ма
Кели Муту е един от многото угаснали вулкани на остров Флорес в Индонезия, който е известен и с това, че на сравнително малката му площ от около 14 300 кв. км са разположени още 14 действащи вулкана. Това, което прави Кели Муту уникален и мистериозен, са трите му омагьосани езера които се намират в подножието на вулкана. Тяхната окраска се сменя на около всеки 30 години и варира между черно, кафяво, червено, синьо, зелено розово и жълто.
Според местните легенди езерата събират душите на умерелите. Тиву Ата Мбулу или Езерото на старците обикновено има син цвят. Тиву Нува Мури Коо Фай – Езерото на младите души е в повечето случаи зелено, а Тиву Ата Поло – Езерото на грешниците е червено. Кабо Кобо – по-малкият брат на бога на смъртта, разпределя душите на умрелите, като ги поставя на кантар. Той е главният Цензур в оценяването на добрите и лошите деяния на човека. За разлика от древноегипетския си колега Анубис, който е бог на смъртта и главен координатор на отвъдния свят, Кабо Того разчита на преценката на брат си Кобо.
Единственото нещо, което индонезийският бог трябва да направи, е да разпредели душите в съответното езеро. Когато някое от езерата се напълни с души на хора, които са водили чист и морален живот, цветът му става черен. Червеното езеро приютява душите на прегрешилите, а синьото – на тези, които са били мъдри и справедливи. Според преданията на всеки 30 години езерата се препълват с души, които се пренасят в подземния свят, след което водата променя цветовете си. Черното става сиво, червеното – жълто, а синьото – зелено. Понякога окраските са кафяви и розови.
Местните хора не ловят риба в омагьосаните езера, тъй като смятат, че в тях пребивават душите на мъртвите. По същата логика, те не докосват растенията наоколо, в развитието на които има също определен феномен. Едни и същи видове „страдат“ от гигантизъм, други остават джуджета.
Според местните вярвания това също е свързано с душите – огромните растения са докоснати от мъдрите и моралните, докато дребните са под влияние на грешниците. Земноводните и водни обитатели са също интересни. Някои раци, които излизат от езерата са дребни и приличат по-скоро на големи мравки. Други пък са доста едрички за вида си. Жабите се развиват по същата схема – гиганти и пигмеи.
Загадка за учените остават различните цветове, въпреки че езерата се намират в кратера на един и същ вулкан. Интересен е и фактът, че химическият състав на водата не се променя нито пък водораслите, микроорганизмите и бактериите. Дисбалансът в размерите на едни и същи видове също остава неизяснен, тъй като в района няма радиация или химически промени в състава на въздуха. Една от теориите е, че окраските се променят в резултат на подземните вулканични катаклизми, но въпросът е защо останалите езера и водни басейни запазват цветовете си. Друго обяснение дават физиците, които смятат, че промените се дължат на различното пречупване на светлината.
Каквато и да е причината, феноменът на разноцветните езера на Кели Муту е уникален и не се среща никъде по света.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи