Надя Тодорова, една от емблематичните партньорки на Тодор Колев в киното, стиска палци за неговото оцеляване. Комедийната звезда, чието моминско име е Надежда Теменугова, живее при дъщеря си в Прага и също има сериозни здравословни проблеми. Тя е в инвалидна количка, става само с чужда помощ и не може да направи нито крачка. Въпреки това не е изгубила чувството си за хумор. За да даде кураж на приятеля си, актрисата, която изрече култовата фраза „роднина, милиционер“, разказа случки от снимките на хитовите ленти „Опасен чар“, „Господин за един ден“ и „Двойникът“.
– Госпожо Тодорова, всички се вълнуват за здравословното състояние на Тодор Колев, който претърпя операция на костите. Знаете ли какво се случва с него?
– Чета български вестници и следя публикации в интернет. От тях научих за тежката болест на Тодор. Разбрах, че си е вече у дома, и стискам палци да се справи.
– Гледате ли си понякога филмите?
– Изпратиха ми ги на дискове. Но хващаме българска телевизия и напоследък много често ги въртят.
– Спомняте ли си често за времето, когато работехте с него?
– Снимали сме се заедно в три филма, и то от хитовите, които са любими на зрителите и днес. Много съм щастлива, че се срещнах с него. В „Опасен чар“, където играех Мими Седларова, имам един много хубав случай с него. Той може би го е забравил, но страшно ми се издигна в очите тогава. Снимахме в София, а пък аз с театъра в Пазарджик, в който играех, имах представление в Перник. Предупредих директора на продукцията, че в определен час трябва да ме откарат на автобуса. Няколко пъти му напомних, но записани в работа, той забрави. Обаче Тодор ме видя, че съм нещо притеснена, и ме пита защо. Обяснявам му, че съм закъсняла и ще проваля представлението. И той ми казва: „Спокойно, събличай се и като се приготвиш, аз ще те откарам с моята кола“. И започна и той да се съблича. В този момент го викат за снимки. Директорът го вижда по гащи и пита „Тодоре, какво правиш, защо си гол?“. „Ами – вика – кой ще закара Надя в Перник?“ Тогава директорът веднага намери кола, която да ме откара. Страшно впечатление ми направи Тодор тогава и запомних този случай завинаги. Добър колега. Удоволствие и радост създава, когато си партнираш с него.
- Култовата сцена в „Опасен чар“: Надя Тодорова, Маргарита Карамитева, Георги Русев, Тодор Колев е в гръб
– Много бяхте смешни в „Господин за един ден“ и в „Двойникът“.
– „Господин за един ден“ се снимаше в Пловдив. Аз играех ролята на мадам в публичния дом. Николай Волев беше режисьор и ми вика: „Абе, Надя, знаеш ли, че изпратиха на Тодор проститутки?“. А той организаторът взел, че намерил истински жрици. Волев вика: „Айде сега, мадам, оправяй се!“. „Какво да се оправям бе, нищо не разбирам?“ „Питай Тодор, той има опит.“ Направихме си един дружески шарж и се смяхме от сърце.
А в „Двойникът“ много импровизирахме и той, и аз. Разбирахме се само с поглед и ни беше много приятно. Там играех другарката Кулишева. Тя винаги знаеше къде са пуснали банани и къде има евтини стоки.
– Импровизацията беше ваша запазена марка. Коя измислена от вас фраза най си обичате?
– Много обичам да импровизирам и режисьорите ме оставяха. Това от „Опасен чар“ – роднина, милиционер аз го измислих. Операторите чуха и решиха, че ще го снимат. А то си беше опасно да се закачаш с милицията. Иван Андонов каза: „Хайде, Надя, на моя отговорност“. То пък такъв фурор направи тази реплика, че стана култова. Извинете ме, развълнувах се…
– Вие бяхте брошката във филмите, не ви ли се искаше понякога да играете голяма роля?
– Какво да ви кажа? Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля.
– Чувахте ли се с Тодор Колев, след като заминахте за Чехия?
– Не сме се чували много отдавна. Виждахме се от време на време, когато аз идвах в София или пък той в Пловдив. Крикор Азарян имаше постановка в Пазарджик. Аз живеех в провинцията, а той беше много ангажиран с работа и след това нямахме повече връзка. После заминах и се загубихме. Не искам да се обаждам, защото не ми е удобно. Страхувам се да не го притеснявам. И аз съм прикована в инвалидна количка. И аз чакам чудото и се моля да бъда добре.
Той е човек, който не се поддава на трудностите. Надявам се, че ще му мине. Много съжалявам, че така се е случило с него. Мислех, че е здрав човек. Но нищо, болестите са за хората и той ще оздравее. Помнете ми думите. Аз се моля за него. Вярвам, че в скоро време ще оздравее. Има кой да го обича вкъщи – жена му, която се грижи за него, така както и аз имах, но си отиде моят другар.
– Защо живеете в Прага?
– Преди шест години изгубих съпруга си, с когото си живеехме в Асеновград.
Дъщеря ми е завършила в Прага реставрация и сега е на работа там. Понеже останах сама, тя трябваше да се погрижи за мен. Исках да я облекча, да не й създавам грижи, но тя каза: „Майко, където съм аз, ще бъдеш и ти! И каква майка щях да бъда, ако трябваше да й попреча на работата?“.
– Мъчи ли ви носталгия?
– Ако ви кажа, че не изпитвам такова чувство към родния си град и България, ще ви излъжа. Пък аз не обичам да лъжа. Естествено, че изпитвам носталгично чувство. Мъча се да не бъде болезнено. Там съм се родила, там израснах девойка, там бях влюбена, там станах майка, там се омъжих.
56 години живях с моя спътник в живота. Абе от носталгия не се умира. И все пак като си помисля, че не е важно къде човек ще умре, важно е как е живял.
Страдам, разбира се, диабетичка съм. То от диабета ми дойде това нещо. Но духът ми е здрав. Дано Тодор прочете това интервю. Искам да го зарадвам, да му вдигнем духа. Непременно му предайте моите най-топли поздрави и пожелания за най-ценното благо на човека – здравето.
Здраве, здраве и пак здраве. И ще бъде!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Голяма актриса. Да е жива и здрава.