Юлияна Дончева: Емил Кошлуков се продаде на ГЕРБ! Не е онзи бунтар, заради когото напуснах НДСВ! ИНТЕРВЮ

  Юлияна Дончева се появява за първи път на екран в началото на 90-те години на миналия век в шоуто „Звезди в ефира“. По-късно влиза в парламента като депутат от НДСВ. По време на мандата се класира на второ място по активност в Народното събрание. След края му започва собствен бизнес с дрехи и продължава с телевизионните си изяви. Отскоро е в редиците на ГОРД.

Омъжена е за ММА боеца Станислав Недков – Стъки. Има един син.

– Юлияна, как стигнахте от Шумен до София?
– Дойдох да уча в столицата, за да стана инженер геодезист. По време на следването обаче започнаха първите конкурси за красота. Явих се и спечелих „Мис Университет“, след това се класирах втора и на „Мис България“. Не ми дадоха короната, защото в суматохата никой не беше казал, че омъжени момичета не могат да участват, а аз имах брак от три месеца. Не съжалявам за това участие, защото то ми отвори вратите към Италия, където ме поканиха за изява в телевизия РАИ. Имахме три месеца, за да учим езика, а идеята на шоуто бе да покаже хора зад Желязната завеса, която падна по това време.

– Защо все пак не сте работили като геодезист?
– Това е много динамична професия, в днешно време се практикува с изключително съвременни технологии, а аз съм се учила на компютри „Правец“. Образованието ми беше обаче много полезно, защото като депутат вкарах доста закони, свързани с геодезията. Особено се гордея с този, свързан със свлачищата в страната.

– Работили ли сте нещо друго?
– Когато пристигнах в София, работех в една закусвалня. Продавах сладки неща и още оттогава си падам по тях. Не смятам, че това е необичайно, след като много звезди на Запад, включително и наши министри, са били шофьори на таксита

– Вярно ли е, че в столицата сте пристигнали само с 20 лева?
– Да. С тези пари можех да изкарам 5-6 дни. Живеех в Студентския град, а там наистина витаеше студентски дух. Дори когато се омъжих и си тръгнах, ми беше много тъжно, защото се откъснах от средата си. Бях на 24 години, а родителите ми смятаха, че закъснявам с брака. Баща ми вече беше болен от рак, макар че по-късно почина от диабет. Имаше желание да ме види задомена. Затова и избързах.

– Защо не останахте в Италия?
– Все още съжалявам за това. Тогава проблемът с визите беше много тежък. Всичко беше като омагьосан кръг – отказват да подновят трудовия ти договор, ако нямаш виза. Трябва да се прибереш тук, но никой не иска пък да те чака толкова дълго.

Все още продължавам да виждам на екран всички колеги, с които едно време стартирах. Днес те са сред най-големите тв звезди.

– А как попаднахте в БНТ?
– Сашо Диков по онова време водеше спортно предаване и реши да включи в шоуто си кратък репортаж за моята работа в Италия. Тогава ми предложи да превеждам от италиански, после ми възложи репортажи, а по-късно с Тони Рапонска направихме „Звезди в ефира“ – първото светско предаване. След това в екипа дойде Албена Чакърова, с която се чуваме и досега. Оказа се обаче, че с нея по едно и също време сме забременели. Изведнъж се появи възможност да снимаме филм в имението на Елвис Пресли. Скрихме обаче, че сме бременни. Екипът го установи чак в САЩ, като ни видя с куфари само с широки дрехи.

Дори нашите гинеколози бяха в шок. Но отидохме, снимахме първите интервюта за България с най-хитовите звезди тогава. Сега е лесно, защото всички идват у нас. Тогава тези артисти не бяха чували за страната ни. А и нямаше толкова информация, интернет.

На връщане от САЩ изпуснахме полета за България, който беше два пъти в седмицата. Нямахме кредитни карти, а бяхме изхарчили всички пари. Озовахме се две бременни, ревящи, без пари на летището. Тогава ни помогнаха от авиокомпанията – осигуриха хотел, свързаха се с БНТ.

През 1999 г. напуснах телевизията.

– Кои са най-големите звезди, с които сте правили интервюта?
– Навремето имаше много голям интерес към Том Джоунс и Стинг. Най-трудно ми беше да уловя Шер и Мадона. Снимала съм и Майкъл Джексън заедно със сестра му Джанет. Интересното е, че всички звезди се оказваха изключително нормални и земни хора. Просто продуцентите им ги пазят. Веднъж Бритни Спиърс страхотно ни беше изнервила. Имаше огромен бодигард, който блъскаше журналистите и не даваше на никого да се доближи до нея. Но наистина се усеща респект към тези хора заради атмосферата на очакване. Много съм възхитена от Селин Дион и Моника Бе-лучи – няма поза, много достъпни хора.

– Красотата отваряла ли ви е врати?
– Тогава бях най-младата от останалите журналисти, което помагаше, но ние бяхме доста пробивни като екип. Спомням си, че веднъж хванахме дори Антонио Бандерас.

Случвало ми се е понякога някой да ми направи комплимент, но тъй като по това време не говорех английски, не можех да уловя хумора и закачката. Затова и се амбицирах да науча езика.

Самата аз не се възприемам като някаква красавица. В интернет например има много полярни оценки за мен. Имам реална представа за себе си – знам си както качествата, така и дефектите. Като всяка жена искам да съм по-слаба, по-висока, по-фина. В интерес на истината имах предложение за гола сесия, когато бях депутат. Но никога не съм се изкушавала. Не ми харесва да провокирам вниманието така.

– Но ето, че фолк певицата Галена успя да пробие с такъв клип и днес е сред най-големите звезди.
– Тя не е разчитала само на това видео. Познавам се лично с Галена, дори беше на сватбата ми. Тя има и други качества, но медиите се съсредоточават само върху скандала. Самата аз се уморих две години да обяснявам в парламента само за дрехите си, а никой не ме питаше за работата ми.

– В този смисъл привърженик ли сте на пластичната хирургия?
– Ако една жена е суетна, може и по този начин да поддържа външния си вид. Но аз съм страхлива. Нямам никакви корекции по себе си, но много се поддържам – ходя на фитнес, храня се по определен начин, задължително съм в козметичния салон веднъж седмично. Съветвам младите момичета да не гладуват, да не прекаляват със солариумите и с всички тези безумни неща. Време е и дизайнерите да променят възгледите за красота. Познавам болни от анорексия момичета и смятам, че е най-добре да бъдем естествени.

По този режим не ме запали Станислав обаче. Следвам го, откакто родих.

Тогава бях станала 100 килограма.

Трябваше ми година, за да вляза отново в старите си дрехи. Покрай съпруга ми се заинтересувах повече за здравословното хранене. Вече мога да напиша цял труд по темата.

– Как стартирахте бизнеса с облекла?
– Това се случи, когато приключи ангажиментът ми в парламента. По това време исках да работя и в телевизия, но имаше неписано правило, че депутат не може да се появява като водещ. Днес обаче нещата са далеч по-различни. Имам предвид Емил Кошлуков. Направо не мога да го позная, защото в старанието си да не показва страна, той вече не е същият бунтар, заради когото напуснах НДСВ. Налага му се доста да лавира, за да докаже, че е журналист. Освен това и ТВ7, в която работи, очевидно не е най-безпристрастната телевизия.

На мен всички телевизии ми отказаха да водя дори забавно предаване. Върнах се в „Евроком“, като същевременно започнах бизнес с един магазин. По-късно взех няколко марки, които днес представляваме с мои съдружници. Бизнесът ме държи в кондиция и ми показва как трябва да се оцелява всеки ден. Аз съм като алпинистите – винаги искам още една спасителна котка, за която да се хвана, ако някоя поддаде.

– Имате ли планове за още едно дете?
– Първата ми бременност беше така планирана, че да нямам нито един изпуснат ефир. Вече съм на възраст, когато е все по-трудно да имам дете, бих прибягнала и до инвитро.

– Бихте ли осиновили?
– Да осиновиш дете не е като да си вземеш куче. Процедурата е много трудна. Когато бях депутат, взехме дете за празниците. Разписах документи кога трябва да го върна, в какъв час и т.н. Спазих сроковете, но имаше журналисти, които заснеха как детето плаче на връщане в дома – нормална реакция, след като е видяло топла и уютна къща. Тогава ме разпънаха на кръст. Тази драма ме подтикна да направим промени в закона за приемните семейства.

– Какво ви накара да се включите в проекта на Слави Бинев ГОРД?
– Не съм сигурна дали въобще бих се включила в депутатски листи. Искам да се чуе мнението ми по темите екология, чужди концесионери и т.н. Дори участвах в пресконференция на тази тема – как се ограбват природните богатства на България.

Като човек, който се занимава със строителство, съм възмутена от много неща – и от строежа върху дюните, и от некачествения асфалт, който се полага. Само преди месец пуснаха кръстовището на две нива на „Иван Гешов“, а настилката вече е пропаднала на места. В чужбина магистралите са дренирани, няма локви. Още през следващата година ще започнат ремонти на новите улици, знам реалните цени на проектите, поддържам контакти с колеги по тези теми.

Искам също така да се върне онзи дух, когато всеки можеше да каже каквото пожелае. Нека управляващите да знаят, че е здравословно журналистите да не са им подчинени.

Спомням си, че бях в една делегация с царя при Берлускони. Тогава ми се оплака, че среща изключително враждебна медийна среда у нас. И така трябва да бъде – да има критика. Макар и премиерът да твърди, че имаме свободна медийна среда, това не е така. Защото освен вашия вестник едва ли някой друг би ме попитал нещо и по тези теми.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: