Роси Кирилова: С мъжа ми винаги сме искали дете, но щом Бог ни е лишил, може би ни е спестил нещо! ИНТЕРВЮ

  Да интервюираш Росица Кирилова й да не я попиташ за Владко Живков е като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Ние, естествено, не сме способни на такъв пропуск. Така че помолихме изпълнителката на „Боса по асфалта“ за коментар на „любовната й връзка“ със сина на бившия Първи, но й зададохме и куп други въпроси за живота и кариерата й.

Докато ни отговаряше, Роси поднасяше към устните си електронна цигара – нейният начин да се бори с най-големия си порок – пушенето.

– Каква беше за вас отминалата 2012 година?
– Една от най-хубавите ми години. Не съм била по-щастлива от много време насам. Ходих до Канада, където изнесох няколко юбилейни спектакъла, издадох и три албума. Миналата година отбеляза 30 години на сцената. Имах желание да направя и концерт в София, но в тези трудни времена… Нищо, бъдещето е пред мен. Много съм щастлива за авторския си албум, това е една моя мечта. В началото на кариерата ми не съм и предполагала, че ще дойде ден, в който ще имам и такъв диск. По мое време не беше прието да пееш свои авторски песни. Сега имам около 60.

– Кои ваши колеги искат да пишете за тях?
– Веско Маринов беше един от първите. Той хареса две мои парчета и ги записа. Също и Лили Иванова и Георги Христов – в новите си албуми те имат по една моя песен.

– Разкажете за началото на вашата кариера.
– Още докато бях в гимназията, се събирахме в един двор на улица „Паренсов“, където пеехме и свирехме с китари след училище. Така направихме група „Следа“. Участвали сме в различни телевизионни предавания. След това започнах самостоятелна кариера с песните „Тишина“ и „За теб живея“. Уж тръгнах на шега, а ми стана професия. Не съм вярвала, че ще бъда певица, исках да съм актриса.

– Кандидатствали ли сте във ВИТИЗ?
– Да, но ме се класирах. Заради родителите ми кандидатствах в университета и там ме приеха да уча журналистика. Нашите не вярваха, че пеенето е нещо сериозно и ще ми бъде професия.

– Кога за първи път се качихте на сцена?
– Пея от малка. На 4-годишна възраст съм водила предаването „Добро утро, мили дечица“ в радиото. Тогава не съм могла да чета и съм учила наизуст текстовете. След това редакторката от БНР се премести в БНТ и знаейки колко съм музикална, ме взе и мен в „Лека нощ, деца“ и
“Детско утро“.

– Първият ви хонорар?
– Бях подгряваща с китара на „Тоника“, тогава се запознах с Ваня Костова. Много харесвах групата и Диомов. С първия си хонорар напазарувах 6 килограма банани, защото ги обожавах, а родителите ми купуваха рядко, и то само по едно кило (смее се – б.а.). Взех си и касетофонче, което дълги години след това ми вършеше работа.

– Кой е най-трудният ви момент в професионален план?
– 1986 г. ми беше най-черната във всякакъв план. Оперираха ме спешно от апендицит и ме наказаха. Това беше година на обрати за мен. Започна много лошо, но завърши добре. И до ден днешен не знам за какво бях наказана. В Димитровград имахме 2 концерта. Дойде кметът и каза, че съм наказана.

Реших, че се шегува, билетите за спектаклите бяха продадени. Тогава бяхме с Панайот Панайотов. Трябваше да паднат концертите, а пък те не можеха да си позволят да връщат пари.

 

Позволиха ми в крайна сметка да пея в града, но после навсякъде – в радио, по телевизия, на концерти, ми беше забранено да се появявам. В един момент обаче ми връчиха заповед за отмяна на 6-месечното наказание.

– Заради отмяната на наказанието ли годината е завършила добре?
– Към края на годината излезе песента ми „Боса по асфалта“, която е хит и до днес. Тогава с Георги Христов направихме дуета и тръгнахме да пътуваме. След това издадохме цял албум. Тази година беше много особена и затова съм я запомнила. Ще запомня и 2007-а, защото тогава беше юбилейният ми концерт в НДК Може би и 2012-а ще запомня.

– След кое ваше участие или песен разбрахте, че сте известна?
– Когато човек е млад и изпее една песен, си мисли, че светът се върти около него. С годините обаче разбира, че не е така. След като изпях песента „Тишина“ и ме показаха по телевизията, започнаха турнетата и хората вече ме виждаха на живо. Публиката се изненада, че съм висока, защото екранът не дава реален образ.

– Коя ваша песен ви е любима?
– Нямам, всяка една е преминала през мен. Най-трудната ми песен е „Нямах време, мамо, която много рядко пея.

 

– Подобаващо ли бяхте оценена с награди по онова време?
– Аз не съм по наградите. Дори не съм си изложила вкъщи призовете, които съм спечелила. Но, да, за момента са били някакво признание и емоция. Всъщност най-хубавите ми песни нямат награди. Тези песни са „Боса по асфалта“, „Учителко любима“… Те са участвали в различни класации, но не са печелили. А останаха и до ден днешен.

– Имате ли инциденти в работата си?
– Не, не ми се е случвало да падам в оркестрината. След като ме оперираха от апендицит, на 6-ия ден имах ангажимент. Беше ми тежко, държах се за стойката на микрофона за да не се строполя на земята. Имах силни болки, но издържах. Когато почина баща ми, също беше много трудно. Бях на турне в азиатската част на Турция с Мустафа Чаушев. Преди началото на един от концертите, на който имаше 10 хиляди души публика, ми съобщиха по телефона, че баща ми е починал. За много кратко време трябваше да реша какво да правя. Не можех да се върна, защото бяхме в Азия, далеч от България. В крайна сметка излязох на сцената, но не знам как съм пяла. Само си спомням, че накрая Мустафа Чаушев обяви, че баща ми е починал и публиката стана на крака (натъжава се – б.а.)…

– Майка ви жива ли е?
– Нейната загуба е най-тежка за мен. Тогава всичко рухна. След това за 3 години изгубихме баща ми и родителите на съпруга ми Жоро. Беше черна серия за нас. Умряха ми и животинки. Пет години не можех да си стъпя на краката, въпреки че си правех предаването и пеех. В живота най-тежко е да загубиш хора, които обичаш. В един момент си казваш, че са отишли на по-добро място, но пак страдаш, защото не можеш да свикнеш с липсата им.

– С какво се занимаваха родителите ви?
– Бяха обикновени хора. Баща ми работеше във „Водоснабдяване“, а майка – в Столичния съвет, в отдел „Финансово управление“. Брат ми е представител на фирма за лекарства. Цялото ми семейството е музикално, но само аз съм професионалист.

– Водихте и тв предаване – „За животните с любов“?
– Това е моя сбъдната мечта. Когато го започнах, имах идея да се реализирам и като журналистка. Тогава не знаех как се прави предаване, това беше предизвикателство за мен. „За животните с любов“ беше на екран 16 години. Започнах го през ноември 1994-а, а го приключих ноември 2010-а. Спрях го, защото 16 години са голям период от време, човек се изморява и трябва да преосмисли нещата. Две години след като започнах предаването си, се появи „Animal Planet“. При нашата база не си заслужаваше да се конкурираме с тях.

– Имате ли травми от животни?
– Да, имам едно сериозно ухапване от куче и 15 шева по лицето, които сега бръчките ги компенсират. Инцидентът стана на снимки за предаването. Кучето беше много дружелюбно и стопанката го водеше на каишка.

Направихме интервюто и в мига, в който се наведох да погаля животното, стопанката му инстинктивно го дръпна за каишката. Предполагам, че тогава кучето почувства някаква заплаха и ме захапа за лицето. Не ме заболя и не се изплаших. Но видях след това пребледнелите физиономии на оператора и на съпруга ми и се сетих, че нещо страшно е станало. Този случай по никакъв начин не ми повлия – все още си обичам животните.

– Колко животни имате вкъщи?
– Имам две кучета, два папагала и две котки. Единият ми котарак е на 18 години. Исках да си взема и кон, но той не се събира в асансьора на блока.

– Кои са пороците ви?
– Доскоро пушенето. Умерена съм в доста неща, но в цигарите бях крайна – по две кутии на ден. Прекалявам и с кафетата, но пък с тях се чувствам добре и не смятам, чо са порок.

– Виждам, че сега пушите електронна цигара…
– Пушех от 30 години. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ, между туровете баща ми мина и ме видя, че съм запалила цигара. Заради това после не ми говори 3 години. От доста време исках да спра да пуша, но не успявах. Сега с електронната цигара се справим – не се сещам за истинска.

– Някога имало ли е заплаха за живота ви?
– Правили сме много катастрофи. Имахме ангажименти във Варна и Златни пясъци и бързахме от едно участие за друго. По едно време казах на съпруга ми Жоро, че пред нас май се търкаля нашата гума. Оказа се, че някои се е опитал да й развие гайките.

Като сме тръгнали, тя се е откачила и ни е изпреварила. Жоро започна плавно да намалява. В този момент обаче колата зад нас ни удари и ни метна в канавката. Добре, че не ни срещна един ТИР, който беше от другата страна. Разминахме се на сантиметри. Втората ни по-сериозна катастрофа е, когато си бяхме купили „Шкода Фаворит“ и тръгнахме с нея от Пловдив. По капдаръма в един момент воланът падна в краката на Жоро. Оказа се, че фабрично са забравили да му сложат някакви болтове. Ако не беше калдаръмът, щеше да стане страшно, нямаше да могат да ни намерят.

– Кога и как се запознахте със съпруга ви – известния текстописец Георги Начев?
– Покрай групата. Трябваше да ни напише български текст, за да ни снимат по телевизията и да издадем плоча. Не можеше да се пее кънтри на английски. Жоро беше колега на бащата на момчето в нашата формация – пепи Писарски.

Покрай песента се срещнахме и 4 години по-късно станахме семейство. Всъщност на мен ми трябваше една година да го забележа. В началото му бях много ядосана, защото ми беше написал текст на български, който не можех да запея. Струваше ми се много насечен. Никак не ми беше симпатичен Жоро (смее се – б.а).

– Не мога да не ви попитам за дете…
– Имали сме винаги желание, не сме се пазили. Но така се е случило, че нямаме дете.

– А замисляли ли сте се да осиновите?
– Не. Аз съм вярваща и се доверявам на преценките на Бог. Щом той е решил да не ни даде дете, може би ни е спестил нещо. Понякога човек се съпротивлява на нещата, които не разбира и иска да станат, а пък те не се развиват по желания сценарии. За да не стане едно нещо, има защо. Затова и аз реших, че няма смисъл да насилвам нещата и да осиновявам. Направила съм всичко, което зависи от мен..

– Кое е най-скандалното в живота ви?
– Целият ми живот е известен на хората. Няма нищо скандално около мен и не мога да си съчинявам истории, за да присъствам в медиите.

– Не мога да не ви попитам и за касетата, на която се твърди, че сте заснети в мигове на интимност с Владко Живков…
– Въобще не го познавам, не съм го виждала този човек. Искам да ме запознае някой с него, та да го видя как изглежда на живо! Не знам откъде тръгна този слух, който ме преследва вече години наред. Преди 10 ноември като излизах пред публика, винаги казвах, че не съм женена за братя Аргирови, че не съм била на Канарските острови и не познавам Владко Живков. Пак повтарям – не съм го виждала никога този човек. Ако беше вярно това за касетата, отдавна да се е появила отнякъде.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: