Променили Търновската конституция заради женитбата на княз Фердинанд и Мария-Луиза!

Княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза

  С възкачването на княз Фердинанд Сакскобургготски на българския престол държавата трябва да получи своето утвърждение в света на коронована Европа, закрилата и помощта й. Но за това е необходимо да сключи брак, съобразен с политическите сили на континента, както и с тези вътре в страната.

За целта Фердинанд първо отива да се консултира с кралица Виктория, после в Германия, допитва се и до австрийския дом… По този начин се стига до кандидатурата на княгиня Мария Луиза Бурбонска, Плезонска, дукеса Пармска и пр. Бъдещата българска княгиня обаче е твърда в едно: децата, родени в този брак, трябва да останат верни на католическата църква. Налага се промяна на Търновската конституция. Според нея Престолонаследникът няма право да изповядва друга вяра, освен православната.

Фердинанд и Мария-Луиза вървят към олтара

Стефан Стамболов се преборва за това – Фердинанд, съпругата и децата му ще останат католици. Така през зимата на 1892 г. започва подготовка на предстоящото събитие.

Годежът е на 30 януари 1893 г. в Шварцау. А на 25 март в 9 часа сутринта князът заминава за Виена със специален влак и оттам – за Сента Пианоре, където се извършва бракосъчетанието му с княгинята. На 6 април Фердинанд представя във Вила дела Пианоре придружаващите го лица и след лека закуска всички разглеждат дрехите и даровете на бъдещата княгиня, които са на стойност над 2 милиона лева. Следващия ден е изпълнен с празненства и срещи. Църковната венчавка се извършва в 11 часа на 8 април 1893 г. в частната капела на Пармския дук. По време на церемонията княз Фердинанд е с парадната си униформа на български генерал със знаците на ордена „Св. Александър“, на фамилния му орден – Ернестински, и на българския орден „За храброст“ със звезда от брилянти. Княгиня Мария Луиза е с бяла рокля, обшита с оранжеви цветя и фамилни дантели, на главата – с венец от брилянти, изумруди и рубини. През рамото си носи лентата на големия кръст на ордена „Св. Александър“ с брилянти и ордена на Сакскобургготския дом – Ернестински. В 15 часа се подписва брачният акт, следва закуска за 80 души.

Княз Фердинанд с част от гостите за сватбата с втората му съпруга принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, на 28 февруари 1908 г. в Кобург, Германия

По това време в България всички обществени и правителствени сгради са украсени с флагове. Цели отряди от моми и невести приготвят „чеиза“ – шият се ризи, плетат се чорапи, изтъкават се хиляди аршини копринено и ленено платно, кенарени кърпи и шевици… Князът и княгинята се отправят на сватбено пътешествие с яхтата „Амфитрит“, придружени с малка свита. Посещават много исторически градове и места по Средиземноморието. На 10 април са в Неапол, качват се на Везувий. По-късно посещават Палермо, Малта, Патрас, Коринт, Делфи… През цялото време, докато пътуват, българското население по Дунав ги поздравява с топовни гърмежи – Видин дава 500 гърмежа, Лом също. На 29 април младоженците пристигат в Свищов, оттук на другия ден тръгват за столицата. Навсякъде по пътя им има построени триумфални арки, навсякъде ги посрещат с овации, с тържествени речи, венци, дарове, хляб и сол, музика и хора… В късния следобед на 30 април те са вече в Търново, където появата им се предшества от 101 топовни гърмежа. В съборната църква „Св. Богородица“ духовенството отслужва молебен за здравето и дълголетието на княжеската двойка. Княгинята не знае нито дума български и тези шумни тържества, делегации и връчвания на подаръци видимо я отегчават.

В същото време заседава Великото народно събрание, което решава изменения на Конституцията, свързани с утвърждаването на династията и изпълнението на някои клаузи в брачния договор. На 25 май столицата посреща своята първа княгиня много тържествено. Стълбовете по улиците са обвити с трикольори и гирлянди, градската градина е окичена с фенери, по пътя от гарата до двореца е строена войската от софийския гарнизон. Шествието се отправя към църквата. В княжеския кортеж са: столичният градоначалник на кон, едно поделение конни стражари, столичният кмет в кола, следван от две отделения от лейбгвардейския ескадрон… Следват шест каляски, двама дворцови ездачи, четирима тръбачи на коне. Техни величества са в „златна каляска“ с шест коня водена от шестима пажа. След молебена – кратка почивка и княжеската двойка излиза в Градската градина, където кметството е направило в тяхна чест малко езеро на р. Перловец. От скала блика фонтан на около 20 м височина, а около него са подредени каменни костенурки и жаби, от чиито уста също блика вода.

На 16 юни в двореца е даден голям прием. Княгинята е в дълга мантия от бежово кадифе, обшита със златни лъвове и лилии, чиито краища се носят от двама юнкери. След закуската всички разглеждат подаръците. Бижута, сервизи, икони, диадеми, статуетки, часовници, дантели… Всичко е обсипано със скъпоценни камъни. Най-скромен е подаръкът на българския народ. Събраните средствата от всенародната подписка, оказващи се мизерни, Стамболов ги удвоява, заповядвайки да се удържи по една надница от всеки чиновник. С две трети от събраните 300 хил., изработват във Виена изящна корона във формата на лилии, обсипана с изумруди, рубини и брилянти, образуващи цветовете на българския трикольор. Останалата една трета от средствата, по желание на княгинята, са за построяването на майчин дом. И този подарък се оказва най-траен.

Склонила веднъж да сключи брак с Хердинанд, един ден Мария Луиза ще се окаже принудена да се съгласи престолонаследникът Борис да приеме все пак източноправославната вяра. Както е днес, така и тогава, мъжете дори като короновани глави не винаги удържат на думата си.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*