментирам дали това е личностова патология – не е етично.
Ако искате да докажете, че лицето е било психиатричен пациент – има начини, но не по телевизията, нали?
Иначе има много възможности за клюки, но с другите баби в парка.
Желая ви успех.