Референдумът за АЕЦ „Белене“ ще покаже разпада на българската политическа система!

  Кампанията във връзка с предстоящия на 27.01.2013 г. референдум за ядрената енергетика вече набра скорост. Независимо, че съществува изискване тази кампания да бъде провеждана от инициативни комитети, политическите позиции, намиращи се зад тях, са ясно изразени, не дотам ясни или по-точно не до там открито заявени са намеренията на основните участници, провеждащи активни дейности и мероприятия в рамките на едномесечния разяснителен период.

Всъщност независимо, че беше предизвикам от БСП, референдумът се оформи като чудесна възможност и за други политически формации да се опитат да покажат някакво политическо поведение по повод на него. Именно за това говорят нюансираните позиции на различните участници, макар, че референдумът предполага само два възможни изхода – положителен и отрицателен. Обстановката обаче бива украсена от въпроса за аргументацията – независимо, че позицията на определени участници в разяснителната кампания може да е еднаква, съществуват различия между използваните аргументи, което обяснява конкуренцията между съответните субекти, а освен това конкуренцията се подхранва и от претенцията на всеки един участник, че неговата позиция е автентична, а конкурентът със същата позиция е само някакво бледо копие, възнамеряващо да си припише автентичността.

Съвсем нормално би било да очакваме, че този референдум ще покаже степента на разпад на българската политическа система. Белезите на този процес са очевидни и то вече от години, но по всяка вероятност точно сега ще изплуват изцяло на политическата повърхност и ще придобият необратим характер. Наличието на субекти, които имат идентични позиции, но се заявяват като конкуренти, определено е белег на разпад на политическата система.

За да се аргументира един субект при подобни обстоятелства, му се налага да видоизменя обективни аргументи, да се представя в ролята на техен естествен носител и вместо да работи за по-качествено информиране на обществото, да насочва енергията си към своя конкурент, за да дава вид, че е носител на различна идентичност. Така в случая не само се засилват де-зинтегративните тенденции в политическата среда и се катализира разпада на политическата система, но и самият референдум не може да изпълни обществената си функция, а именно да осигури максимално широка и качествена информация за обществото относно плюсовете и минусите от построяването на една нова АЕЦ.

Тази ситуация ражда и откровено манипулативни позиции на инициативните комитети, провеждащи разясняването във времето до 27.01.2013 г. Повече от разбираемо е, че както позицията „за“, така и позицията „против“ имат своите силни и слаби страни, нито един инициативен комитет обаче не провежда кампанията си съобразно този несъмнен факт. Тези, които подкрепят строежа на нова АЕЦ, изтъкват единствено плюсовете от него, а които са на обратната позиция – само недостатъците.

Така отново стигаме до една съществена причина, която няма да позволи референдумът да изпълни обществената си функция. Просто поведението на участниците в разяснителната кампания е насочено към това те самите да изработят и реализират някаква политика, а не да помогнат на гражданите сами да осъществят това, какъвто е смисълът на всеки референдум. По начина по който протича кампанията обаче, хората ще имат възможност единствено да изберат определена политика, която им се предлага от определен инициативен комитет и евентуално да гласуват за нея. Това е напълно достатъчно, за да определим референдума на 27.01.2013 г. като псевдореферендум.

Референдумът може да завърши или с положителен резултат, или с отрицателен такъв, а това ще даде възможност на всеки от субектите, чиито крайни позиции са еднакви, да претендира, че се е стигнало до съответния резултат поради това, че гражданите са възприели неговите аргументи за най-убедителни и са гласували благодарение на неговата информационна кампания. А подобно развитие би означавало по-нататъшен разпад на политическата система в България, което неминуемо ще се отрази и върху предстоящите към средата на годината парламентарни избори. По този начин може референдумът да се окаже не само безсмислен но и да изиграе ролята на негативен фактор за общото политическо развитие на страната. Би могло да се очаква, че по определен начин референдумът ще „изкриви“ парламентарните избори 2013. Той може да повлияе върху електоралните нагласи и да промени политическите тенденции, протичащи в обществото. В тези възможности не би имало нищо лошо, ако бяха на лице достатъчно белези за това, че допитването ще изпълни обществената си функция. За момента обаче има достатъчно причини да очакваме точно обратното.

Съществува реална опасност дебатът за парламентарните избори да се оформи като продължение на дискусиите и информационната кампания за енергийния референдум. За да бъде една предизборна кампания полезна за избирателите, тя трябва да бъде поливалентна, т.е. да обхваща всички аспекти на обществото, които минават през политиката и изискват политически решения. Ако дебатите около провеждането на референдума на 27.01. запазят своята актуалност и по време на предизборната кампания за парламентарните избори, това би била една непълна и ограничена, като тематика, кампания, което логично може да доведе до повлияване върху вота на избирателите и съответно до изопачаване на самите парламентарни избори.

Крайно неприемливо би било, ако политиката в страната стане прекалено силно доминирана от енергийни въпроси и енергийна проблематика. Това може да направи политиката в България прекалено зависима от разпределяне на публични средства, раздаване на комисиони, договаряне между вътрешни и външни интереси в областта на ядрената енергетика. Нито една политическа формация досега не е обявила развитието на ядрената енергетика като свой най-основен приоритет.

Няма да е добре, ако тази тема се превърне точно в това за българската политика и то по непубличен начин чрез използване на публичен инструмент, какъвто е референдумът. А точно това би се случило, ако описаното в горните редове реално се случи в политическия живот на страната ни.

Би било недопустимо енергетиката да се превърне от средство в цел на българската политика. Целта би следвало да е създаването на по-добри условия за развитие на гражданите и фирмите, а енергетиката е само едно от важните средства за това.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: